4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
С., 02.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2212 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3622 от 1.ІV.2013 г. на пернишкото [фирма], подадена против онези две части от решение № 307 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, постановено на 15.ІІ.2013 г. по т. дело № 1819/2012 г., с които това д-во е било осъдено, както следва: 1/ На основание чл. 342 ТЗ да заплати на „И Еф Д. А. Лизинг” сумата от 9 146.59 лв., представляваща общ размер на непогасените по сключен помежду им договор за финансов лизинг № 002638-001 от 12.ІV.2007 г. суми, изискуеми до датата на неговото разваляне (14.VІІ.2009 г.), както и сумата от 1 255.58 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 14.VІІ.2009 г. и до предявяването на този насрещен иск – 22.Х.2010 г., а също и законната лихва върху същата главница, считано от последната дата и до окончателното й изплащане; 2/ На основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД-във вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ да заплати на бившия свой лизингодател обезщетение за неправомерно ползване на лекия автомобил, предмет на разваления договор за финансов лизинг за периода от настъпването на този конститутивен ефект и до датата 13 октомври 2010 г. (една година и три месеца). в размер на сумата от 19 828.45 лв.
Търговецът касатор поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното решение в посочените по-горе две негови осъдителни части, като претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – при върната с влязло в сила разпореждане искова молба – да бъдели уважени първоначалните негови три обективно кумулативно съединени иска, вкл. ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран материалноправен въпрос, по който САС да се е произнесъл с атакуваните две осъдителни части на решението си по спора, се изтъква, че този съдебен акт бил постановен „въпреки направеното от нас възражение” и затова се явявал в противоречие с Р. № 102/3.VІІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 897/09 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 294.61 лв., определено при обща цена на насрещните искове в размер на 42 230.62 лв., а не според действителния обжалваем интерес от 30 230.62 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), който е от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат изтъкнатите допълнителни основания за това: в случая само това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и във връзка с изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това пернишкото [фирма] ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма]-С. юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 926.74 лв. (деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), тъй като претендираната с отговора по касационната жалба сума от 1 294.61 лв. е била погрешно определена при цена на насрещните искове общо за 42 230.62 лв., докато в действителност обжалваемият интерес възлиза на 30 230.62 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 15.ІІ.2013 г., постановено по т. д. № 1819/2012 г. В АТАКУВАНИТЕ ДВЕ НЕГОВИ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ по уважените осъдителни искове с правно основание по чл. 342 ТЗ и съответно по чл. 236, ал. 2 ЗЗД-във вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. Ц. Освободител” № 14, СУМА в размер на 926.74 лв. (деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2212 по описа за 2013 г.