2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
гр. София, 08.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1600 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Стил Трейд“ ООД, [населено място] срещу решение №312 от 15.01.2019г. по в.гр.д.№4219/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №230541 от 05.10.2017г., постановено по гр.д. №7794/2014г. по описа на СРС 50 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Стил Трейд“ ООД срещу „Глобимпекс“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 20 261.28 лева, съставляваща задължение за неустойка по чл.7.2.1. от договор за покупко – продажба от 14.02.2013г. на шарен слънчоглед сорт PIONEER Р64ВВ01, ведно със законната лихва от 04.11.2013г. /подаване на заявлението/ до окончателно изплащане на сумата, както и по касационна жалба от „Глобимпекс“ ЕООД, [населено място] срещу решение №312 от 15.01.2019г. по в.гр.д.№4219/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение №230541 от 05.10.2017г., постановено по гр.д. №7794/2014г. по описа на СРС 50 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен насрещният иск по чл.92 ЗЗД, предявен от „Глобимпекс“ ЕООД срещу „Стил Трейд“ ООД за заплащане на сумата от 20 261 лева, съставляваща задължение за неустойка, по чл.7.1.2. от сключения между страните договор за покупко – продажба на шарен слънчоглед PIONEER Р64ВВ01 от 14.02.2013г. Депозирана е и частна касационна жалба от „Стил Трейд“ ООД срещу определение №11659/14.05.2019г., с което СГС на основание чл.248 ГПК изменя въззивното решение в частта за разноските, като осъжда „Стил Трейд“ ООД да плати на „Глобимпекс“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000 лева разноски във въззивното производство /адвокатски хонорар за изготвяне на отговор и процесуално представителство срещу подадената от „Стил Трейд“ ООД въззивна жалба/.
В касационната жалба на „Стил Трейд“ ООД се твърди, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, а по същество и неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се обезсили и върне за ново разглеждане, евентуално да се отмени и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен главният иск. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл по възражение на ответника относно вида на доставяната стока, което не е заявено с отговора на исковата молба. Излага доводи за неправилност на изводите на съда за неоснователност на претенцията за неустойка по чл.7.2.1. от договора за продажба, като твърди, че е налице превратно тълкуване на клаузите за неустойка и за предмета на договора относно вида слънчоглед, който е следвало да бъде произведен и доставен. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „Предпоставките за критериите по чл.20 ЗЗД при търсене на действителната воля на страните, намерила израз в съдържанието на двустранен договор?“ и „Допустимо ли е съдът да разглежда незаявено от ответника с отговора на исковата молба възражение срещу предявения спрямо него иск?“. Твърди, че първият материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а по отношение на втория процесуалноправен въпрос не са посочени решения на ВКС, на които обжалваното решение противоречи. Поддържа като основание за допускане до касационно обжалване и вероятна недопустимост на въззивното решение.
Ответникът „Глобимпекс“ ЕООД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
В касационната жалба на „Глобимпекс“ ЕООД се твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно- постановено при съществени процесуални нарушения, поради което следва да се отмени и върне за ново разглеждане. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е отстранил допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, довели до неправилен краен извод и отхвърляне на насрещния иск. Излага доводи, че решаващият съдебен състав неправилно не е приел доказателства, които СРС не е приел в нарушение на чл.146, ал.1, т.4 и т.5 и ал.2 и 3 ГПК, както и неправилно е приел, че СРС е изготвил доклад по чл.146 ГПК по насрещния иск.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.„Относно преклузията за представяне на доказателства в първоинстанционното производство?“; 2.„Следва ли да бъде допуснат разпит на свидетел, ако с отговора на исковата молба и с насрещния иск е направено доказателствено искане за разпит на свидетел, като е посочено, че свидетелят ще установи обстоятелствата, посочени в исковата молба /насрещния иск/ и ще бъде доведен от страната?“; 3.„Следва ли съдът без да даде указания на страната да конкретизира доказателственото си искане да не го допусне?“; 4.„Следва ли съдът да изготви отделен доклад по делото съгласно чл.146 ГПК по предявен насрещен иск?“; 5.„Ако не са направени възражения по доклада по делото от страна на процесуалния представител на страната, това санира ли нарушенията при изготвянето му, ако има такива?“. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №32 от 10.03.2016г., гр.д.№4741/2015г. на ВКС, II г.о. – основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по останалите процесуалноправни въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата „Стил Трейд“ ООД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, с което са отхвърлени както главният иск с правно основание чл.422 вр. чл.124 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за установяване вземане за неустойка за неизпълнение на задължението на купувача да изкупи 99 320 кг. слънчоглед, представляващи част от цялото договореното количество слънчоглед от 400 000 кг. съгласно сключен на 14.02.2013г. договор за продажба на шарен слънчоглед хибрид PIONEER Р64ВВ01, така и насрещният иск с правно основание чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължението на продавача да предостави за изкупуване същото количество слънчоглед, като приема, че не е доказан фактическият състав за присъждане на неустойка както по чл.7.2.1., така и по чл.7.1.2. от процесния договор.
За безспорно е прието съществуването между страните на облигационно правоотношение по договор от 14.02.2013г. за покупко – продажба на 400 тона шарен слънчоглед хибрид сорт PIONEER Р64ВВ01, както и обстоятелството, че купувачът „Глобимпекс“ ЕООД е получил от продавача „Стил Трейд“ ООД 300 680 кг. слънчоглед хибрид X 4428, сорт „Баджер“, за което е заплатил сумата от 306 000 лева. Съдът констатира, че съгласно чл.3 от процесния договор доставката на 400 тона от стоката следва да се извърши в периода август – септември 2013г. при продажна цена 850 лева без ДДС за 1 тон или общо 408 000 лева с ДДС, при договорен аванс от 80 000 лева, платим до 01.03.2013г., а съгласно чл.4.2.3. купувачът има право да получи стоката след постъпване на съответната сума за партидата в сметката на продавача. Решаващият съдебен състав приема, че клаузата на чл.7.2.1. от договора, на която се позовава ищецът по основния иск, предвижда че купувачът дължи неустойка в размер на 20% от стойността на предоставеното, но неизкупено количество, ако не изкупи в уговорения срок /периода август – септември 2013 г./ цялото договорено количество от 400 тона слънчоглед, когато това количество отговаря на залегналите в договора качествени параметри. След анализ на доказателствата по делото и като излага мотиви, че в тежест на ищеца е да установи, че е изправна страна по договора, т.е. че е бил в готовност да предостави договорения по сорт, качество и количество слънчоглед, съдът стига до извод, че този факт не е доказан, поради което в полза на продавача не е възникнало право на неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника- купувач по чл.7.2.1. от договора. Приема, че е договорена продажба на шарен слънчоглед хибрид сорт PIONEER Р64ВВ01, а ищецът е доставил на ответника слънчоглед хибрид X 4428, сорт „Баджер“, като не е доказано постигнато между страните съгласие за промяна в предмета на договора за продажба. Въззивният състав излага подробни мотиви, че изменение на договора не се установява от приетите писмени доказателства и заключението на ССЕ, а гласни доказателства са недопустими поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 и т.5 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че независимо от тълкуването на вложения смисъл в думата „предоставено“, но неизкупено количество слънчоглед в чл.7.2.1. от договора, при безспорност на факта, че ищецът не е произвел и не е имал готовност да достави шарен слънчоглед сорт PIONEER Р64ВВ01, не може да се позовава на неизпълнение от страна купувача и претенцията му за неустойка въз основа на горепосочената клауза се явява неоснователна.
По отношение на насрещния иск за неустойка по чл.7.1.2. от договора за продажба, въззивният съд на първо място намира за неоснователно възражението на въззивника, че при постановяване на решението СРС е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е изготвил доклад по насрещния иск съгласно чл.146 ГПК. Съдът излага аргументи, че в първото по делото съдебно заседание СРС изрично е докладвал постъпилата от ответника насрещна искова молба, разпределил е доказателствената тежест на двете страни във връзка с въведените в тази молба твърдения на ответника, като не е имало възражения по доклада. С оглед изложеното, за неоснователно е прието възражението, че СРС не е посочил как се разпределя доказателствената тежест за страните по насрещната искова молба, в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 и 3 ГПК. Като приема за безспорно по делото, че за сумите, които е превел до края на м.септември 2013г., купувачът е получил съответните 300 680 кг. слънчоглед, съдът намира, че не се установява след изтичане на уговорения срок на доставка купувачът да е превеждал суми по сметка на продавача, срещу които последният да дължи доставка на слънчоглед. Излага доводи, че предвид уговорения срок на доставката /м.август – края на м.септември/, тълкуван във връзка с установеното в чл.7.2.1 задължение на купувача да изкупи в срок договорените количества шарен слънчоглед, следва да се приеме, че уговорката на страните е била с изтичането на м.септември 2013г. продавачът да се освободи от задължението да поддържа и да не продава на други лица количеството слънчоглед, необходимо за изпълнение по договора. С оглед изложеното въззивният състав приема, че продавачът не е имал задължение да уведомява купувача за неговата готовност за предаване на нови партиди от стоката, нито е следвало да се въздържа от продажба на дължимото количество слънчоглед на трети лица в посочения в насрещната искова молба период – 14.10.2013г. до 20.10.2013г., поради което не е налице неизпълнение на задълженията по чл.7.1.2 от договора от страна на продавача и за купувача не е възникнало вземане за неустойка.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не се установя съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт. Неоснователно е оплакването на касатора „Стил Трейд“ ООД, че съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като разгледал защитно възражение на ответника, което не е заявено с отговора на исковата молба. Невярно е твърдението на касатора, че в отговора на исковата молба не е направено възражение за неизпълнение на процесния договор от страна на продавача поради доставянето на различен сорт слънчоглед от договорения. Следва да се отбележи, че дори да беше допуснато твърдяното процесуално нарушение, то не би довело до недопустимост на въззивното решение, а би представлявало основание за отмяна на решение като неправилно на основание чл.281, т.3 ГПК, но само след допускането му до касационен контрол при наличие на основанията на по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Произнасяне по защитно възражение на ответника, което не е направено в срок, не води до произнасяне свръх петитум, тъй като видът и обемът на търсената защита се определят от ищеца с исковата молба.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното
дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По жалбата на „Стил Трейд“ ООД:
Настоящият състав на ВКС намира, че формулираният от касатора материалноправен въпрос – относно критериите по чл.20 ЗЗД при установяване действителната воля на страните по договора, не отговаря на критериите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд за неоснователност на иска с правно основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда. Въззивният съд е намерил за неоснователна претенцията за неустойка, предявена от продавача по процесния договор за продажба на слънчоглед, тъй като не е доказано изменение на предмета на договора /постигнато след сключването на договора съгласие за доставка на друг сорт слънчоглед/, а не поради необходимостта от тълкуване на неясни и противоречиви договорни клаузи. Решаващият съдебен състав е изложил изрични аргументи, че с оглед недоказаното изменение на договора, е без значение как ще бъде изтълкувана разпоредбата на чл.7.2.1. от договора.
Поставеният процесуалноправен въпрос- дали е допустимо произнасянето по възражение, незаявено от ответника с отговора на исковата молба, не отговаря на критериите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е значим за изхода на спора и не е обусловил изводите на въззивния съд за неоснователност на иска. Въззивният съд е констатирал, че с отговора на исковата молба ответникът изрично е възразил, че продавачът по договора му е предоставил друг сорт слънчоглед, различен от уговорения /без да уточнява сорта/. В този смисъл за неоснователно е прието оплакването за произнасяне по непредявено възражение. Следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е посочил съдебната практика на ВКС, на която твърди, че противоречи въззивното решение.
По жалбата на „Глобимпекс“ ЕООД:
Първият процесуалноправен въпрос не отговаря на критериите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е значим за изхода на спора и не е обусловил крайните изводи на въззивния съд. Доказателствените искания на въззивника „Глобимпекс“ ЕООД за приемане на писмени доказателства и разпит на свидетел, обективирани във въззивната му жалба срещу решението за отхвърляне на насрещния иск, са оставени без уважение от решаващия съдебен състав – едната част поради приемането за безспорни на фактите, които се цели да бъдат установени /предмета на договора и сорта слънчоглед, който реално е доставен/, друга част – поради неотносимост към предмета на спора и преклузия /договори с трети лица за продажба на слънчоглед и товарителници, гласни доказателства за начин на доставка и товарене/. Събирането на гореописаните доказателства не би довело до различен изход на спора. Насрещният иск е отхвърлен като неоснователен не поради липсата на доказателства за начина на доставка и за доставката на различен сорт слънчоглед от договорения, а с оглед уговорения срок на доставките /м.август- края на м.септември 2013г./, тълкуването на клаузата на чл.7.2.1. и извода, че в процесния период 14.10.2013г. до 20.10.2013г. за продавача не е съществувало задължение да доставя слънчоглед на купувача, респ. не е налице неизпълнение на задълженията му по чл.7.1.2 от договора /да не продава слънчоглед на трети лица до окончателното издължване на купувача/, които да обусловят вземане на „Глобимпекс“ ЕООД за неустойка.
Вторият и третият процесуалноправни въпроси не отговарят на критериите на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са хипотетични и отговорът зависи както от конкретното доказателствено искане, така и от преценка на специфичните факти и обстоятелства по делото. Допустимостта на гласните доказателства и необходимостта от уточняване на доказателствените искания се преценяват във всеки отделен случай с оглед естеството на самото доказателствено искане, в какъв срок е направено, предмета на спора и фактите, които се цели да бъдат установени, тежестта на доказване и т.н. Необходимостта да бъдат уточнявани процесуалните действия на страните, да бъдат изяснявани доказателствените искания и да бъде изследвана конкретната фактическа обстановка изключва характеристиката на поставените въпроси като правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Четвъртият и петият процесуалноправни въпроси са общи и теоретични, свързани са с първия поставен от касатора въпрос, като касационният съд намира, че не са значими за изхода на спора и не са обусловили изводите на въззивния съд за неоснователност на насрещния иск, поради което не отговарят на критериите на чл.280, ал.1 ГПК.
Следва да се отбележи, че касаторът е посочил основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е изложил никакви съображения и доводи относно значимостта на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По частната касационна жалба на „Стил Трейд“ ООД:
С обжалваното определение въззивният съд по реда на чл.248 ГПК изменя въззивното решение в частта за разноските, като осъжда „Стил Трейд“ ООД да плати на „Глобимпекс“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000 лева разноски във въззивното производство за адвокатски хонорар за изготвяне на отговор и процесуално представителство срещу подадената от „Стил Трейд“ ООД въззивна жалба.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на съдебния акт. В последното открито съдебно заседание „Глобимпекс“ ЕООД е направило искане за присъждане на разноски, като е представило списък по чл.80 ГПК и доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева за процесуално представителство и защита както по въззивната жалба на „Стил Трейд“ ООД, така и по въззивната жалба на самото дружество /ищец по насрещния иск/. Доколкото не е разграничен размерът на договореното възнаграждение за процесуалното представителство по двете жалби, които са с еднакъв материален интерес, следва да се приеме, че половината от сумата е договорена като възнаграждение за процесуално представителство по едната жалба, а другата половина- по другата. Вярно е, че съгласно чл.36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, но е необосновано твърдението на жалбоподателя, че размерът на това възнаграждение не зависи от цената на иска. С Наредба №1 от 09.07.2004г. са регламентирани минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за изчисление е именно материалният интерес по делата /чл.7/. С оглед изложеното и предвид изхода на спора, правилно въззивният съд е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Глобимпекс“ ЕООД, в качеството му на ответник по жалбата на „Стил Трейд“ ООД, разноски в размер на 1000 лева /адв.възнаграждение/.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК „Глобимпекс“ ЕООД – ответник по касационната жалба и по частната касационна жалба, депозирани от „Стил Трейд“ ООД има право на разноски за касационното производство в размер на 1 550 лева адв.възнаграждение /1200 лева за отговор и процесуално представителство по касационната жалба и 350 лева- по частната касационна жалба/. „Стил Трейд“ ООД- ответникът по касационната жалба, депозирана от „Глобимпекс“ ЕООД е направил искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №312 от 15.01.2019г. по в.гр.д.№4219/2018г. на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №11659/14.05.2019г., постановено по в.гр.д.№4219/2018г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Стил Трейд“ ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на „Глобимпекс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 1 550 лева – разноски за касационното производство /1200 лева адв.възнаграждение за отговор и процесуално представителство по касационната жалба и 350 лева адв.възнаграждение за отговор и процесуално представителство по частната касационна жалба/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.