О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 29.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 679 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. И. Н. чрез адв. Св. С. срещу решение № 3049/31.12.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 1 състав по в.гр.д. № 3413/2018 г., с което е отменено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 13865/2017 г. в частта му, в която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Б. Н. сумата над 4000 лв. до 13000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.02.2016 г. и е постановено друго решение отхвърлящо иска по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за отменения размер с присъждане на съответните разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди по отделно и в съвкупност целия, събран по делото доказателствен материал? 2. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППСВ № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? 3. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“
Ответникът по касационната жалба – „Дженерали Застраховане“ АД оспорва допускането й по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ от Б. Н. срещу „Дженерали Застраховане“ АД за сумата 26000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреждане при ПТП, настъпило на 02.02.2016 г., при което ищцата е пострадала като пътник в автобус при екскурзия в Северна Македония. Няма спор, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на управляващия автобуса водач, причинил процесното ПТП. От това ПТП ищцата е получила увреждания, изразяващи се в счупване на 5, 6 и 7 леви ребра по средна мишнична линия с малък излив в левия костно-диафрагмален синус и контузия на лявото рамо. Лекувана е консервативно, уврежданията й са отзвучали с възстановителен период от около 2-3 месеца, проведено с обездвижване, като през това време ищцата е имала силни болки при дишане и кашляне /заключение на СМЕ/. По делото е установено, че застрахователят е изплатил доброволно, извънсъдебно 12000 лв. По така предявения иск СГС е присъдил 13000 лв. като е определил цялостен размер на обезщетението от 25000 лв. и е взел предвид, че са платени извънсъдебно 12000 лв. По жалба на застрахователя срещу уважителното решението на СГС над сумата от 4000 лв. САС е отменил уважителното решение над 4000 лв. до 13000 лв. и в същата част е отхвърлил иска. САС е съобразил установеното физическо увреждане: счупване на три ребрени кости и контузия на ляво рамо, представляващи средна телесна повреда, възстановителния период от около 2-3 месеца, първоначалните силни и интензивни болки при всяко помръдване и дори вдишване, невъзможността от самообслужване в ежедневието в този период и придружаващото го чувство за непълноценност, претърпения стрес и все още съществуващия страх /показания на св. П./. САС е съобразил още, че месец и половина след ПТП-то пострадалата ищца се е върнала на работа, пълното й физическо възстановяване и липсата на неблагоприятни последици, установени от вещото лице по допуснатата СМЕ. САС е приел, че по справедливост паричното обезщетение на ищцата за претърпените неимуществени вреди възлиза на 16000 лв., при което съдът е съобразил конкретните индивидуални субективни изживявания на ищцата, както и конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. САС е съобразил платените доброволно от застрахователя 12000 лв., след което е приел, че следва да се присъдят само 4000 лв., в каквато част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, а над тази сума до присъдения размер от СГС 13000 лв. според САС първоинстанционното решение следва да се отмени и искът за отменения размер се отхвърли.
Формулираните от касатора въпроси са във връзка със спора и по същество касаят справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД, но не е налице допълнителен критерий за селекция, сочен в изложението. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил в този случай съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС № 4/1968 г. указания, с които САС се е съобразил. Както се посочи по-горе САС е съобразил и характера на увреждането, и проведеното лечение, възстановителния период за ищцата, претърпените неудобства и дискомфорт, последвалото пълно възстановяване и връщането й на работа месец и половина след ПТП-то, както и липсата на неблагоприятни последици. Съобразени са и конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в ежегодно определените нива на покритие на застраховката „Гражданска отговорност“, поради което няма основание да се приеме, че приложените решения по обективно неидентични казуси за определени обезщетения за други увреждания, при друг възстановителен период и бъдещи последици обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Няма данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито на очевидна неправилност. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто по настоящото дело не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3049/31.12.2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав по в.гр.д. № 3413/2018 г.
ОСЪЖДА Б. И. Н. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 100 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.