2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
София, 25.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………… и с участието на прокурора…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1583 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал.1, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7539/16.VІІІ.2018 г. на адвоката О. Ат. Д. от АК-Пловдив – в качеството му на процесуален представител на В. К. Г. от [населено място], [община], област Пловдив, с която той претендира допълването на постановеното по настоящето дело определение № 283/21.VІ.2018 г. в частта му за разноските, като наред с вече присъдените такива по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 3 350 лв., нему бъдат присъдени и разноски, възлизащи общо на сумата 10 010 лв. /десет хиляди и десет лева/, от която 4 000 лв. – дължими за заповедното производство по ч. гр. дело № 8848/2014 г. по описа на РС-Пловдив, ГК, 1-и с-в, съответно 3 350 лв. – дължими за исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по т.д. № 139/2017 г. по описа на ОС-Пловдив, както и още 2 660 лв. – дължими за производството по реда на чл. 423 ГПК по ч. гр. дело № 119/2017 г. по описа на ОС-Пловдив, ГК, 6-и с-в.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответната по тази молба „Алианц Банк България” АД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пазарджик по допустимостта й, претендирайки за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на образуваното по същата частно производство. Инвокиран е довод, че приключеното с определение № 283/21.VІ.2018 г. частно касационно производство по настоящето дело е имало за свой предмет единствено претенция за разноски, направени в производството по гр. д. № 139/2017 г. на ОС-Пловдив, докато с молбата си от 16.VІІІ.2018 г. пловдивският адвокат претендира да му се присъдят по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата допълнително и разноски за заповедното производство, а също и за развилото се пред въззивната инстанция производство по чл. 423 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като подадена в срока по чл. 248, ал. 1, ГПК-във вр. чл. 61, ал. 2 ГПК /до отмяната на последния текст, считано от 1.ІХ.2018 г./ и от заинтересувано лице – пълномощник по чл. 38 от Закона за адвокатурата, на което в частното производство по настоящето ч.т. дело са присъдени разноски, молбата на процесуалния представител на В. К. Г. от [населено място], [община], област Пловдив, а именно адв. О.. Ат. Д. от АК-Пловдив, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба на адвоката с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК /във вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата/ е неоснователна.
Единствен предмет на приключеното с горното определение от 21 юни 2018 г. частно касационно производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК пред настоящия съдебен състав на ВКС са били разноски, претендирани по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, които първостепенният съд, а впоследствие и Пловдивския апелативен съд, са отказали да присъдят в полза на настоящия молител – като процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив на В. К. Г. от [населено място], [община], по повод първоначалното негово искане, обективирано в молбата му с вх. № 37376/8.ХІІ.2017 г., препращаща към т.нар. петитум на писмена защита (с вх. № 35797/27.ХІ.2017 г.) по т. д. № 139/2017 г. по описа на ОС-Пловдив, ТК, ХІ-и с-в: „да осъдите ищеца „Алианц банк България” АД да заплати на адв.О. Д. адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на по 3 350 лв. (три хиляди триста и петдесет лева), определен съгласно чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба 1 за 09.07.2004 г. за МРАВ за всеки един от ответниците”.
Предвид горната констатация в процесния случай по необходимост се налага извод, че след като е било присъдено точно онова, което е било надлежно поискано от адвоката в конкретното първоинстанционно исково производство, искането му за присъждане на допълнителни разноски, направени обаче в други производства /независимо от връзката им с прекратеното от ОС-Пловдив/, се явява преклудирано и поради това – неоснователно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата (с вх. 7539/16.VІІІ.2018 г. по описа на ВКС) на адвоката О. Ат. Д. от АК-Пловдив, в качеството му на процесуален представител на В. К. Г. от [населено място], [община] област Пловдив, за допълване – по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – на определение № 283/21.VІ.2018 г., постановено по настоящето ч. т. дело 1583/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1583/2018 г.