4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 21.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3754 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5910 от 13.VІІІ.2013 г. на панагюрското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-П., против онези три части от въззивното решение № 334 на Пазарджишкия ОС, ГК, от 12.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 491/2013 г., с които по предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК положителен установителен иск спрямо това д-во е било признато за установено, че то дължи на ищцовото [фирма]-гр. П. сума в размер на 11 620.80 лв. – по сключен помежду им договор за доставка на бетон от 20.ІХ.2011 г., както и сума в размер на 2 591.26 лв., представляваща уговорена с чл. 7.4 от същия договор неустойка за забава в плащането за всеки просрочен ден в периода 5.Х.2011 г.- 14.V.2012 г., а също и 471.70 лв. разноски за заповедното пр-во. В резултат търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати по компенсация на ищцовото [фирма] разноски в размер на сумата 1 293.78 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните негови три установителни части, както и в тази за разноските, в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Пазарджишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради което се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковите претенции на „Х.-91 „Е. да се отхвърлят в предявените по делото техни размер, а, „при алтернативност”, делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия ОС „с даване на задължителни указания”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваните три части от въззивното си решение Пазарджишкият ОС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС (обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състав от неговата гражданска колегия – Р. № 524/28.ХІІV2011 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 167/2011 г., както и Р. № 546/23.VІІ.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 856/09 г.) по процесуалноправния въпрос „дали са допустими свидетелски показания в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК”. Същият правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в подкрепа на което твърдение обаче, не се навеждат конкретни доводи в изложението към касационната жалба. Отделно от това релевираният от търговеца настоящ касатор единствен процесуалноправен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата – „независимо, че са от различно ниво и решенията не са влезли в сила”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно пр-во, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пазарджишкия ОС, касационната жалба на панагюрското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С първото от двете постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състав от ІV-то г.о. на ВКС, а именно това по гр. дело № 167/2011 г., е било прието, че забраната за разпит на свидетели в хипотезата по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е налице ако се цели установяването на заемно правоотношение, което е над определената в закона стойност (над 5 000 лева – бел. на ВКС), „поради реалния характер на договора за заем”. Съответно с второто от тези две решения – това постановено по гр. дело № 856/09 г., е било прието, че въпросното ограничение досежно възможността за събиране на гласни доказателства не важи в хипотеза, „когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености, значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки”, така че показанията на свидетели били допустими за установяване на обстоятелствата, при които договорът е бил сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. Процесният писмен договор от 20.ІХ.2011 г., сключен между двете панагюрски търговски дружества и означен като такъв „за продажба на бетон”, представлява по естеството си търговска сделка по смисъла на чл. 318, ал. 1-във вр. чл. 332 ТЗ, като уговорената между страните цена за един кубически метър сулфатоустойчив бетон е била в размер на 107.60 лв. Тъй като е ноторно, че търговската продажба във всичките й разновидности, вкл. тази по чл. 332 ТЗ, представлява консенсуален, а не реален договор, разяснението, дадено с първото от двете горецитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, отнасящи се до „заемно правоотношение”, не би могло да разрешава същия процесуалноправен въпрос, който е бил предмет на произнасянето на Пазарджишкия ОС с атакуваното въззивно решение.
За да уважи положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, Пазарджишкият ОС е приел, че издадената от ищцовото [фирма] фактура № 137/15.ХІ.2011 г. за извършеното по която плащане в общ размер на 6 000 лв. /шест хиляди лева/ пред първата инстанция недопустимо са били изслушани свидетелски показания, „не е предмет на разглеждане в настоящето производство, тъй като ищецът не основава на нея своите искания”. Но съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съответния съд по това дело. Ето защо, след като релевираният от търговеца настоящ касатора [фирма] процесуалноправен въпрос въобще не е бил включен в предмета на спора по делото, по което е постановено атакуваното въззивно решение, в настоящия случай липсва главното основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 334 на Пазарджишкия ОС, ГК, от 12.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 491/2013 г. В АТАКУВАНИТЕ НЕГОВИ ТРИ ЧАСТИ /за съществуването на вземания в размер на 11 620.80 лв., на 2 591.26 лв., както и на 471.70 лв. в полза на [фирма]-гр. П./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2