О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 27.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1206 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Медицински център ЕСТЕ Клиник“ ЕООД чрез адв. Д. Т. срещу решение № 254/30.01.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, 6 състав по т.д. № 4502/2018 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 6491/2016 г. С решението на СГС са отхвърлени искове на „Медицински център ЕСТЕ Клиник“ ЕООД, сега касатор, срещу „Естелайн Медикъл-ИПСМПД“ ЕООД по чл.76 ал.1 т.1 ЗМГО, вр. чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО за установяване на нарушение на национална търговска марка № 71157 AestheClinic – комбинирана при предоставяне от ответника на медицински услуги в обхвата на регистрираната търговска марка, използвайки знак AestheLine и иск по чл.76 ал.1 т.2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението – използването на знака AestheLine при предоставяне на медицински услуги в обхвата на регистрираната национална търговска марка № 71157 AestheClinic – комбинирана.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Естелайн Медикъл-ИПСМПД“ ЕООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС е приел безспорно установените обстоятелства, че ищецът „Медицински център ЕСТЕ Клиник“ ЕООД е притежател на национална марка № 71157 AestheClinic – комбинирана, за стоки и услуги от класове 03, 05 и 44 по Ницската класификация. Марката е с дата на заявка 07.12.2007 г. и дата на регистрация 01.09.2009 г. Ответникът „Естелайн Медикъл-ИПСМПД“ ЕООД притежава регистрирана европейска марка EUTM [ЕИК] – AestheLine HEALT . BEAUTI . HARMONI. за класове 03, 05 и 44 по Ницската класификация с дата на регистрация 07.07.2016 г. Не е налице спор по делото, а се и установява от приетите СМЕ, че услугите, за които са регистрирани двете търговски марки са идентични и се предлагат в търговската дейност от двете дружества. Спорът е правен, относно релевантните съобразно разпоредбата на чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО факти дали ползваният знак от ответника, регистриран от него като търговска марка на ЕС е идентичен или сходен с регистрираната по-рано национална търговска марка на ищеца, както и дали последвалото сходство обуславя вероятност от объркване на потребителите на услугите от този тип, която включва и възможност за свързване на знака с марката на ищеца. При преценка основателността на предявените искове по чл.76 ал.1 ЗМГО вр. чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО и чл.76 ал.1 т.2 ЗМГО САС е посочил, че с нормата на чл.13 ЗМГО е транспонирана разпоредбата на чл.5 ал.2 от Първа директива на съвета от 21.12.1988 г., относно сближаване на законодателствата на държавите–членки във връзка с търговските марки, предвид на което и при прилагане на чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО следва да бъде съобразено даденото от съда на ЕС задължително тълкуване относно смисъла, вложен в общностната разпоредба, съдържащо се в установените от този съд актове. По тези съображения и с оглед цитираните съдебни актове на СЕС от двете страни, преценени от САС, вкл. даденото преюдициално запитване в решение на СЕС по дело С-251/95 г., събраните по делото доказателства – заключения на СМЕ и свидетелски показания, съдът е приел, че с оглед цялостното излъчване на двете марки не е налице визуално сходство с марката в тяхната цялост, и двете марки съдържат като част от словната си част словосъчетанието „Aesthe“, но последното не е отделна дума със свое собствено значение, а е част, елемент от словосъчетанието с „Clinic“ в едната марка и „Line“ в другата. Липсва отделяне на двата елемента, двете марки не са и смислово сходни. В тази част са обсъдени заключенията на СМЕ и защо следва да се кредитират изводите на приетата втора СМЕ от вещо лице К.. Прието е, че не е налице опасност от объркване на потребителя, все с оглед посочените в тази експертиза разлики в двете марки като цяло и впечатлението, които те оставят у потребителя. Изводът е мотивиран и от показанията на разпитания по делото свидетел И.. Съдът е приел, че притежаваната от ищеца марка се ползва с нормалната отличителност, присъща на всяка търговска марка и явяваща се предпоставка за регистрацията й, но не и с твърдяната по-висока отличителност и известност, която да увеличава вероятността на объркване у потребителя на услуги, предоставени от ответника, вкл. като свързват ползвания от последния знак с марката на ищеца. По тези съображения, според САС не съществува вероятност от объркване на клиентите на този вид услуги, предоставени от ответника.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В настоящия случай в изложението си касаторът формулира въпроси в 8 пункта, като по същество всички касаят възприетото от САС заключение за липса на сходство на двете търговски марки. Въпросите са принципно и хипотетично поставени /трябва ли да се взима предвид, че марките са взаимно зависими; следва ли да се отчитат всички релевантни фактори за степента на сходство; кои критерии следва да приложи съда при преценка дали една марка е с повишена отличителност; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства; и при оспорване на заключението трябва ли съдът да посочи доводи и да мотивира защо възприема или не възприема определено заключение и др./, но без оглед на изложените изключително подробни съображения на САС, формиращи решаващата му воля. В този смисъл въпросите касаят обсъждането на събраните по делото доказателства и конкретно второто заключенията на СМЕ, което не се приема от касатора. Правилността на изложените от съда съображения за кредитиране на оспорено заключение не покрива общо основание за достъп до касация. Както се посочи по-горе въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С въпросите се сочи противоречие с решения на СЕС, с което се мотивира основание за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /2-ри, 7-ми и 8-ми въпроси/, както и че разрешението им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /2-ри, 3-ти, 7-ми и 8-ми въпроси/. Отново не са съобразени изложените от САС съображения за обсъждане и позоваване на цитираната и от двете страни практика на СЕС, нито се излагат съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, извън защитната теза на касатора за невъзприемане на оспореното от него заключение на СМЕ в кредитираната от САС част.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лв. /фактура/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254/30.01.2019 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав по т.д. № 4502/2018 г.
ОСЪЖДА „Медицински център ЕСТЕ Клиник“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Естелайн Медикъл-ИПСМПД“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.