7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№270
гр. София,21.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2045 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] срещу решение №1442 от 14.06.2019г. по в.гр.д. №6385/2018г. на Апелативен съд- София, с която е потвърдено решение №6233 от 05.10.2018г. по гр.д.№8534/2017г. на СГС в частта, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] да заплати на Г. Р. М. и на М. А. М. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Х. М. А., настъпила при ПТП на 28.09.2013г. за сумите над 30 000 лева до 75 000 лева, ведно със законната лихва от 28.09.2013г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбата на чл.51 ЗЗД и на чл.52 ЗЗД, както и с практиката на ВКС по тяхното приложение, поради което следва да бъде отменено, а претенцията на всеки от ищците за застрахователно обезщетение да бъде отхвърлена за сумата над 30 000 лева. Касаторът поддържа тезата, че въззивният съд необосновано, без преценка на конкретните факти и обстоятелства и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика определя обезщетение за неимуществени вреди в размер над средния за съответния период. Намира за неправилен изводът на съда, че съпричиняването на пострадалия е само 50%. Излага доводи, че съпричиняването е значително по-голямо, като следва да се отчете обстоятелството, че самите ищци също са създали предпоставки за настъпване на процесното ПТП. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „за наличието на връзка, обуславяща принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД между неизпълнението на задължението от страна на ищците /увредените лица/ по чл.102 ЗДвП, предоставили управлението на автомобила на неправоспособния си син и настъпилата негова смърт, след като той от своя страна е преотстъпил управлението на друг неправоспособен водач, причинил ПТП“ и „относно определянето на точния размер на приноса на пострадалия, респективно за определяне на съотношението между неговия и приноса на прекия причинител с оглед на това кой е основният фактор за настъпване на вредоносните последици“, както и „за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД“, като твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика – първите два въпроса със задължителната практика /ППВС №17/1963г./, както и с постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС /решение №339 от 20.12.2018г. по т.д.№2882/2017г., ІІ т.о., решение №169 от 28.02.2012г., т.д.№762/2010г., ІІ т.о., решение №116 от 03.07.2017г., т.д.№1921/2016г., І т.о./, а третия въпрос- със задължителната практика, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /решение №4/06.03.2019г., т.д.№1168/2018г. на ІІ т.о., решение №232/22.01.2018г., гр.д.№60404/2016г., IV г.д. и др./.
Ответниците Г. Р. М. и на М. А. М. поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявяват, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Считат, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендират разноски.
Третите лица помагачи Ю. Х. А. и Ф. Р. А. не взимат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени обективно кумулативно съединените исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумите от 75 000 лева, ведно с лихви за забава, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им, настъпила при процесното ПТП, е в размер на 150 000 лева за всеки, но с оглед установеното 50% съпричиняване на пострадалото лице исковете са основателни за сумите от 75 000 лева.
При безспорно установена фактическа обстановка относно механизма на процесното ПТП и вината на водача на л.а.“Опел Вектра“ с ДК [рег.номер на МПС] за неговото реализиране, както и настъпилата в резултат от катастрофата смърт на пътуващия в автомобила син на ищците Х. А., решаващият съдебен състав приема, че основният спор е свързан с наличието на съпричиняване на вредата и справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди. Излага доводи, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт от значение са възрастта на починалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Обезщетението следва да се определи и при отчитане на конкретните икономически условия, като при преценката на последните и като индиция за тях се вземат предвид и застрахователните лимити за съответния период. Решаващият съдебен състав приема, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетенията за неимуществени вреди от по 150000 лева е справедлив с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е съобразен както с действително установените по интензитет и продължителност душевни страдания на ищците, така и с практиката за подобни случаи през 2013г.
Като неоснователно е отхвърлено възражението на въззивника /ответник/ за занижен размер на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от 50%. Въззивният съд приема, че ако поведението на пострадалия е било рисково и е спомогнало за собственото му увреждане, е налице основание за приемане на съпричиняване. Поемането на предвидим и очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Решаващият съдебен състав намира, че в конкретния случай Х. А. е приел да пътува в управляван от непълнолетен и неправоспособен водач, т.е. с поведението си е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП. Съдът приема, че приносът на пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат е съизмерим с 50% съпричиняване и с толкова следва да се намали дължимото на ищците обезщетение. За неоснователно е счетено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самите ищци, предоставили автомобила на неправоспособния си син – чл.102 от ЗДвП, тъй като липсва пряка причинна връзка между това тяхно действие и настъпилата смърт на Х. А.. Процесното ПТП е реализирано при управлението на друг водач, на когото ищците не са предоставяли автомобила, поради което липсва пряка причинна връзка между тяхното поведение и вредоносния резултат.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационен контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК.
Въззивният съд е съобразил задължителната практика /ППВС №17/1963г./, както и с постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл.51 ЗЗД, съгласно които за съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като е ирелевантно наличието на вина. За да се приеме съпричиняване, трябва пострадалият обективно да е допринесъл за вредите като с конкретното си поведение /действия или бездействия/ е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Съдът е постановил решението в съответствие с разрешенията, обективирани в цитираната съдебна практика. Въз основа на безспорно установената фактическа обстановка е приел, че починалият син на ищците с поведението си е допринесъл в значителна степен /50 %/ за процесното ПТП, тъй като е приел да пътува в автомобил, управляван от непълнолетен и неправоспособен водач. Съдът е изложил мотиви, че не се установява наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самите ищци, предоставили автомобила на неправоспособния си син, тъй като процесното ПТП е реализирано при управлението на друг водач и липсва пряка причинна връзка между тяхното действие и настъпилата смърт на Х. А.. Изложените от касатора доводи за необоснованост и неправилност на изводите на съда не подлежат на обсъждане в настоящото производство, тъй като представляват основания за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК, но само след допускането на решението по касационен контрол при наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/1968г.
Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касатора решения на ВКС. При определянето на обезщетението съдът е съобразил както общите критерии като обществено-икономическите условия, намиращи проявление в лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка ГО, така и специфичните, конкретните факти по делото /интензитета на болките и страданията на ищците, обусловени от естеството и интензитета на връзката им с починалия единствен син и обстоятелствата, при които е настъпила загубата му/. Доколко конкретният размер на определеното от него обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, пр.3 ГПК по отношение на първия въпрос. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД има трайна и непротиворечива съдебна практика, цитирана и от самия касатор в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав, като липсват обстоятелства, налагащи нейното осъвременяване.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора ответниците по жалбата имат право на съдебни разноски за касационното производство, но не са ангажирали доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение, поради което искането им за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1442 от 14.06.2019г. по в.гр.д. №6385/2018г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.