2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 176
София, 27,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Никола Хитров
Елеонора Чаначева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 349 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. ПС О.-София против решение № 61/17.01.2012 г. по т.д. № 48/2010 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 11.11.2009 г. по т.д. № 1851/2008 г. на СГС, с което касаторът се осъжда да заплати на С. Е. в н.-София сумите: 34 290 лв. наем ведно със законната лихва, 71 937.50 лв. неустойка и 650 лв. разноски, както и да предаде държането върху процесния цех за обработка на плочи и наетите вещи.
В касационната жалба, вместо в изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че относно валидността на уговорката за неустойка, прекомерния й размер и липсата на краен предел, съдът се е произнесъл в противоречие с ТР 1/2009 ОСТК и решения на ВКС.
Ответното Е. в н. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281 т.3 ГПК, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпреки, че решението се обжалва изцяло, доводите на касатора се свеждат само до иска за неустойка.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Твърдяните противоречие с практиката на ВКС и противоречиво решаване от съдилищата не са налице, а в случая и не биха могли да бъдат налице, защото решаващият мотив на АС по този въпрос е, че едва в хода на устните състезания страната е заявила искане за намаляване на претендираната неустойка, поради прекомерност, т.е. възражението е направено от ответника извън преклузивния срок. Императивната разпоредба на чл.309 ТЗ е посочена, като допълнителен аргумент.
Касаторът не се позовава на диспозитива на ТР 1/15.06.2010 г. ОСТК, а на отделни изречения от мотивите, като изпуска съществените: 1.Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Прекомерността на неустойката не я прави “а приори” нищожна поради накърняване на добрите нрави., 2. След констатиране на различните разбирания относно липсата на краен предел, /докъдето се позовава касаторът/, ОСТК се произнася, че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или срок до който може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави, поради свръхпрекомерност, не може да се прави към момента на сключване на договора.
Позоваването на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК изключва позоваването и на т.3, което, освен това, е бланкетно, поради липса на доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСТК, и само дори по тази причина`не може да обоснове приложно поле.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 61/17.01.2012 г. по т.д. № 48/2010 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: