6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№679
С., 21.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2737 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5376/21.VІІ.2015 г. на [община], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-С. против решение № 204 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 3.VІ.2015 г., постановено по т. д. № 182/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 6/13.І.2015 г. на Кърджалийския ОС по т. д. № 261/2013 г.: за отхвърлянето му, като неоснователен и недоказан, на предявеният от общината настоящ касатор срещу ответното [фирма]-гр. К. иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за присъждането на сума в размер на 141 449.58 лв. /”неоснователно заплатени вповече разходи за СМР”/.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и – „при изяснена фактическа страна на спора” – да бъде постановен съдебен акт по неговото същество от настоящата инстанция, с който да се уважи исковата й претенция в предявения по делото размер от 141 449.58 лв., вкл. и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, извън раздела му, означен като „Търсим отговор на въпросите”, [община] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но „и с тази на съдилищата”, по следните четири правни въпроса:
1./ „Може ли клаузата на чл. 7.3 от Договор за обществена поръчка, според която: „Посочената цена за изпълнение на СМР (в чл. 7) се коригира с индекс, равен на промяната в цената на горивата с 10 или повече процента, установено писмено от [фирма]”, да се приема за законосъобразна, само поради факта, че при изпълнението на строително-монтажни работи /”СМР”/ се използват горива?”;
2./ „Законосъобразни ли са клаузата на чл. 7.3 от договора и подписаното въз основа на нея Споразумение от 12.08.2008 г., според което цените на извършените СМР са увеличени с 24.58%, без да са обвързани с действително извършени допълнителни разходи на изпълнителя и без да е установено, че увеличението на цените на горивата е резултат от увеличение на акцизната ставка?”;
3./ „Подлежи ли на тълкуване с цел установяване на общата воля на страните, клаузата на чл. 7.3 от Договор за обществена поръчка, при положение, че тя е ясна, установява се от предприетите от тях действия при реализирането й и е приложена буквално?”
4./ „Законосъобразно ли е подписаното въз основа на чл. 7.3 от Договор за обществена поръчка Споразумение от 26.08.2008 г., според което цените на извършените строително-монтажни работи /”СМР”/ са увеличени с 24.58%, в това число предложените и приети фиксирани цени на строителните материали, на доставно-складовите разходи 10% от цените на строителните материали), на механизацията (ведно с 50% допълнителни разходи за механизация), на труда (ведно със заложените допълнителни разходи за труд 100%) и печалбата на изпълнителя?”
Посочват се и прилагат от общината касатор – като относими към предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, следните шест, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от гражданската и търговската колегии на ВКС: 1./ Решение № 546/23.VІІ.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 856/09 г.; 2./ Решение № 81/7.VІІ.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 761/08 г.; 3./ Решение № 16/28.ІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 218/2012 г.; 4./ Решение № 129/12.VІІ.2013 г. на ІІ-ро т. о. по т. дело № 558/2012 г.; 5./ Решение № 89/17.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. дело № 523/08 г.; 6./ Решение № 157/30.Х.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 696/2011 г.
Отделно от това, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение по въпроса: „Подлежи ли на тълкуване правната норма на чл. 43, ал. 2 от ЗОбП за установяване действителната воля на законодателя и вложения в нея смисъл, във връзка с предприетите впоследствие изменения на закона за приложение на изключенията от забраната, предвидена в чл. 43, ал. 1 от същия закон?”
Ответното по касация [фирма]-гр. К. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на общината оплаквания за неправилността на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди изцяло първоинстанционното решение на Кърджалийския ОС, с което осъдителния иск на общината настоящ касатор срещу ответното [фирма]-гр. К. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД е бил отхвърлен в предявения по делото негов размер от 141 449.58 лв., Пловдивският апелативен съд е приел, че, съгласно клаузата на чл. 7.3 от сключения между страните по спора на 3.VІІІ.2007 г. договор за изработка във формата на малка обществена поръчка, посочената в него цена за изпълнение на СМР се коригира с индекс, равен на промяната на цената на горивата с 10 или повече процента, установено писмено от [фирма], както и че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от действалата към този момент Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (в сила от 1 октомври 2004 г. и до 31.ХІІ.2008 г.) е предвиждала, че страните не могат да изменят договори за малки обществени поръчки, освен в случаите по чл. 43, ал. 2 от Закона за обществените поръчки – т.е. „по изключение”, като една от възможните три хипотези е при изменение на държавно регулирани цени. Препращайки към разпоредбите на чл. 2 и чл. 31 и сл. от Закона за акцизите и данъчните складове, Пловдивският апелативен съд е изградил решаващия си правен извод, че щом като в процесната хипотеза става дума именно за „държавно регулирани цени” на енергийни продукти /горива с кодове по КН от 1507 до 1518 и съответно – по КН 3824 и 90 99/, то нормативно установеното изключение от законовия запрет е било налице, а оттам – че претендирана сума не е била платена от общината възложител по договора за СМР без правно основание за това.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено в мотивите към тази точка от тълкувателното решение е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед това общо изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, не се констатира в процесния случай по отношение на нито един от релевираните във връзка с предпоставките по т. 1 или по т. 3 общо пет правни въпроса той да има качеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на Пловдивския апелативен съд при постановяване на атакуваното решение. Напротив, цитираните по-горе разпоредби са приложени пряко, като относими към разрешаването на този спор, без това да е било продиктувано от необходимост да бъдат въобще тълкувани /било като неясни или като противоречиви/ с цел извеждане „действителната воля на законодателя и вложения в нея смисъл”. Не е имало спор и по смисъла на разпоредбата на чл. 7.3 от сключения между страните по делото на 3.VІІІ.2007 г. договор за малка обществена поръчка, на свой ред налагащ тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД. Следователно формулираните от общината касатор пет правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер, чиито отговор се съдържа в текстовете на двете алинеи на чл. 20а ЗЗД.
В заключение, сред трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационните жалби не съществува такава с означение „противоречие с практиката на другите съдилища”, докато приложното поле на предпоставката по т. 2 на цитирания законов текст се явява винаги изключено, когато по идентичен правен въпрос има задължителна практика на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 3.VІ.2015 г., постановено по т. дело № 182/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2