6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
С., 17.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3341 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 5845 от 23.V.2013 г. на [фирма]-С., подадена против онази част от решение № 690 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 8.ІV.2013 г., постановено по гр. д. № 4421/2012 г., с която, по предявен пряк иск от Д. В. И. от С. срещу д-вото настоящ касатор, то е било осъдено да му заплати застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпила на 13.ІV.2009 г., в размер на сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане, както и разноски за двете инстанции в размер общо на 3 532.50 лв.
Оплакванията на застрахователя касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част: като необосновано и постановено не само в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/, но и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира обезсилването му, респ. неговото касиране и отхвърляне изцяло на предявения от И. пряк иск или уважаването на претенцията „в намален размер, съгласно събраните доказателства по делото”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят обосновава приложно поле на касационния контрол както с порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, така и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че в обжалвания съдебен акт двата формулирани материално- и процесуалноправни въпроса са били решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, а и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
На първо място, това бил въпросът: „Може ли съдът да присъди обезщетение за претърпени неимуществени (погрешно посочено „имуществени” – бел. на ВКС) в пълния размер, претендиран от ищцовата страна, при условие, че по делото се констатира съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат и ответната страна е направила възражения в тази посока?”
На второ място, това бил въпросът: „Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Д. В. И. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар, съгласно приложеното пълномощно, възлизащ на 1 650 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Относно твърдението на застрахователя касатор за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Това оплакване е било инвокирано с доводи за нарушаване процесуалното правило на чл. 269, изр. 2-ро ГПК: понеже въззивната инстанция нямала право „да се произнася по въпроси, които не са поставени своевременно във въззивната жалба”. Освен това недопустимо било произнасянето на САС „по иск, от който страната вече веднъж се е отказала”, защото по този начин се нарушавало правото на защита на ответното по прекия иск застрахователно д-во, след като „искането за увеличаване на обезщетението е направено след приключване на съдебното дирене – с допълнителни писмени бележки”.
Във връзка с въззивната жалба на ищеца И. съставът на САС е съобразил, че той претендира отменяване на първоинстанционното решение в частта му, с която неговият пряк иск срещу застрахователя е бил отхвърлен „и уважаването му в пълния предявен размер”, но също и че в писмените бележки на тази страна по делото, съдържащи признанието й за „съвина”, се претендира присъждане на още 20 000 лв. обезщетение – нещо, което решаващият съд е направил, потвърждавайки първоинстанционното решение в останалата негова отхвърлителна част: за разликата над 60 000 лв. и до пълния предявен размер на претенцията по чл. 226, ал. 1 КЗ от 80 000 лева. По съображението, че намаляване размера на иска е допустимо и пред въззивната инстанция, стига да е направено до приключване на съдебното дирене, в какъвто смисъл е разяснението по т. 9 на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/2000 г. от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г., което не е загубило значението си и понастоящем, при действието на новия ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.), не се констатира вероятност обжалваното от [фирма] въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Напротив, в процесния случай намаление на размера на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ дори не е било въобще заявявано /иначе не би имало отхвърлителна част в диспозитива на въззивното решение/, а с оглед данните по делото за съпричиняване на вредоносния резултат в писмените бележки е поискано те да бъдат надлежно съобразени. |
По наличието на предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол във връзка с формулираните в изложението към жалбата два правни въпроса:
За да уважи частично прекия иск на И. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ до размер на присъденото му обезщетение от 60 000 лв. и съответно да отхвърли претенцията му срещу застрахователя настоящ касатор за разликата до пълния й предявен размер от 80 000 лв., САС е приел, че И. е оспорил констатацията на първостепенния съд за квотата на неговия каузален принос в настъпването на процесното ПТП от 13 април 2009 г., и че данните по делото подкрепят становището му, че обема на съпричиняване възлиза на не повече от 25%, увеличавайки по този начин присъденото му обезщетение от 40 000 лв. на 60 000 лева.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. отделна негова част/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Нито един от формулираните в изложението на касатора правни въпроси обаче, няма такова естество. По същество те се свеждат до оплаквания за нарушаванета на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, както и за допуеснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводстветните правила относно необходимостта от обсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на спора по делото. Но погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК с основания за допустимост на касационния контрол, не би могло да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от страна на ответника И. искане за това, застрахователното д-во настоящ касатор ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81, във вр. цл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати посочената в приложеното адвокатско пълномощно сума от 1 650 лв. като платен хонорар на един адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 690 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 8.ІV.2013 г. постановено по гр. дело № 4421/2012 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на Д. В. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], СУМАТА от 1 650 лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева) разноски за производството по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3341 по описа за 2013 г.