6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 25.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1841 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3079 от 6.ІІІ.2015 г. на действащия като процесуален субституент на [фирма]-София Л. Д. В. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Плевен против решение № 160 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 22.І.2015 г., постановено по гр. дело № 2338/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 767/4.ІІ.2014 г. на Софийския градски съд по гр. дело № 11418/2010 г. С последното – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на конституираното в пр-вото, на основание чл. 26, ал. 4 ГПК-във вр. чл. 14 ЗЗД, [фирма]-София срещу ответното „Застрахователно дружество [фирма]-София, както следва:
1./ С правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ, чиито предмет е било заплащането на сума в размер на 99 702 евро, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от „пълната загуба” на високопроходим автомобил марка „БМВ”, модел „Х-6-3.0D”, с ДК [рег.номер на МПС] , шаси № WBAFG61080LT70082 и двигател № 20986823, по договор за застраховка № [ЕГН]/15.Х.2008 г. с клаузата „Каско на МПС”, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (11.Х.2010 г.) и до окончателното й изплащане, както и предявеният иск;
2./ С правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет заплащането на сума в размер на 7 992 евро /= 15 632.35 лв./ за периода 15.Х.2009 г. – 10.Х.2010 г.
Единственото оплакване на касатора В. е за необоснованост на атакуваното въззивно решение, поради което той претендира касирането му – като неправилно, „ведно със законните последици от това, вкл. присъждане на направените разноски пред двете инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Л. Д. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 35/26ІІІ.2014 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. д. № 2162/2013 г., по следния правен въпрос: Следва ли да бъде заплатено застрахователно обезщетение, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие – отнемане на МПС и неговото намиране сред изтичане на посочения в разпоредбата срок, в случай на редовно изпълнени задължения по чл. 206, ал. 1 и 2 КЗ и чл. 207, ал. 3 КЗ?
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявал въпросът: „Към кой момент възниква задължението на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 208, ал. 1 КЗ, в случай на изпълнени задължения на застрахования по чл. 206, ал. 1 и 2 КЗ и по чл. 207, ал. 3 КЗ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Застрахователно дружество [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 480 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на Л. Д. В. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло решението на първостепенния съд, с което предявеният от настоящия касатор в качеството му на процесуален субституент на [фирма] срещу ответното”Застрахователно дружество [фирма] осъдителен иск с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ е бил отхвърлен, ведно с претенцията за мораторна лихва от 7 992 евро върху търсената главница от 99 702 евро за периода от 15.Х.2009 г. до 15.Х.2010 г., въззивната инстанция е приела, че в процесния случай няма настъпило застрахователно събитие, след като – в хода на исковия процес (към датата 22.ІІІ.2012 г.) – откраднатият на 9.ІІ.2009 г. джип марка „БМВ”, модел Х-6 – 3.0D, с ДК [рег.номер на МПС] , е бил намерен и съответно приобщен като веществено доказателство по досъдебно производство № 429/09 г. по описа на ІV-то РПУ-СДВР – София, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Ето защо в процесния случай по необходимост се налага извод, че атакуваното от В. въззивно решение не противоречи на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 35/26.ІІІ.2014 г. на състав от ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 2162/2013 г., отнасящо се до съвсем различната, специална хипотеза по чл. 208, ал. 5 КЗ, предвиждаща, че ако след плащане на застрахователното обезщетение „противозаконно отнетото застраховано имущество бъде намерено”, то застрахованият е длъжен прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя /или на писмено посочено от последния лице/, а в случай, че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение. Напротив, обжалваното от В. решение на САС, с което се отказва необоснованата размяна на имуществени блага, се явява постановено в стриктно съответствие с тази задължителна практика на ВКС.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. При ясните разпоредби на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 208, ал. 1, изр. 2-ро КЗ (отм.), релевираният от касатора втори правен въпрос няма такова естество, тъй като нито е бил включен в предмета на спора по делото, нито в изложението към касационната жалба са били навеждани доводи в подкрепа на който е да е от двата аспекта на единното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това, касаторът ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 480 лв. (пет хиляди четиристотин и осемдесет лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 22.І.2015 г., постановено по гр. дело № 2338/2014 г.
О С Ъ Ж Д А касатора Л. Д. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес по делото в [населено място], [улица], ап. № 1 /чрез адв. Н. Н. от АК-Плевен/ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация „Застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 5 480 лв. (пет хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1841 по описа за 2015 г.