О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 23.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1010 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „БГ Груп“ ООД чрез адв. Анг. Н. срещу решение № 16/14.01.2019 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 656/2018 г. С решението на ВАС е потвърдено решение на Търговищки окръжен съд /ТОС/ по т.д. № 78/2018 г., отхвърлящо иск на „БГ Груп“ ООД срещу „Лессервиз“ ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ с правно основание чл.694 ал.2 т.2 ТЗ като неоснователен.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване навежда доводи за противоречиво разрешаване от ВАС с практика на ВКС по въпроса: „Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и поредността по чл.76 ал.1 ЗЗД или при условията и пореднастта по чл.76 ал.2 ЗЗД“
Ответникът по касационната жалба – „Лессервиз“ ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Синдикът на „Лессервиз“ ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ Р. Т. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на ТОС, ВАС е приел безспорно установените от фактическа страна обстоятелства: с решение от 23.02.2017 г. по т.д. № 88/2016 г. на ТОС е открито производство по несъстоятелност на „Лессервиз“ ЕООД; това дружество и „БГ Груп“ ООД имат търговски взаимоотношения и за периода 2012 г. – 2013 г. са сключени търговски сделки, за които са издадени 16 броя фактури от „Лессервиз“ ЕООД, като спорът между страните е във връзка с плащането им; неплатените парични задължения по тези фактури били предявени от „БГ Груп“ ООД в производството по несъстоятелност и били приети от синдика в списъка на приетите вземания, но по възражение по реда на чл.690 ТЗ от длъжника „Лессервиз“ ЕООД и след проведено производство по чл.692 ал.2 ТЗ, съдът по несъстоятелност е установил частично плащане на претенцията и задължението на длъжника било намалено на сумата 222.26 лв.; междувременно част от вземането на ищеца е прието от синдика и за същата част производството е прекратено. От изслушаната в първоинстанционното производство ССЕ е безспорно установено, че процесните фактури на обща стойност от 60315.36 лв. са издадени от „Лессервиз“ ЕООД към „БГ Груп“ ООД, като по тях са извършени плащания в общ размер на 89795.97 лв. по хронологичен ред. ВАС е възприел дадените изчисления от вещото лице за погасяване на процесните фактури, посочени по номера и дати и съгласно дадения отговор по вариант 1 е приел, че с извършените плащания са погасени всички задължения на ответника към ищеца за главница и законна лихва, като е надвнесена сума от 201.15 лв. Според ВАС непогасени задължения към ищеца, сега касатор не се установяват и от други доказателства, нито при направени изчисления в експертизата по поредност на погасяване на еднородни задължения, както твърди ищеца. По основното оплакване във въззивната жалба за нарушение на чл.76 ЗЗД ВАС е посочил, че въззивникът, сега касатор предлага неправилно тълкуване на нормата, тъй като не прави разграничение между възнаградителни лихви, които се договарят между страните при заемни и други правоотношения и законна лихва за забава, начислявана при неизпълнение при парични задължения.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Така поставения от касатора въпрос е във връзка със спора и отговор е даден в т.1 на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС: когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и поредността на чл.76 ал.2 ЗЗД. Доколкото в случая е установено погасяване на задълженията към ищеца като главница и законна лихва по издадените 16 фактури, независимо от поредността на погасяването им като варианти /заключение на ССЕ/, не е налице противоречиво разрешение като краен резултат на този въпрос и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 1140 лв. /договор за правна защита и съдействие, фактура и списък по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16/14.01.2019 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 656/2018 г.
ОСЪЖДА „БГ Груп“ ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Лессервиз“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 1140 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.