О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 22.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 516/12 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №72 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 3272/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на [фирма] – [населено място] :
Предмет на обжалване по тази касационна жалба, както е конкретизирано в нея е въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за незаплатени СМР до пълният предявен размер от 34968.51лв., в частта, с която е осъдено дружеството да заплати 30000лв. – обезщетение за некачествено изпълнение на покривната конструкция, в частта, с която е оставено в сила решението на СГС, с което е осъдено дружеството да заплати 4858.20лв., представляваща обезщетение на разходите за отстраняване недостатъците по ел. инсталацията, в частта с която е оставено в сила решението на СГС, с което дружеството е осъдено да заплати неустойка за забавено изпълнение по Анекс №1 и в частта за разноските.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. То е обосновано с поддържаното за това, че САС се е произнесъл по „ съществен материалноправен въпрос в противоречие на ЗЗД и практиката на ВКС”. Посочено е, че „ съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.265 вр. чл. 264, чл.258, чл.195 и чл.194 от ЗЗД”, както и това, че не бил обсъдил всички факти съдържащи се в приложените доказателства.Лаконично е заявено, че ако е обсъдил тези факти щял да стигне до друг правен извод. Пак така лаконично е посочено, че въпросът за отговорността на дружеството по чл.265 ЗЗД в зависимост от поведението и действията на възложителя бил решен в противоречие с практиката на ВКС. Изброени са актове на АС при Б., едно решение на ВКС и едно на САС. Страната накратко е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е сочила наличие на противоречие между решенията, постановени по спора.Посочено е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е заявено, че точното прилагане на закона водело до отстраняване на противоречивата практика, а това оказвало влияние и за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Не съставлява такъв въпрос и общо заявеното – „за отговорността на дружеството ни по чл.265 ЗЗД в зависимост от поведението и действията на възложителя”, тъй като не отговаря на изискуемите от текста, разгледани по-горе характеристики.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което е заявил като установено касаторът предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът нито е сочил задължителна практика, нито е обосновавал противоречие с такава. Страната е изброила и приложила решения по административни спорове на арбитражни състави, които не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Практика, макар и казуална, обективира единствено решение №849/07г. на ВКС, ІІт.о., тъй като приложеното и цитирано решение на САС подлежи на инстанционен контрол, а касаторът не е ангажирал доказателства за влизането му в сила . Не се обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, съобразно това единствено решение, което съставлява съдебна практика по смисъла на текста, тъй като страната не е поставила правен въпрос, а и не е разглеждала конкретно противоречие в правните изводи, мотивирани в сравняваните актове, които и като фактическа обстановка са неидентични, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт, също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Сочените като противоречиви решения на САС и СГС,постановени по спора, също не обосновават наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията постановени по конкретен правен спор по реда на инстанционния контрол не са влезли в сила, тъй като подадените жалби срещу тях, с оглед суспензивния си и деволутивен ефект, предполагат висящност на спора, а в поредността на тяхното постановяване тези решения са били и отменяни, поради което не могат да формират изобщо практика на съответния съд и не съставляват такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това, тези решения като постановени по един и същ правен спор определят единствено процесуалния способ за приключване на делото с влязло в сила решение, което ще съставлява такава практика, тъй като само такова решение може да формира сила на пресъдено нещо.
Касаторът се е позовал и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието наличие е обосновал с кратки общи доводи. Разглежданото основание, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ за всеки един от формулираните/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява възпроизвеждане текста на нормата, нито лаконично заявеното, че разглеждането на спора от ВКС щяло да бъде от изключително значение за точното прилагане на закона.
Следователно, с оглед поддържаното от касатора по реда на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, не са установени предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
По касационната жалба на [фирма] -гр. София:
Съобразно посоченото в касационната жалба, същата е подадена срещу въззивното решение, в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции на дружеството – касатор, предявени по делото с насрещна искова молба, както и в частта, с която е осъден касатора да заплати на [фирма] суми по неприети СМР на строителя и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта за разноските.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че „съществените” материалноправни въпроси се състояли в това, че въззивния съд отменил решението на първостепенния в частта, с която е била осъдена противната страна да заплати 21659.10лв.,без да са подписани от възложителя протоколи образец №19/ изброени протоколите/ или без да е приета работата по надлежния ред. Изложени са оплаквания за неправилност на акта във връзка с този извод и е посочено, че „ съществения въпрос” бил „ правилно ли е уважен иск за присъждане на възнаграждение за работа, която не е приета по надлежния ред”. Сочено е противоречие с решение на ВКС. Пак във връзка с това оплакване е поддържано, че е налице и втори въпрос, който се състоял в това, че бил отхвърлен иск на възложителя за неустойка, въпреки, че работата не била приета по надлежния ред. Съдът неправилно възприел фактическата обстановка и договора между страните, като и тук страната е посочила, че било налице противоречие със същото решение на ВКС. Накратко е обосновано оплакване за неправилно приложение на материалния закон, от което е изведено, че решението на ВКС щяло да има значение за основанието по чл.280, ал.1, т.3, предл. 1 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни за спора, въпреки, че са фактически и поставени в контекста на становището на страната, с оглед оплакванията й за неправилност на акта, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато, обаче, решението до разглеждане по същество, следва в съотношение на кумулативност да бъде доказано наличие на една от лимитивно изброените хипотези по т.1, 2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК Това основание, предполага обосноваване от страната, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора е допуснал противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове, установено чрез излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, не е налице това основание, тъй като посоченото като противоречиво разрешаване на конкретни по обжалваното решение факти установява несъпоставимост на актовете, с оглед различните фактически обстоятелства и тяхното различно доказване, проведено по делата. Страната не е изяснила в какво точно се състои противоречието, а посоченото, че в решението на ВКС е счетено, че експертизата не е достатъчна за да обоснове извод за приемане на работата не съставлява правен извод, който може да бъде обобщен като валиден за всички дела, по които се поставя такъв въпрос, тъй като същият е изцяло фактически и свързан с конкретната фактическа обстановка и доказването на фактите, от които тя се извежда, поради което е и относим само и единствено по конкретното дело.Същото следва да се приеме и спрямо другия, поставен фактически и обоснован с оплакване за неправилност на акта, въпрос. Следователно, именно поради фактическата им, решението на ВКС не разглежда поставените от касатора въпроси. Или, не е налице противоречие с посочените мотиви по цитираните решения, които,както вече бе посочено и като цяло не третират еднакви хипотези с разглежданата, поради което не е налице и фактически идентитет между тях, за да бъде обоснован валидно довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Развитите от страната оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда, след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
И във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовал касатора/, чиято правна дефинитивност бе разгледана вече, не са изложени доводи, установяващи наличието му, тъй като такъв довод не съставлява оплакването за неправилност на решението, което като довод по принцип е ирелевантно за производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 3272/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: