6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София, 20.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря……………………………….……. и с участието на прокурора…………………… …………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4474 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 79694 от 4.VІІ.2013 г. на „Ф. К. – клон България” /клон на чуждестранен търговец или К./, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 15.V.2013 г., постановено по гр. дело № 6454/2012 г., с което е било потвърдено – в обжалваната негова част – първоинстанционното решение № ІІ-70-164/21.І.2012 г. на СРС, ГК, 70-и с-в по гр. дело № 3713/2010 г. С последното акционерното д-во „Ф. К.”, извършващо търговска дейност в Република България посредством „Ф. К.-клон България” е било осъдено – „на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 82 от същия закон и клаузата на чл. 10, б. „б” от Договор за оперативен лизинг от 26.ІХ.2007 г.” – да заплати на [фирма]-София сума в размер на 22 788.52 лв., представляваща необходими разходи за отстраняване на повреди, причинени на автомобил марка „Шевролет”, модел „К.”, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /27.VІІІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане, както и общо 3 375.29 лв. разноски по делото за двете инстанции, направени от търговеца ищец.
Оплакванията на касатора чуждестранен търговец са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Ф. К.-клон България” обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в четири постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, както следва: 1./ Решение № 57/2.ІІІ.2011 г. на ІІІ-ро г.о. по гр. д. № 1416/2010 г.; 2./ Решение № 34/22.ІІ.2012 г. на ІІ-ро г. о. по гр. д. № 652/2011 г.; 3./ Решение № 37/29.ІІІ.2012 г. на І-во г.о. по гр. д. № 241/2011 г.; 4./ Решение № 536/19.ХІІ.2012 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 89/2012 г. ) по процесуалноправния въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да постанови своето решение без да обсъди всички доказателства в своята съвкупност?”
Отделно от това в изложението си търговецът касатор поддържа, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на СГС с атакуваното въззивно решение още и по следните шест материалноправни въпроса, от които само по първия липсвала съдебна практика: 1./ Какъв е обемът на гаранционната отговорност на продавача при предоставяне на закупената вещ от купувача „под наем по договор за оперативен лизинг”? 2./ При условие, че ползвателят на автомобила по договор за оперативен лизинг е задължен да извършва редовни прегледи през точно определен изминат пробег и през определено време с предвидена в тях задължителна проверка на нивото на охлаждащата течност на двигателя, респ. за смяната й и пр, кой носи отговорност за проверката на охлаждащата течност и смяната й? 3./ Какво означа правилна експлоатация на автомобила и коя експлоатация на автомобила е неправилна? 4./ Какво означава непредпазливо управление на автомобила и нормални грижи за експлоатацията му и съответно какво означава екстремно управление на автомобила? 5./ Какво означава изразът, използван от въззивния съд „полагане на регулярни грижи за автомобила”, при условие че ползвателят на автомобила е изпълнил всички изисквания за сервиз в съответствие с посоченото за тях в гаранционната книжка и кой определя колко често трябва да бъдат прилагани регулярни грижи за автомобила и как се определя честотата и начина на полагане на тези грижи? 6./ Как се установява дали един автомобил може да бъде управляван извън шосейни пътища или не?
Ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева без ДДС), представляваща платен към датата 23.Х.2013 г. хонорар за един негов адвокат от софийското адв. д-во „К. и съдружници”, съгласно сключен на посочената дата писмен договор за правна защита и съдействие.
Конституираното в процеса като трето лице-помагач на страната на настоящия касатор – [фирма]-София, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „Ф. К. – клон България” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи осъдителния иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 82 от същия закон и клаузата на чл. 10, б. „б” от процесния договор за оперативен лизинг на процесния автомобил, въззивната инстанция е приела, съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД, че следва последователно да бъде разграничена имуществената отговорност на лизингодателя за увреждане на автомобила вследствие на обичайното му експлоатиране, вкл. и при злополука, ако са спазени условията за допустимото използване на тази движима вещ, вкл. и поемане на разходите за ремонта й – при нормално износване и амортизация на авточастите, както и че съответният застраховател носи отговорност за изрично посочени в полицата застрахователни събития, докато в останалите случаи- по аргумент за противното и при изключване на рисковете – отговорността е на лизингополучателя /настоящия касатор/, който отговаря имуществено за отстраняването на увреждания, които не са резултат от претърпяно ПТП, а също и за непокритите повреди от застрахователните договори, вкл. поемане на разходите за всички ремонти, които не се дължат на нормалното износване на автомобила.
Релевираният процесуалноправен въпрос е такъв, който се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, но отъждествяването на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложимост на последния. Съгласно разясненията по т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.: Материално- или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд „или за обсъждане на събраните по делото доказателства”. /Допълнителен аргумент за недопускане на касационно обжалване е обстоятелството, че решенията на отделни състави от гражданската колегия на ВКС, за които търговецът касатор поддържа да са били постановени по същия процесуалноправен въпрос и в пр-во по реда на чл. 290 ГПК, не са били представени като приложения към изложението му по жалбата и затова няма основание да бъдат обсъждани/.
Само за първия от общо шестте формулирани в изложението по жалбата т. нар. „материалноправни” въпроса е наведен довод от касатора, че липсвала съдебна практика, докато за останалите пет евентуалното наличие на предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол въобще не се обосновава. Тъй като правно основание на осъдителния иск, по който е било постановено атакуваното въззивно решение не е претърпяло изменение, считано от влизането на закона за задълженията и договорите в сила, така както впрочем и текстовете на чл.чл. 193-198 от същия закон относно отговорността на продавача /т.е от м. ноември 1950 г. насам или в продължение на близо шест десетилетия и половина/, „липсата на съдебна практика” по релевирания материалноправен въпрос може да бъде обоснована само с теза за съществуващи непълнота, неяснота или противоречие в тези разпоредби на ЗЗД, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, каквито доводи касаторът обаче не инвокира. В тази връзка ще следва да бъдат съобразени разясненията, дадени с т. 4 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. В заключение, доколкото е общоизвестно, че процесният, отдаден под оперативен лизинг на касатора автомобил, е от т. нар. клас S. (Sport Utility V.) или в превод – „практичен спортен автомобил”, настоящият състав на ВКС няма специалните знания на автоексперта, чието заключение е било изслушано и прието по делото (като обективно и компетентно), за да може да обсъжда въпроси досежно действителната пригодност на тази вещ за всекидневната й употреба за движение по терени, които са изключени от дефиницията за „път” по § 6, ал. 1 от ДР към ЗДВП.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и съобразяване на направеното от ответника по касация изрично искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1 000 лв. /без ДДС/, представляваща платения хонорар за един негов адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 15.V.2013 г., постановено по гр. дело № 6454/2012 г.
О С Ъ Ж Д А „Ф. К. – клон България”, клон на чуждестранен търговец с ЕИК[ЕИК] и със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. І – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 2, разноски в размер на СУМАТА от 1 000 лв. /без ДДС/ (хиляда лева без данък добавена стойност), представляващи изплатен хонорар на един негов адвокат от софийското адвокатско д-во „К. и съдружници”, съгласно сключен помежду им на 23.Х.2013 г. договор за правна защита и съдействие.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2