3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 20.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3711 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 13052 от 12.Х.205 г. на [община], представлявана от нейния кмет Р. П. Я., подадена против определение № 2575 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 25.ІХ.2015 г. по т. д. № 4867/2014 г., с което – в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК – е било допълнено постановеното по същото дело въззивно решение № 1288/15.VІ.2015 г.: посредством осъждането на въззивника едноличен търговец Ф. А. И. от [населено място], действащ с фирмата „Ф. И.”, да заплати на общината настоящ частен жалбоподател разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Съставът на САС се е позовал както на изрично направеното от кмета на [община] искане за това /с правно основание по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК/, така и на приложен списък по чл. 80 ГПК.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност и неяснота/ на атакуваното определение за разноски, общината частен жалбоподател претендира уважаване на искането й за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в пълния претендиран по делото негов размер от 6 000 лв. – т.е. допълнително да й бъдат присъдени още 5 300 лв.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба ЕТ Ф. А. И. от [населено място], действаш с фирмата „Ф. И.”, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта й, така и по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение за разноски, визирайки както липсата на своевременно представен от страна на общината в С. списък по чл. 80 ГПК, така и позовавайки се на собственото си възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Въззивното решение по т. д. № 4867/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, е било постановено по осъдителен иск с цена 112 982.53 лв., т.е. такова което е подлежало на инстанционен контрол пред ВКС. Съгласно чл. 80 ГПК страната, поискала присъждането на разноски, не би могла да иска изменение на решението в частта му за разноските, ако до приключването на последното съдебно заседание в съответната инстанция не е представила свой списък на претендираните разноски. В процесния случай съставът на САС е могъл да констатира, че в диспозитива на неговото решение №1288/15.VІ.2015 г. не се съдържа част за разноски, поради което искането на [община] в действителност е било за допълване на този съдебен акт по съществото на спора, постановен по т. д. № 4867/2014 г., а не за изменението на същия. Следователно ирелевантно по отношение искането за допълване на решението с присъждането на разноски е обстоятелството дали по делото е бил своевременно представен от страна на настоящия частен жалбоподател списък по чл. 80 ГПК или не. Меродавно е обаче наличието на изрично и своевременно направено искане за това, по което насрещната страна да е имала възможност да изрази становище. В случая последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, в което на делото е бил даден ход по същество за устни състезания между страните по спора е било това, проведено на датата 10.ІІІ.2015 г. и в него [община] е била представлявана от юрисконсулт с фамилия Я., надлежно упълномощен, като същият е направил изявление, че претендира присъждане на „разноски за един юрисконсулт”. В хода на същото с.з. процесуалният представител на въззивника ЕТ Ф. И. е възразил- на основание чл. 78, ал. 5 ГПК – че следва да се намали претендираното юрисконсултско възнаграждение „според Наредбата”. При съобразяване разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК), според която минималният размер на адвокатското възнаграждение по граждански дела за една инстанция и материален интерес над 10 000 лв. се определя по формулата: 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв., в процесния случай, на [община] се дължи за въззивното пр-во пред САС по иск с цена 112 982.53 лв. юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 919.48 лв. (три хиляди деветстотин и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), т.е. следва да й бъдат присъдени още 3 219.48 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА постановеното в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК определение № 2575 на САС, ТК, 5-и с-в, от 25.ІХ.2015 г., постановено по т. д. № 4867/2014 г., КАТО ОСЪЖДА едноличния търговец Ф. А. И. от [населено място], [улица], действащ с фирмата „Ф. И.”, ДОПЪЛНИТЕЛНО да заплати на [община] СУМА в размер на 3 219.48 лв. (три хиляди двеста и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч.т.д. № 3711 по описа за 2015 г.