5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 01.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 873 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. П. К. срещу решение № 2069 от 07.11.2016г. по т.д. № 3975/2016г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 907 от 19.05.2016г. по т.д. № 2260/2012г. на СГС, ТО, VI-6 състав и касаторът е осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата 1430 лева – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против МО частичен иск с правно основание чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лева, част от общо дължимата сума в размер на 280 389 лева – обезщетение за неизпълнение по сключения между страните договор с предмет извършване на СМР от 17.12.2011г. при изграждане на комплекс „Национален армейски комплекс“ и ищецът осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2 430 лева.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи за необоснованост на извода на въззивния съд, че е налице виновно неизпълнение от негова страна на поетите по договора за строителство и тристранното споразумение задължения, основан на заключенията на приетите съдебно-технически експертизи, като поддържа, че в действителност от заключенията такъв извод не може да се направи, а от друга страна оспорва част от констатациите и изводите на вещите лица. Счита, че въззивният съд е основал изводите си само на произволно избрани от него доказателства и доказателствени средства, както и че някои от доказателствата, които навеждат към противоположни на възприетите от въззивния съд изводи, са неправилно определени като подкрепящи ги.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като излага съображения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, при което обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 470 от 16.01.2012г. по гр.д. № 1318/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 58 от 13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 21 от 24.03.2015г. по гр.д. № 3529/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и определение № 701 от 13.07.2011г. по гр.д. № 756/2010г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 1463 от 22.11.2011г. по гр.д. № 447/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. Поддържа още, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Какви са задължителните реквизити на документ, за да може същият да се приеме за количествено-стойностна сметка за предвидени по договор строително-монтажни работи?
2. При какви обстоятелства е необходимо повторно изготвяне на количствено-стойностна сметка за строително-монтажните работи по договор за строителство?
3. Може ли да се приеме за изправна страна по договор за строителство възложител, който не е изпълнил изцяло задължението си за плащане на цената по договора?
Ответникът Министерство на отбраната не представя отговор на касационната жалба.
Третото лице-помагач [фирма] оспорва касационната жалба. Възразява, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с цитираната съдебна практика, а поставените въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът изобщо не се е произнасял по тях. По отношение на последния въпрос поддържа, че същият не е коректно формулиран, както и че не може да се разгледа извън конкретиката на съответния казус. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице-помагач [фирма] оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като, доколкото са изведени някакви въпроси по чл.280 ГПК, същите не отговарят на изискванията за допускане на касационен контрол. Сочи, че във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос Счита, че поставените въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са некоректно поставени и не държат сметка на конкретните факти по делото. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за пропусната полза в резултат на неизпълнение на задължение от страна на ответника МО в качеството му на възложител, поето със сключването на договор за строителство от 14.07.2005г. и тристранно споразумение към него от 17.10.2011г. Приел е, че въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства се установява виновно неизпълнение от страна на ищеца като изпълнител на поетите по договора за строителство и тристранното споразумение задължения, като се е позовал и на заключенията на съдебно-техническите експертизи, според които изпълнението е било възможно, а сроковете за престиране – достижими. Взел е предвид и минималния обем на изпълнените СМР – 5,5%, както и това, че изпълнителят е следвало да прецени възможностите си за организация на строителството. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията на въззивника за ясно очертана макрорамка на СМР и нужда от препроектиране. Посочил е, че в Приложение № 1, което съставлява неразделна част от договора, е очертан предметът му и е дадена достатъчно ясна и точна макрорамка на средствата, необходими за извършване на строежа, и въз основа на това е достигнал до извод за липса на необходимост от изготвяне на К., приложения и заменителни таблици за конкретизиране и уточняване на СМР – предмет на тристранното споразумение, тъй като те не са нови работи, а част от одобрения инвестиционен проект. В тази връзка въззивният съд е взел предвид и факта, че въззивникът притежава качеството „търговец“ и поради своя професионализъм е следвало да уточни коя част от необходимото съдържание на изготвения инвестиционен проект, предоставен му от възложителя, се явява негодна, респ. неактуална спрямо действащата нормативна база, което не е направил в нито едно от писмата, отправени до възложителя, с което подкрепя тезата си, че не е получил необходимото съдействие от възложителя и поради това е бил в невъзможност да престира. Позовал се е и на заключенията на двете вещи лица, изготвили съдебно-техническите експертизи, според които предоставеният от ответника инвестиционен проект, израз на който е Приложение № 1 към договора, е годна основа за изпълнение на възложените СМР в уговорените срокове, а евентуалните течове от съответните въздухопроводи не са били в състояние да възпрепятстват точното изпълнение на възложената работа. Изложил е съображения и за липса на задължение за ответника да предостави технически и работен проект. В подкрепа на извода си въззивният съд е посочил още, че изпълнителят е подписвал актове обр.10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и обр.11 за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи, без да направи възражения за състоянието на обекта и по годността на проекта. Твърденията на изпълнителя, че е бил лишен от достъп до заповедната книга, са приети за недоказани.
Въз основа на тези съображения въззивният съд е достигнал до крайния извод за неоснователност на твърдението на ищеца за виновно неизпълнение на задължения от страна на ответника като възложител по договора, което обуславя неоснователност на предявения иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът излага твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулирал конкретен правен въпрос, по който е налице противоречие на въззивното решение с практика на ВКС, обективирана в посочените решения. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните доказателства и необоснованост не могат да обосноват допускане на касационен контрол, а могат да бъдат преценявани само след допуснато касационно обжалване при формулиран конкрен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото, и констатирано наличие на допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Във въззивното решение липсва произнасяне по първите два въпроса, тъй като съдът е изградил извода си за липса на необходимост от изготвяне на К., приложения и заменителни таблици за конкретизиране и уточняване на СМР – предмет на тристранното споразумение, въз основа на преценка на съдържанието на Приложение № 1 към договора за строителство и заключенията на съдебно-техническите експертизи, според които предоставеният от ответника инвестиционен проект, израз на който е Приложение № 1 към договора, е годна основа за изпълнение на възложените СМР в уговорените срокове. Въззивният съд не се е произнесъл и по третия въпрос, а е обсъждал дали е налице неизпълнение на тези задължения на ответника, за които ищецът е изложил твърдения в исковата молба като основание на предявения иск.
От друга страна, касаторът не е обосновал допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само се е позовал на него, без да изложи твърдения защо счита, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, което е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2069 от 07.11.2016г. по т.д. № 3975/2016г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: