3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1493 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2-във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1779/12.V.2016 г. на [фирма]-гр. Б., област Благоевград, подадена против въззивното определение № 356 на ОС-Благоевград, ГК, от 20.І.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1070/2015 г., с което е било допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от И. Петрова А., в качеството й на майка и законен представител на малолетните си деца В. В. Д. и М. В. Д. – всички от [населено място], [община], посредством налагането на запори върху три собствени на дружеството настоящ частен касатор леки автомобила за вземане в общ размер на 11 775 лв.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, търговецът частен касатор претендира касирането му и обезсилване на издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Инвокират се доводи, че обезпеченият бъдещ иск за заплащане на ликвидационен дял от капитала на жалбоподателя бил недопустим, предвид липсата на правен интерес от воденето му, оттам – нямало данни за вероятната негова основателност, за да се допуска обезпечение без внасянето на парична гаранция, а също и че приложената обезпечителна мярка била неподходяща: „с оглед правото, предмет на иска”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. ГПК дружеството частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Благоевградският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения, а също и определения, по следите три правни въпроса:
1./ „Допустим ли е иск за заплащане на ликвидационната стойност на дружествени дялове, от дружество, което не е обявено в ликвидация, при условие, че ищците са прехвърлили наследствените си дружествени дялове на друг съдружник с договор за покупко-продажба?”
2./ „Налице ли е правен интерес и активна процесуална легитимация на лице, което се е разпоредило с наследствените дружествени дялове да претендира тяхната равностойност, респективно ликвидационната им стойност, от дружеството, в което наследодателят на същото е притежавал дружествени дялове?”
3./ „Следва ли съдът, на основание чл. 23, ал. 4 ЗТР, ако е посочен ЕИК, да изисква доказването на обстоятелства, вписани в ТР, и представянето на актове, обявени в този регистър, както и следва ли да се извърши служебна проверка на фактите, на които се позовават ищците, относно вписвания в ТР, за което е посочен ЕИК на дружеството?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК двамата малолетни ответници по касация писмено са възразили чрез своята майка и законен представител както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че: „въпросната обезпечителна мярка е допусната още с определение № 5772/3.ХІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 1179/2015 г. по описа на РС-Разлог, като с обжалваното определение № 356 на ОС-Благоевград по ч. гр. дело № 1070/2015 г. окръжният съд само е допълнил определението на районния, като му е дал указания единствено в частта за освобождаване” на молителите от задължението за внасяне на парична гаранция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Благоевградския ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. Б., област Благоевград, ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Въззивната жалба на малолетните ищци срещу първоинстанционното определение по чл. 390 ГПК е била само срещу онази негова част, с която обезпечението на бъдещите им субективно съединени осъдителни искове срещу търговеца настоящ касатор е било допуснато от първостепенния съд „при условията на парична гаранция”. Следователно в процесния случай не се касае за обезпечение, което да е било допуснато за първи път от въззивната инстанция, а щом като не е налице хипотезата по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, то касационният контрол по отношение атакуваното въззивно определение е неприложим. Ирелевантно за допустимостта на този инстанционен контрол е погрешното процедиране на въззивния съд по отношение неатакуваната пред него част от първоинстанционното определение по чл. 390 ГПК, с което главното искане на настоящите двама ответници по касация е било удовлетворено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 2-ро ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 1779/12.V..2016 г. на [фирма]-гр. Б., област Благоевград, подадена против въззивното определение № 356 на Благоевградския ОС, ГК, 2-ри с-в, от 20.І.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1070/2015 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1493 по описа за 2016 г.