О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 08.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1730 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД чрез юрк. К. К. срещу решение № 103/19.03.2019 г. на Софийски окръжен съд /СОС/, гражданско отделение, първи въззивен състав по гр.д. № 5/2019 г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Ботевград /РСБ/, отхвърлящо евентуално предявените осъдителни искове на касатора срещу В. Н. П. за 23531.20 лв. – главница и 6096.98 лв. – договорна лихва за периода 03.03.2011 г. до 02.09.2011 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – В. Н. П. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
С решението на СОС е потвърдено решение на РСБ, отхвърлящо искове на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу В. Н. П.: установителни с правно основание чл.422 ГПК и осъдителни, предяавени при условие на евентуалност за изплащане на суми, поради договорно неизпълнение с лихви и разноски. За да потвърди отхвърлителното решение на РСБ, СОС е приел, че В. П. е поръчител на длъжник за банков кредит, сключен на 14.08.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитодател и П. Г. П., като кредитополучател за сумата от 25000 лв., който да се погаси на 120 месечни вноски. Договорът за поръчителство е сключен на същата дата – 14.08.2007 г. Вземането на банката по кредита не е изплащано редовно, като по договора е уговорено при забава да настъпи автоматично предсрочна изискуемост, с оглед на което банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за останалата неизплатена главница и съответните лихви, считайки цялата сума за предсрочно изискуема и такива са издадени. Заявлението е от 03.09.2011 г. На 17.09.2011 г. банката е цедирала вземанията си по договора за кредит на „ОТП Факторинг България“ ЕАД при връчено уведомително писмо за цесията на 31.10.2012 г. на В. П. с даден двуседмичен срок за доброволно погасяване на посочените суми като главница и лихви, без да се съдържа заявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. СОС е приел, че липсват данни предсрочната изискуемост на кредита да е била обявена на кредитополучателя, а само след като волеизявлението на банката достигне до кредитополучателя, кредитът става предсрочно изискуем както за последния, така и за поръчителя. С аргумент за обратното, при необявяване на кредита за предсрочно изискуем на кредитополучателя, не настъпва и предсрочна изискуемост за поръчителя. Прието е още, че препис от исковата молба е връчен на ответника на 16.08.2017 г., но тази дата не следва да се приеме за предсрочна изискуемост на сумите по кредита на основание чл.235 ал.3 ГПК, тъй като липсват данни предсрочната изискуемост да е била обявена на кредитополучателя. СОС е изложил съображения, че дружеството – ищец „ОТП Факторинг България“ ЕАД има процесуална легитимация да предяви установителен иск за вземането по заповедното производство, въпреки, че не е банкова институция, тъй като е предявило вземането по договор за цесия, а самото заповедно производство е инициирано от банката като заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени в полза на банката, но установителните и осъдителните искове са отхвърлени, като неоснователни, поради липса на доказателства, според СОС, предсрочната изискуемост на кредита да е обявена на кредитополучателя в случая П. П.. В този смисъл е и поставения въпрос при позоваване с разрешението му, дадено в решение № 6/04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г. на ВКС, в което е прието, че „уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД стига волеизявлението на кредитора /банката/ да е възпроизведено недвусмислено и конкретно, спрямо вземането и задълженото лице“. В случая има доказателства за изпратени и получени покани за доброволно изпълнение на 04.11.2016 г. както до длъжника П. П., така и до поръчителя В. П., в които се посочват дължимите суми по издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение във връзка със сключен договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД по ч.гр.д. № 1440/2011 г. на РСБ, които са им изпратени с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ С. Л..
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
Така формулираният от касатора въпрос е във връзка със спора и е релевантен за изхода: „Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение на длъжника?“.
С оглед доказателствата за получаване на покана за доброволно изпълнение в цитирания по-горе смисъл от поръчителя и главния длъжник и дадения отговор в решение № 6/04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г. на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК на решението на СОС, само в частта потвърждаваща решението на РСБ, отхвърлящо евентуално предявените осъдителни искове на касатора срещу В. Н. П. по чл.430 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и по чл.430 ал.2 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД. В останалата част решението на СОС не е обжалвано и е влязло в сила.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 592.56 лв.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/19.03.2019 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав по гр.д. № 5/2019 г. потвърждаващо решението на Районен съд Ботевград, в частта отхвърляща евентуално предявените осъдителни искове на „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу В. Н. П. по чл.430 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и по чл.430 ал.2 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на касатора „ОТП Факторинг България“ ЕАД да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 592.56 лв. /петстотин деветдесет и два лева и 56 ст./ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.