10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№267
гр. София21.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1477 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД, [населено място] срещу решение №3030 от 21.12.2018г. по т.д. №4170/2018г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение от 26.02.2018г. по т.д. №9424/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД, [населено място] срещу „Инвестбанк“ АД, [населено място] искове е правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.56 ЗПУПС вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 374 515.04 щатски долара /два милиона триста седемдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет щатски долара и четири цента/, представляваща главница по Договор за депозит от 20.05.2009г. и сметка с IBAN: [банкова сметка], сключен между “Инвестбанк” АД и “Бо-Ян 1” ЕООД, сумата от 152 573.19 щатски долара /сто петдесет и две хиляди петстотин седемдесет и три щатски долара и деветнадесет цента/, представляваща общия размер на възнаградителната лихва от 9% годишно, изчислена на база 365/365, върху главницата по депозита съгласно чл.2 от Договор за депозит от 20.05.2009г. и сметка с IBAN: [банкова сметка], сключен между “Инвестбанк” АД и “Бо-Ян 1” ЕООД, за периода от 02.06.2009г. до 25.02.2010г., сумата от 50 000 щатски долара /петдесет хиляди щатски долара/, представляваща част от мораторна лихва за забава в общ размер от 748 028.89 щатски долара, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от общо 2 527 088.23 щатски долара /главница и възнаградителна лихва/ по Договор за депозит от 20.05.2009г. и сметка с IBAN: [банкова сметка], сключен между “Инвестбанк” АД и “Бо-Ян 1” ЕООД, за периода от 26.02.2010г. до 20.12.2012г., както и законната лихва върху главницата от 2 374 515.04 щатски долара от датата на подаване на исковата молба /20.12.2012г./ до окончателното й плащане.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл.20 ЗЗД, чл.421 и чл.422 ТЗ, не се е съобразил с ясната и недвусмислено изразена воля на страните по договора относно банковата сметка, която следва да обслужва процесния договор за депозит от 20.05.2009г., както и с правната природа на договора за влог и е стигнал до неправилно разрешение на спора. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.271, чл.272 вр. чл.236, ал.2 ГПК, като не е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Оспорва като необоснован крайният извод на съда, че ищецът като цесионер на „Бо-Ян 1“ ЕООД няма вземане за главница и лихви по договора за депозит от 20.05.2009г.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.
Касаторът твърди, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол поради вероятната му недопустимост- основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск /за вземане по договор за влог и сметка IBAN: [банкова сметка], вместо по договор за депозит, предоставен по сметка с IBAN: [банкова сметка]/. Формулира и два правни въпроса във връзка с твърдението за недопустимост на въззивното решение, като счита, че решението противоречи на практиката на ВКС.
Като поддържа доводите, развити в касационната жалба, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като е явно необосновано и противоречащо на формалната логика- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по правните въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Следва ли вземането на ищеца за главница по договор за депозит от 20.05.2009г. да се индивидуализира освен с размер на вземането и с конкретен IBAN, който да е идентичен с посочения в договора за депозит?“- с твърдение, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ТР №10 от 02.03.1987г., гр.д.№160/1986г., ОСГК на ВС и ТР №128 от 25.03.1986г., гр.д.№96А/1985г., ОСГК на ВС, както и постановените по реда на чл.290 ГПК решение №115 от 08.07.2011г., т.д.№680/2010г., II т.о.; решение №36 от 12.05.2014г., т.д.№1065/2013г., I т.о.; решение №22 от 14.07.2010г., т.д.№428/2009г., I т.о.
„2. Надлежно ли е изпълнението на влогодателя по договор за банков влог, когато сумата по депозита е предоставена на банката по сметка с различен IBAN от уговорения в договора?“- с твърдение, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №114 от 17.01.2012г., т.д.№839/2010г., I т.о.; решение №145 от 18.02.2016г., т.д.№3149/2014г., I т.о.
„3. В конкретния случай генерирането на съответния международен номер на банкова сметка /IBAN/ от страна на „Инвестбанк“ АД представлява ли елемент от фактическия състав на договора за банков влог?“- с твърдение, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №142 от 07.10.2016г., т.д.№1601/2015г., II т.о.; решение №261 от 22.01.2014г., гр.д.№2354/2013г., III г.о.
„4. По конкретното дело и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявен иск за вземане по договор за паричен влог, следва ли ищецът като влогодател да доказва основанието за предаване на паричната сума в полза на банката?“- с твърдение, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №524 от 28.12.2011г., гр.д.№167/2011г., IV г.о.; решение №253 от 17.10.2014г., гр.д.№2902/2014г., III г.о.; решение №524 от 28.12.2011г., гр.д.№167/2011г, IV г.о.;
По втория и третия въпрос се подъдржа и основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за неговата правилност.
Третите лица помагачи “Глобал Агро Трейдинг” ЕООД, ЕИК[ЕИК] /помагач на страната на ищеца/ и П. Т. М. /помагач на страната на ответника/ не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
С оглед наведените твърдения от ищеца, в качеството му на частен правоприемник /цесионер/, че по силата на договор за депозит от 20.05.2009г. праводателят му /цедент/ „Бо-Ян 1“ ООД е предоставил на „Инвестбанк“ АД сумата 2 374 515.04 щатски долара, като въпреки погрешно посочената в договора депозитна сметка с IBAN [банкова сметка], сумата реално е внесена по депозитна банкова сметка с IBAN [банкова сметка], но независимо от отправената покана до банката заетите суми не са върнати, въззивният съд приема, че са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.56 ЗПУПС вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, решаващият съдебен състав излага мотиви, че не е доказано предоставянето на процесната сума от влогодателя на ответната банка по силата на договора за банков влог, сключен на 20.05.2009г. Предвид обстоятелството, че договорът за банков влог е реален договор, а съгласно чл.422, ал.1 ТЗ при паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога, като липсват твърдения за изгубване или унищожаване на издадените документи /чл.422, ал.3 ТЗ/, съдът приема, че доказателствената тежест е на ищеца, като доказването може да бъде проведено единствено въз основа на писмени доказателства. При безспорно установения факт, че на 20.05.2009г. между праводателя на ищеца по договора за цесия и ответната банка е подписан договор за банков влог, по силата на който влогодателят се е задължил да предостави на банката – влогоприемател сума в размер на 2 227 245.08 щатски долара по сметка IBAN [банкова сметка], при 9% годишна лихва на база 365/365, въззивната инстанция след анализ на доказателствата, вкл. заключенията на ССЕ приема за недоказани както твърдението на ищеца за допусната техническа грешка при посочване на IBAN на банковата сметка, по която влогодателят е бил длъжен за преведе договорената сума, така и предоставяването на договорената сума на основание процесния договор.
Съдът приема за безспорно установени фактите относно: откриване на 29.01.2009г. на банкова сметка IBAN [банкова сметка] /срочен депозит в щатски долари/ с титуляр „Бо-Ян 1“ ООД с начално салдо в размер на 1 794 990 щатски долара, която сума постъпва в резултат на вътрешнобанков превод от разплащателна сметка в щатски долари на същия титуляр; закриване на 30.01.2009г. на сметката при остатъчно салдо в размер на 2 034 990 щатски долара; олихвяване /349.03 щ.д./ и превалутиране на същата дата на сумата в евро и превеждане по разплащателна сметка на дружеството в евро /1 581 803.34 евро/ на същата дата; ново превалутиране в щатски долари и превеждане по разплащателна сметка на дружеството в щатски долари с IBAN [банкова сметка]; откриване на 02.06.2009г. на банкова сметка с IBAN [банкова сметка] /срочен депозит в щатски долари/ с титуляр „Бо-Ян 1“ ООД и начално салдо при откриването в размер на 2 227 245.08 щатски долара, постъпила чрез банков превод, основан на платежно нареждане с наредител Я. Я., от кореспондиращата разплащателна сметка в щатски долари с IBAN [банкова сметка], която не е закрита.
Предвид установените дати на откриване и закриване на сметките, движението на суми по същите и извършените банкови преводи по сметки на дружеството в различна валута в ответната банка, решаващият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивника за сключване на договора за депозит от 20.05.2009г. при техническа грешка, касаеща посочения IBAN номер на банковата сметка, по която следва да бъде преведена депозираната сума, независимо от факта, че към 20.05.2009г. банкова депозитна сметка в щатски долари IBAN [банкова сметка] е била закрита. Съдът излага доводи, че доколкото сумата по закритата на 30.01.2009г. банкова сметка е била преведена в същия ден по друга разплащателна сметка на същия титуляр в щатски долари в същата банка, като сумата е била налична в посочения размер и към датата на сключване на процесния договор- 20.05.2009г. /IBAN [банкова сметка]/, като към 02.06.2009г. /12 дни след сключване на договора за депозит от 20.05.2009г./ е преведена по новоразкрита депозитна банкова сметка в щатски долари IBAN [банкова сметка], не може да се приеме, че в договора от 20.05.2009г. е допусната твърдяната техническа грешка в номера на банковата сметка. Сочената от въззивника банкова сметка IBAN [банкова сметка] е разкрита 12 дни след датата на подписване на договора за банков депозит, поради което към 20.05.2009г. страните не са били в състояние на предвидят нито факта и конкретната дата на нейното бъдещо разкриване, нито нейният IBAN. Съдът приема също така, че превеждането на 02.06.2009г. на сумата 2 227 245.08 щатски долара не е достатъчно, за да формира извод за връзка на договора от 20.05.2009г. и банкова сметка IBAN [банкова сметка] предвид разликата в датите на сключване на договора и разкриване на сметката, липсата на фактическа възможност страните по договора за предвидят отнапред датата на разкриване и номера на банкова сметка IBAN [банкова сметка], както и липсата на изрично посочване на тази сметка в договора. Намира, че по делото липсват доказателства за връзка между договора и банковата сметка, а обстоятелството дали последната е разкрита във връзка с друг договор или без наличието на такъв е ирелевантно за спора. Без правно значение за спора е и обстоятелството, че по същата банкова сметка е установено довнасяне на суми на пет вноски, доколкото в платежните нареждания като основание за внасяне е посочено „довнасяне на суми по договор“ без същия да бъде индивидуализиран по дата на сключване.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че е установена по несъмнен начин липсата на изпълнение на задължението по договора за депозит от 20.05.2009г. за внасяне на депозираната сума по банкова сметка IBAN [банкова сметка], а внасянето на сума по банкова сметка IBAN [банкова сметка] не съставлява изпълнение на същото задължение, предвид липсата на установена връзка между договора и банковата сметка. Доколкото предмет на договора за цесия от 14.06.2012г., от който ищецът черпи правата си, е договорът за депозит 20.05.2009г., липсата на задължение на ответника за връщане на суми по същия обосновава извод за неоснователност на предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, като не е налице основанието на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационен контрол. Няма спор в теорията и съдебната практика, вкл. цитираната от касатора, че индивидуализацията на спорния предмет се извършва с оглед твърденията на ищеца за страните по правоотношението, правопораждащите юридически факти, в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита, като произнасянето на предмет, различен от въведения от ищеца, води до недопустимост на съденото решение. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба относно страните и вида на процесното правоотношение, накърненото субективно право и търсената защита, предметът на спора и дадената от съда правна квалификация на предявените искове са правилни. Ищецът, в качеството му на цесионер по договор за цесия с „Бо-Ян 1“ ООД, претендира реално изпълнение на основание договор за депозит от 20.05.2009г., сключен между праводателя му „Бо-Ян 1“ ООД и „Инвестбанк“ АД за сумата 2 374 515.04 щатски долара, реално внесена по депозитна банкова сметка с IBAN [банкова сметка], както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, като въззивният съд е е квалифицирал претенциите като предявени на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.56 ЗПУПС вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдът е разгледал релевантните факти, включително твърдението на ищеца за допусната техническа грешка в договора за депозит- погрешно посочена в договора депозитна сметка с IBAN [банкова сметка], вместо IBAN [банкова сметка], като е изложил подробни мотиви, обосноваващи крайният му извод за неоснователност на претенциите. Като е обсъдил твърденията в исковата молба, вкл. за допусната грешка в договора и изпълнение на задължението на влогодателя за внасяне на договорената сума по друга банкова сметка, съдът е разгледал предявените искове на посоченото от ищеца основание. Обстоятелството, че е приел твърденията на ищеца за недоказани и е отхвърлил претенциите му, не означава, че въззивният съд е определил спорния предмет в отклонение от заявеното в исковата молба, респ. че се е произнесъл по непредявени искове.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, не са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Първият и третият въпрос са поставени с оглед конкретната фактическа обстановка, като отговорите изискват преценка на събраните по делото доказателства, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Тези въпроси са свързани с оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Индивидуализацията на процесното вземане по договор за депозит от 20.05.2009г. и генерирането на международен номер на банкова сметка /IBAN/ от страна на „Инвестбанк“ АД по този договор са въпроси, свързани с преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, както и с анализ на доказателствата, включително съдържанието на договорните клаузи. Необходимостта от преценка на доказателствата изключва характеристиката на поставените въпроси като правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият и четвъртият въпрос не са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въззивният съд не е отхвърлил исковите претенции, защото е приел, че сумата по процесния договор за депозит е внесена по различна банкова сметка /IBAN/ от посочената в самия договор. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че договорът за банков влог е реален договор и за да възникне облигационна връзка между влогодателя и влогоприемателя е необходимо реално предоставяне на паричните средства. След анализ на доказателствата по делото е стигнал до извода, че не е установено предоставянето/ внасянето на посочената сума на основание договора за депозит от 20.05.2009г. Доколкото ищецът се легитимира като частен правоприемник на влогодателя само по отношение на правата по процесния договор за депозит от 20.05.2009г. /на основание договор за цесия/, съдът е намерил за ирелеватно обстоятелството дали между праводателя на ищеца и ответната банка има други договори за разплащателни и депозитни сметки. Не са изложени мотиви за принципна недопустимост сумата по договор за депозит да бъде внесена по банкова сметка, различна от посочената в договора. Крайният извод за неоснователност на исковете е резултат от анализ на доказателствата, вкл. изследване на преводите на парични суми по разплащателните и депозитните сметки на праводателя на ищеца /в щ.д. и евро/, респ. с оглед липсата на доказателства за връзка между договор за депозит от 20.05.2009г. и откриването и захранването на банкова сметка IBAN [банкова сметка] от страна на влогодателя.
Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилна преценка на доказатествата и необоснованост на изводите на съда, довели до неправилност на решението – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане до касационен контрол на въззивното решеие по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Всички изложени от касатора оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати процесуални нарушения изискват преценка на доказателствата, обсъждане на доводите и възраженията на страните.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3030 от 21.12.2018г. по т.д. №4170/2018г. на Апелативен съд- София
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.