5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3491 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7539 от 26.VІІІ.2014 г. на [фирма]-гр. Т., област Л., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б. против онази част от въззивното решение № 168 на Ловешкия ОС, ГК, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 91/2013 г., с която търговецът настоящ касатор е бил осъден – „на основание чл. 92 във връзка с чл. 82 ЗЗД” – да заплати на [фирма]-София сума в размер на 14 204.36 лв., представляваща претърпяна икономическа вреда при последваща реализация на актива на вторичния пазар, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (29.ХІ.2012 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон, като на тези две отменителни основания той претендира частичното му касиране и връщане на делото на въззивния съд – „с цел произнасяне по съществото на спора”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК троянското търговско д-во обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от своето въззивно решение – и предвид липсата на съдебна практика по същия – Ловешкият ОС се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „При сключване на договор за финансов лизинг, съдържащ само опция за придобиване на лизинговата вещ, следва ли да се носи отговорност от лизингополучателя /ползвателя/ след прекратяване на договора и връщането на вещта, за това, че при последващ втори лизинг или продажба на същата, е налице разлика в цената на актива, въпреки че веднъж вече този ползвател е заплатил уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част по иска с правно основание по „чл. 92 във връзка с чл. 82 ЗЗД”, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Ловешкия ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Във връзка с твърдението си за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК търговецът настоящ касатор не формулирал какъвто и да е въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), който да е релевантен за изхода на делото в атакуваната осъдителна част на въззивното решение и той да е бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
Налице е обаче предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по релевирания от касатора материалноправен въпрос, който, след надлежното му уточняване, гласи: „Дали в хипотезата на развален поради неизправност на лизингополучателя договор за финансов лизинг, сключен при Общи условия и съдържащ клауза /”опция”/ за изкупуване на вещта след изтичане на срока му, кредиторът лизингодател може да търси обезщетение и за по-големи вреди от веднъж платената договорна неустойка за забава при плащане на лизинговите вноски?”
В процесния случай, за да уважи исковата претенция на лизингодателя срещу бившия лизингополучател за присъждането на сума в размер на 14 204.36 лв., претендирана като „претърпяна икономическа вреда” при последваща развалянето на договора реализация на актива на вторичния пазар, т.е. извън уговорената и платена неустойка за забава в плащането на лизинговите вноски, въззивната инстанция е приела – в отличие от приетото от първостепенния съд – че „претърпяната вреда, представляваща пропусната полза” при повторна реализация на автомобила с нов договор за финансов лизинг произтичала от това, че посредством неизпълнение на задължението си за заплащане на лизинговите вноски лизингополучателят настоящ касатор бил „принудил лизингодателя” да упражни правото си да реализира повторно процесния автомобил за сума по-ниска от остатъчната стойност.
Предвид липсата на съдебна практика досежно това как задълженията на лизингополучателя като наемател /по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД/ и особено това за връщане на вещта след изтичане срока на договора, се отнасят към евентуално придобиване на същата от него „по време на договора или след изтичане на срока му”, релевираният от търговеца касатор материалноправен въпрос – за възможността срещу него да се претендират вреди, респ. пропуснати ползи, които са извън уговорената неустойка за забава при развален договор за финансов лизинг в резултат от неизправността му, се явява от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това разбиране произтича както от факта, че договорът за лизинг /чл. 342-347 ТЗ/, вкл. и в двете му разновидности, е сравнително нов правен институт, но и също и предвид обстоятелството, че обществените условия в страната ни в периода след 1 ноември 1996 г. са наложили практиката на застраховане на риска от финансови загуби вследствие неплащане на лизингови вноски.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 23.VІІ.2014 г. постановено по гр. дело № 46/2014 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ, с която е бил уважен иск с правно основание по „чл. 92 във връзка с чл. 82 ЗЗД” за сума в размер на 14 204.36 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (29.ХІ.2012 г.) и до окончателното й изплащане.
У К А З В А на касатора [фирма]-гр. Т. чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на сумата от 284.09 лв. (двеста осемдесет и четири лева и девет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., определена по размер на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2