4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 08.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Никола Хитров
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 553 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 3735 от 12.VІІ.2012 г. на Ч. А. А. от [населено място], подадена против определение № 346 на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по ч. гр. дело № 348/2012 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу отказ на първостепенния съд да го освободи от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК след преценка на имущественото му състояние, удостоверено с декларация.
Оплакванията на частния касатор А. са постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане на искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК от въззивния съд или, алтернативно – за постановяване на съдебен акт по съществото на това искане от настоящата инстанция, с който то да бъдело удовлетворено. Инвокирани са доводи, че атакуваното определение се основавало върху предположения за съществуването на определени факти и обстоятелства досежно имущественото състояние на А., но без такива да са били обективирани в депозираната от него нарочна декларация, както и че третирането от съда на запорираното негово имущество като длъжник на ответната П. АД, а и на индивидуалната собственост на неговата съпруга-недлъжник, като имущество позволяващо заплащането на съдебната такса от 41 033.21 лв., било в нарушение на основните правила на правовия ред и в частност на чл. 5 ГПК.
В изложението си към частната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че „във връзка с необходимостта от даване на задължително тълкуване от страна на ВКС, последният следвало да разгледа и се произнесе по онези съществени въпроси, които настоящият касатор бил „формулирал при искането да бъде освободен от заплащане на такса по заявеното въззивно обжалване срещу решението на първоинстанционния съд”.
Ответната по касация [фирма] – София, така както и останалите двама търговци не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, частната касационна жалба на Ч. А. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Самото искане за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК няма естеството на въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и той да е от значение едновременно както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Следователно в случая липсва базисната предпоставка за допустимост на касационния контрол: касаторът да е формулирал ясно и точно правен въпрос, предмет на произнасянето на въззивната инстанция. Отделно от това и съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. относно предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на която касаторът бланкетно се позовава в изложението си, релевантният за изхода по конкретното дело правен въпрос, разрешен в атакувания акт на въззивния съд е тогава от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, като във всички такива случаи се касае за едно общо правно основание да допустимост на касационния контрол. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, съдържаща кумулативното изискване за посочване не само на семейното положение, но също и на доходите на лицето-молител, както и тези „на неговото семейство”, е достатъчно ясна в абстрахирането си от това кое имущество е под режим на съпружеска имуществена общност или е индивидуално притежание на един от съпрузите.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 346 на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по ч. гр. дело № 348/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2