2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 10.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1845 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10480 от 15.VІІ.2016 г. на [община], подадена чрез двамата нейни процесуални представители по пълномощие от САК против определение № 2156 на Софийския апелативен съд, ГК, от 23.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1652/2016 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на тази община срещу определение № 63/26.І.2016 г. на Софийския ОС по т. д. № 206/2013 г. – за неприемане за съвместно разглеждане в образуваното исково пр-во на обективно съединени три насрещни осъдителни иска на тази община срещу ищцовото австрийско търговско д-во с ограничена отговорност „И. К.”, както следва:
1./ С правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД за солидарно заплащане на сума в размер на 20 080 лв. – частичен иск за вземане от общо 274 320 лв.;
2./ С правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащането на сума в размер на 5 020 лв., претендирана като неустойка за забава на изпълнителя по договор № 137/1.ХІІ.2008 г. за периода от 2.ІV.2009 г. и до 6.VІ.2011 г. – частичен иск за вземане от общо 65 580 лева.;
3./ Съединен под условието на евентуалност осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД срещу „И. България” АД (в ликвидация)-гр. София за заплащане на 20 080 лв.
Единственото оплакване на общината частен жалбоподател е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „И. К.” Г. (I. C. G.) със седалище в [населено място], Република А., писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, претендирайки за потвърждаването му, като в тази връзка се инвокира довод, че: „В насрещната искова молба има и искове срещу трети, неучастващи в процеса лица, което е абсолютно недопустимо”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно т. 7, б. „в” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., следва да бъдат разграничавани хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск, от една страна, и връщане на насрещна искова молба поради неотстраняване на нередовностите й, от друга страна. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемането за съвместно разглеждане на насрещен иск – какъвто именно е и процесния случай – не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постави отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, в който случай определението (респ. Разпореждането за това) не подлежи на обжалване.
Като се е съобразила стриктно с тази задължителна практика на ВКС, въззивната инстанция не е допуснала твърдяното от общината частен жалбоподател процесуално нарушение и затова определението й за оставяне без разглеждане на частната жалба на последната срещу първоинстанционното определение по чл. 211, ал. 2, изр. 2-ро ГПК /за отделянето на насрещната искова молба в отделно исково пр-во пред първостепенния съд/ ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2156 на Софийския апелативен съд, ГК, от 23.VІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1652/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1845 по описа за 2016 г.