О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………………………………………………….. и с участието на прокурора, ………………………………………………………като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2494 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл.701, ал. 3 ТЗ.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9719/1.VІ.2017 г. на едноличния търговец от [населено място] В. П., действащ с фирмата „К.-Д. П.”, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 1366 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 25.ІV.2017 г., постановено по ч. т. дело № 6092/2016 г., с което е била оставена без уважение предходна негова частна жалба срещу първоинстанционното определение № 4355/22.VІІІ.2016 г. на Благоевградския ОС по ч. т. дело № 236/2011 г. /с погрешно посочен номер „20111200100236”/. С последното съдът по чл. 613 ТЗ е отказал да допусне до разглеждане от събранието на кредиторите на несъстоятелността на този едноличен търговец предложен от него план за оздравяване на предприятието му.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, ЕТ частен касатор претендира отменяването му.
В изложение по чл. 284, ал. 3, ГПК към частната касационна жалба едноличният търговец неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1, ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла по следния процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „При депозиран от длъжника план за оздравяване на предприятието му и определен от съда по чл. 613 ТЗ краен срок за представяне на съгласие от министъра на финансите по чл. 189 ДОПК, следва ли съдът по несъстоятелността да изчака изтичането му преди да се произнесе по допускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите или той може да се произнесе за допускането и на по-ранен етап – ако междувременно по делото е било изразено изрично несъгласие на този министър с плана по реда на горепосочената разпоредба от ДОПК?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 701 ТЗ/ и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на едноличния търговец от [населено място] В. П., действащ с фирмата „К.-Д. П.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Според текста на чл. 613а, ал. 1 ТЗ сред подлежащите на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс актове на съда по несъстоятелността са и определенията, които той постановява по реда на чл. 701 ТЗ в отрицателен смисъл: за недопускане на предложен оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите.
В процесния случай, за да потвърди такова определение на съда по чл. 613 ТЗ въззивната инстанция е могла да констатира, че: „Няма основание да се счита, че при постъпил изричане отказ за съгласие, след това ще постъпи съгласие от министъра на финансите, като твърди длъжникът” (т.е. настоящият частен касатор [фирма] – бел. на ВКС).
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Следователно установената с категоричност липса на предпоставката по чл. 189, ал. 1 ДОПК – дадено от министъра на финансите „предварително съгласие” за разсрочване на публични задължения на ЕТ длъжник, представлява произнасяне на САС по материалноправния въпрос за съществуването на неотстраним недостатък на предложения от последния оздравителен план по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 1 ТЗ. Докато формулираният от частния касатор т. нар. „процесуалноправен” въпрос има изцяло хипотетичен и всъщност фактически характер и като такъв не би могъл да е обуславящ за решаващите правни изводи в атакуваното въззивно определение. При отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от частния касатор П. допълнителна предпоставка по т. 3 на същия законов текст. В случая следва точно да се съобразяват и разясненията по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение относно двата аспекта на това общо основание за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1366 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 25.ІV.2016 г., постановено по ч. т. дело № 6092/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2