О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
С., 12.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 93 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 31051 от 4.Х.2011 г. на [фирма]-гр. В., подадена против онази част от въззивното решение № 872 на Варненския ОС, ГК, от 12.VІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1440/2011 г., с която това д-во е било осъдено – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – да заплати на своя съконтрахент [фирма]-гр. В. платена без основание за това сума в размер на 17 923.34 лв., представляваща „корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия за периода от 15.V.2009 г. и до 10.ХІ.2009 г. за обект в [населено място] с клиентски № [ЕГН], за удържането на която е било издадена дебитно известие от 6.ХІІ.2009 г., ведно със законната лихва върху така присъдената главница, считано от датата на завеждане на делото /29.VІІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране – като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД да се отхвърли в предявения по делото негов размер, ведно с присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. Инвокиран е довод, че въззивната инстанция погрешно била разширила обхвата на задължителната сила на цитираната в решението й практика на ВКС „и върху процесния казус”, тъй като посочените три решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, изследвали аналогични казуси, но при действието на различна нормативна уредба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл по пет материалноправни въпроса, обхванати от задължителната практика на ВКС, изразена в решения на състави от неговата търговска колегия, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която обаче била неправилна и затова следвало да бъде изоставена, респ. осъвременена: предвид изменения в законодателството, а именно приетите, на основание чл. 21, ал. 1, т. 7-във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, с Решение № П-1/10.ІV.2007 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ и обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.V.2007 г. „Правила за измерване на количеството електрическа енергия”. Освен така релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, налице била и предпоставката по т. 2 на същия законов текст, понеже в атакуваната си част постановеното от Варненския ОС въззивно решение представлявало неправилен отговор на процесуалноправния въпрос: Лишен ли е частният свидетелстващ документ от всякаква доказателствена стойност и следвало ли е да бъде автоматично изключен от доказателствения материал по делото в случаите, когато не е подписан от оспорващата го страна, или следва да бъде преценяван „с оглед и в съвкупност с всички останали събрани в производството доказателства?”. По този правен въпрос налице било противоречие между атакувания съдебен акт на въззивната инстанция, от една страна, и – от друга, следните 4 решения и 1 определение на отделни състави от гражданската и търговската колегии на ВКС, постановени при действието на отменения процесуален закон, както следва:
1/ Р. № 2071/14.ХІІ.2005 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1599/03 г.; 2/ Р. № 347/24.ІХ.2008 г., на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1004/07 г.; 3/ Р. № 295/8.V.2008 г. на І-во т.о. по т. д. № 12/08 г.; 4/ Р. № 376/13.V.2004 г. на І-во т.о. по т. д. № 1659/03 г.; 5/ Опр. № 264/15.ІV.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 832/2010 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на [фирма] оплаквания за неправилност на постановеното от Варненския ОС въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на 600 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Инвокиран е довод, че търговецът касатор въобще не е формулирал правен въпрос – по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, „като първа задължителна предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Нито един от формулираните от касатора в изложението към жалбата му пет материалноправни въпроса не е такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, след като те се обхващат от задължителна практика на Върховния касационен съд, в чиито обхват са и цитираните на л. 5 от мотивите на обжалвания съдебен акт три решения на отделни състави от ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Всички те еднопосочно констатират, че липсата на нормативна уредба (било в ЗЕ, било в издадената въз основа на него Наредба № 6/9.VІ.2004 г. или в Правилата за търговия с електрическа енергия или, най-сетне – в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия), даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на едностранна корекция на сметките на дължимите от потребителя на ел. енергия суми от д-вото доставчик на енергията за минал период, „изключва възможността тя да е допустима”. В тази връзка правно несъстоятелен е доводът на касатора за междувременно настъпили промени в законодателството, налагащи изоставяне, респ. осъвременяване на тази задължителна практиката на ВКС, а именно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране № П-1 от 10.ІV.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 38/11.V.2007 г., стр. 87-94) за приемане „изменени и допълнени Правила за измерване на количеството енергия, отменящи тези, обнародвани в ДВ., бр. 67 от 2.VІІІ.2004 г., на които общо се е позовал в мотивите си съставът на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановил Р. № 189/11.ІV.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. Не се констатира последните /Правилата/ да са били изменени или допълнени с текст /разпоредба/, посредством която да е била междувременно преодоляна установената липса на нормативна уредба досежно възможността доставчици на ел. енергия като касатора [фирма] да правят едностранни корекции на сметки на потребителите си за минал период.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по релевирания от касатора единствен процесуалноправен въпрос: досежно неправилната представа на въззивния съд за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ. В мотивите към обжалваното въззивно решение Варненският ОС е приел, че процесният констативен протокол № 017238 /за извършена проверка, съгласно чл. 38, ал. 1 от ОУ към ДПЕЕЕМ/ е преди всичко „относимо към спора писмено доказателство”, както и че представлява частен свидетелстващ документ, който „по своята правна природа, а и по дефиниция /чл. 180-във вр. чл. 193, ал. 3, изр. 2-ро ГПК – бел. на ВКС/ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила – освен ако подписалата го страна, установява неизгодни за себе си факти”. Констатирайки подписването на въпросния протокол от лице, различно от представляващия абоната, чието качество не е отбелязано, а също и обсъждайки същият този частен свидетелстващ документ в съвкупност с гласните доказателства по делото, „от които също се установява, че представител на потребителя не е присъствал при съставянето на протокола”, въззивната инстанция очевидно не е изключвала автоматично това писмено доказателство от кръга на събрания по делото доказателствен материал и затова решението й не влиза в противоречие с цитираните и представени решения на състави от ГК и ТК на ВКС, /вкл. и с определение № 264/15.ІV.20121 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т. д. № 832/2010 г., което търговецът касатор е пропуснал да представи/, доколкото те се отнасят до преценка за доказателствената стойност на части свидетелстващи документи.
При този изход на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът [фирма] ще следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация [фирма]-гр. В. сума в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща равностойността на направени от последното разноски за възнаграждение за един адвокат във връзка с изготвяне на отговор по касационната жалба, видно от приложения договор за правна помощ и съдействие № 5376/2.ХІ.2011 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 872 на Варненския ОС, ТК, от 12.VІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1440/2011 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]Бизнес парк В., сграда № 6, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. І, ст. 118 /чрез адв. М. С./ СУМА в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща платен хонорар за един адвокат за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2