Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. С., 14,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
При участие на секретаря М. М. като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №4394 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от И. Н. А. и С. И. С. иск по чл.47, т.2 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 10.01.2013г. по арб. дело №857/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ. С решението ищците са осъдени да заплатят на [фирма] солидарно сумата от 8368.50лв., ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумите 85 лева разноски по арбитражното производство и 584.74 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищците поддържа, че са узнали за арбитражното решение месец, преди подаване на исковата молба, след като по телефона се е свързало с тях лице, което се е представило като упълномощен представител на [фирма]. При среща с представител на дружеството са били уведомени за депозирана от дружеството молба пред СГС за снабдяване с изпълнителен лист и ако заплатят половината от сумата ще им бъде опростен остатъка. От дружеството им е било предоставено ксерокопие на арбитражното решение, като поддържат, че предявяват иска в тримесечния срок по чл.48 ЗМТА.
Позовават се на основанието по чл.47, т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, като поддържат, че не са получавали призовки и съобщения, доказателствата, приложени с исковата молба, препис от исковата молба, не са призовани за съдебното заседание, не им е дадена възможност да участвуват в заседанието, с което е допуснато нарушение на чл.31, във вр. с чл. 27 ЗМТА. Твърди се, че съобщенията и призовките не са изпращани на адреса, с което дружеството е било уведомено с писмена молба, че за адрес за кореспонденция следва да се счита [населено място],[жк], [жилищен адрес] като неправилно в арбитражното решение е този адрес е посочен като адрес за призоваване само за И. А..
Поддържа се също, че в договора за револвиращ заем № [ЕГН] от 19.01.2010г. не е уговорена арбитражна клауза. В чл.13.1 от Общите условия на договора е записано само „арбитражен съд” без да е посочено името и мястото на арбитража, липсва точно и пълно наименование на арбитражната институция. Поради липсата на валидно арбитражно споразумение АС „Арбитер Юстициариум” СНЦ не е компетентен да разгледа делото, основание за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА.
Молят арбитражното решение да бъде отменено по съображения, подробно изложени в исковата молба. Ищците претендират присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна – [фирма], поддържа, че искът е недопустим, като предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Алтернативно поддържат становище за отхвърляне на иска като неоснователен по изложени в писмен отговор съображения. Претендира за направените в това производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от ищците иск за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищците на 25.02.2013г. на И. А. и на 19.02.2013г. на С. С.. В арб. дело № 857/2013г. е приложено писмо изх. № 34022/4.10.2013г. от [фирма] до арбитражния съд, в което се изяснява, че пратката по товарителница №71000001644207, с получател И. А. с описания „арб.решение д.0857” е „с опит за разнос” на 30.01.2013г. и 18.02.2013г. и е върнато по причина „отсъствие на получател”. От писмо изх.№34021/4.10.2013г. на [фирма] до арбитражния съд се установява, че пратка с товарителница № 71000001644203, със съдържание „реш.арб.д.0857”, с получател С. С. е изпратена на адрес [населено място], Л. В, [жилищен адрес]. Пратката е с опис за разнос на 30.01.2013г., 4.02.2013г. и 11.02.2013г. върната с причина ”отсъствие на получател”. Представените от ответника писма изх. № 156/13.01.2014г. и изх. № 155/13.01.2014г. от [фирма], които съдържат различна информация от тази в цитираните по – горе писма за едно и също обстоятелство, са оспорени от ищците, поради което не се вземат предвид. Товарителниците, които трябва да удостоверят връчването на препис от решението на ищците, не са представени от ответника. Към датата на сключване на договора за револвиращ заем 19.01.2010г. са в сила Общите условия, версия 16.02.2008г. Съгласно т.18.4 от ОУ призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес или на последния адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитодателя и се считат за получени след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. В същия текст е уговорено,че призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това,че са отказани/ не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът вече не съществува или е недостатъчен. Доколкото в писмата на [фирма] / приложени към арбитражното дело/ е посочена причина за неуспешна доставка, в хипотеза, която не е уредена в чл. 18.4 от ОУ, посочената фикция за връчване на съобщения на страната по договора, е неприложима. Следва да се има предвид и факта, че в договора за револвиращ заем не е посочен адрес за кореспонденция на солидарния длъжник С. С.. За нея съобщенията са изпращани на адреса за кореспонденция на И. А. [улица][жилищен адрес]. А според ищцата като адрес за кореспонденция за двамата следва да се счита посочения с допълнителна молба адрес за кореспонденция кв.Л. Г” [жилищен адрес] на който адрес са изпратени съобщенията до ищеца И. А.. В обобщение на горното следва да се приеме, че искът е допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на предявения иск:
Ищците въвежда основанието за отмяна по чл.47, т.2 от ЗМТА, като поддържат, че в договора не е уговорена валидна арбитражна клауза. Липсата на валидна арбитражна клауза е изведена от съдържанието на чл.13.1 от ОУ към договора за заем. Видно от договора за револвиращ заем между страните от 19.01.2010г., Общите условия представляват неразделна част от същия, като ищците, са декларирали, че са запознати със съдържанието им при подписване на договора и нямат забележки към тях. Съгласно чл.18.1 от ОУ, версия 16.02.2008г., уговорената арбитражна клауза гласи, че всички спорове относими към договора за заем ще бъдат отнесени за разрешавани еднолично, от който и да е посочените арбитри, за които страните дават предварително съгласие. Доколкото страните са приели споровете по договора да се разглеждат от арбитри ad hoc и в ОУ към договора са уговорени правилата, при които ще се проведе арбитражното производство, доводите за липсата на валидна арбитражна клауза са неоснователни.
Поради изложеното ВКС намира,че не е налице заявеното от ищците основание за отмяна арбитражното решение по чл.47, т.2 от ЗМТА .
По основанието по чл.47, т.4 от ЗМТА.
Искът е основателен. Към арбитражното дело са приложени писмо изх.№ 34899/8.11.2013г. и писмо изх.№34900/8.11.2013г. на [фирма], които удостоверяват, че пратката „разп. приз. м.арб.д 0857” е предадена „към клиент на 4.01.2013г. в 17.03ч.” на И. А. и на 4.01.2013г. в 17.01ч. „към клиент „ за С. С.. В оспорените от ищците писма изх. № 153/13.01.2014г. и изх. № 154/13.01.2014г. на [фирма] е отбелязано, че пратките, съдържащи искова молба, доказателства и разпореждане са връчени на И. А. и на С. С. на 4.01.2013г. В същите са вписани телефони, които са различни от телефоните на ищците в договора за заем, както има различие в номерата на телефоните в писмата, намиращи в арб. дело, поради което оспорването следва да се приеме за основателно. Арбитражният съд е провел заседанието на 10.01.2013г. и на същата дата е постановено арбитражното решение. В разпореждането на арбитражния орган е дадена възможност на ответниците по делото да представят в 7-дневен срок от получаване на призовката писмен отговор на исковата молба и да ангажират доказателства. Арбитражното решение е постановено на датата, на която е проведено арбитражното заседание 10.01.2013г.
При тези данни настоящият състав на ВКС приема, че съдържанието на писмата на доставчика на пратката [фирма] не установяват по категоричен начин получаването на пощенската пратка от ищците. Ответникът не е представил товарителниците, респ. обратна разписка, с които да се удостовери личното връчване на пратката на ищците, с оглед на оспорването в исковата молба, че са уведомени за образуваното арбитражно производство. Дори да се приеме, че пощенските пратки с препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците на 4.01.2013г., правото на участие на страните в процеса е нарушено. Решението на арбитражния орган е постановено преди да е изтекъл срокът, в който е дадена възможност на ищците от арбитъра да вземат становище по исковата молба, представените с нея доказателства, както и да ангажират доказателства. Нарушаване на правото на участие на страната в арбитражното производство е основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 ЗМТА.
В заключение атакуваното арбитражно решение следва да се отмени, като делото ще следва да върне на арбитражния съд за ново разглеждане.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1334.74 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ арбитражно решение от 10.01.2013г., постановено по арб.д. № 857/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ .
ВРЪЩА делото на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] , със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл.53 Е, вх.В да заплати на И. Н. А. и С. И. С. от [населено място] разноски за настоящото производство в размер на 1334.74 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.