5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 06.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3977 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14006 от 10.ІХ.2013 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против онази част от въззивното решение № V-96 на Бургаския ОС, ГК, 5-и с-в, от 11.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1033/2013 г., с която е бил отхвърлен положителния установителен иск на този търговец, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответницата Р К. А. от Бургас, за съществуването на негово вземане в размер на 14 809.96 лв., представляващо неустойка за забава по сключен помежду им на 19.VІІ.2007 г. договор за финансов лизинг, чието плащане е било разпоредено със заповед за изпълнение на парично задължение № 2820/19.V.2011 г. по ч. гр. дело № 6522/2011 г. по описа на Бургаския районен съд.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му /изцяло, но всъщност частично/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който ответницата Р /с погрешно посочено в петитума на жалбата собствено име „Р.”/ К. А. да бъдела „осъдена” да заплати на [фирма]-София сумата от 14 809.96 лв., като дължима неустойка за забава на основание чл. 60 от сключения помежду им договор за финансов лизинг от 19.VІІ.2007 г., вкл. и ведно с присъждане на разноски както за настоящето пр-во, но също и тези, направени от търговеца във въззивната инстанция: за заплащане на държавна такса и на възнаграждение за назначения на ответницата Р К. А. особен представител.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си Бургаският ОС се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос: „Дали при разваляне на двустранен договор за периодично изпълнение кредиторът може едновременно да претендира и уговорената неустойка за забава в плащането на изискуеми свои вземания до датата на развалянето на сделката и съответно неустойка за неизпълнение?” В тази връзка касаторът се позовава на шест съдебни решения, както следва: 1./ Решение № 61/3.VІІ.2012 г. по гр. дело № 2060/2011 г. на РС-Кърджали; 2./ Решение № 49/12.ІV.2012 г. по гр. дело № 1590/2011 г. на РС-Димитровград; 3./ Решение на СРС от 11.VІІ.2012 г. по гр. дело № 7532/2012 г.; 4./ Решение № ІІ-58-237 от 8.ІІ.2013 г. на СРС по гр. дело № 59698/2011 г.; 5./ Решение № ІІ-57-274 от 14.ІІ.2013 г. на СРС по гр. дело № 32827/2011 г.; 6./ Решение № 10/25.І.2013 г. по на Русенския ОС, ТК, постановено по т. д. № 403/2012 г. на Русенския ОС. От всички тях обаче, единствено последното представлява влязъл в сила, на основание чл. 296, т. 1 ГПК, съдебен акт.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Р К. А. от Бургас писмено е възразила чрез назначения й по делото особен представител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск на търговеца настоящ касатор срещу ответницата Р К. А. от Бургас в частта му за съществуването на негово вземане от неустойка за забава по процесния договор за финансов лизинг от 11.VІІ.2007 г. въззивният съд е констатирал, че страните по тази сделка са уговорили два вида неустойка: по чл. 60 от договора – за забавено плащане на месечните лизингови вноски и по чл. 66 от същия – за развалянето му поради неизпълнение. В резултат от тази констатация и след извършено тълкуване на горните две договорни клаузи съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, Бургаският ОС е приел, че „на кредитора е предоставена възможността или да търси изпълнение, макар и забавено, в който случай за забавата ще може да се претендира неустойката по чл. 60 или да развали договора, в който случай ще може да претендира тази по чл. 66”. От друга страна, видно от мотивите към представеното с изложението по касационната жалба влязло в сила /по реда на чл. 296, т. 1 ГПК/ въззивно решение № 10/25.І.2013 г. на Русенския ОС по т. д. № 403/2012 г., същият правен въпрос, отнасящ се до идентичен по съдържание договор за финансов лизинг, сключен от настоящия касатор с друг негов съконтрахент, е бил разрешен в противоположен смисъл. Решаващият извод на въззивната инстанция е в насока, че нямало пречки неустойката по чл. 60 /уговорена за забава при плащането на отделните лизингови вноски/ да може „да се кумулира” с неустойка по чл. 66 от същия договор, уговорена за предсрочното му прекратяване при виновно поведение на лизингополучателя.
С оглед всичко изложено и като се има предвид служебно известното на настоящия съдебен състав на ВКС обстоятелство, че на производство пред ОСГКТК на този съд е висящо тълкувателно дело № 7/2013 г., образувано по противоречиво решавания от съдилищата въпрос дали се дължи неустойка за забава, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, по което тълкувателно дело предстои произнасяне след приключване на съдебната ваканция /по чл. 329, ал. 1 ЗСВ/, касационният контрол по отношение атакуваната отхвърлителна част на постановеното от Бургаския ОС въззивно решение № V-96/11.VІІ.2013 г. по гр. дело № 1033/2013 г. ще следва да бъде допуснат в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-96 на Бургаския окръжен съд, ГК, 5-и с-в, от 11.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1033/2013 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
У К А З В А на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ – адв. Т. М. В. от САК /с кантора в [населено място], [улица], ет. ІІ, ап. № 6/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по сметка на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 296.20 лв. (двеста деветдесет и шест лева и двадесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената допълнителна д. т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2