4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 30.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 318 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10109 от 20.ІХ.2013 г. на ДП „С. ”-гр. Г., подадена чрез процесуалния му представител пълномощие от АК-Р. против частта от решение № 1645 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 30.VІ.2013 г., постановено по т. д .№ 2266/2012 г., с която – като неоснователен, е бил отхвърлен иск на Д „Д„К.”-гр. Д., област Силистра /чиито правоприемник след извършено сливане междувременно е станало ДП настоящ касатор/ с правно основание по чл. 55, ал. 1-във вр. чл. 265, ал. 1, т. 3 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-София за присъждането на сума в размер на 38 624.54 лв., представляваща недължимо заплатена част от цена по Договор за обществена поръчка № КВ-1/18.VІІІ.2008 г.
Оплакванията на ДП касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в посочената част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила: чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който главната претенция с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да бъде уважена в предявения по делото размер от 38 624.54 лева и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ДП касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос от значение за изхода на делото (бил той материално- или процесуалноправен), по който САС се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част от решението си, се поддържа, че атакуваното въззивно решение било „абсолютно противоположно на влязло в сила решение на СГС (по т. д. № 1253/2010 г.), с което между същите страни, по друг договор за същия обект, ответника е осъден да ни заплати претендираната сума”.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната неговата отхвърлителна част по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на ДП „С. централно държавно предприятие”-гр. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата н Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая тези по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Погрешното отъждествяване от страна на ДП касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационния контрол обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Според даденото в мотивите към същата точка от горецитираното ТР на ОСГКТК на ВКС разяснение, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните поп делото доказателства.
В заключение, при констатираната липса на надлежно формулиран в изложението към жалбата правен въпрос, очевидно не е възможно да се обсъжда от значение ли е – той – за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1645 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 30.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 2266/2012 г. В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.. 1-во ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2