О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София,13.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №2985 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. М. М., чрез адв.Н. И. срещу определение №295/11.11.2019г., постановено по ч.т.д. №409/2019г. на Апелативен съд– Велико Търново, с което е потвърдено определение от 01.08.2019г., т.д.№110/2019г. на Окръжен съд- Велико Търново за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано. Поддържат тезата, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като за основателността на прекия иск срещу застрахователя по КЗ следва да се установи дали е налице общият състав на деликта по чл.45 ЗЗД, което гражданският съд може да направи самостоятелно, без да е нужно да се изчаква резултатът от досъдебното производство, образувано във връзка със същото ПТП. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос, а са изложени подробни съображения за неправилността на обжалваното определение, като се твърди, че същото противоречи на множество съдебни актове на различни състави на окръжни и апелативни съдилища, както и на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е очевидно неправилен. В касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по правния въпрос, който е от значение за изхода на спора- „Налице ли е идентичност между деликт и виновно противоправно поведение; идентични ли са понятията деликтна отговорност, виновна отговорност и договорна отговорност?“. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът ЗАД „Армеец“ не взема становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за спиране на производството по предявения от М. М. срещу ЗАД „Армеец“ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Т-Рок“ с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, въззивният съд приема, че е налице процесуална пречка за движението на делото- досъдебно производство №ЗМ 1752-6/04.01.2019г. по описа на РУ на МВР Габрово. Решаващият съдебен състав поддържа тезата, че доколкото отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования и при безспорния факт, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство, което е висящо, като е налице идентичност на деянието, за което е образувано досъдебното производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите на ищцата, е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен правен въпрос, който да е формирал изводите на въззивния съд и да е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, а са изложени само доводи за твърдяната очевидна неправилност на обжалваното определение. Дори да се приеме, че касаторът поставя правен въпрос в самата касационна жалба, по начина, по който е формулиран въпросът е общ и теоретичен, не е обсъждан в съдебния акт и не е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въззивният съд не е излагал мотиви и изобщо не е обсъждал дали е налице идентичност между деликт и виновно противоправно поведение; идентични ли са понятията деликтна отговорност, виновна отговорност и договорна отговорност, а с оглед твърденията в исковата молба и търсената защита и след преценка на представените по делото доказателства, вкл. съставените в досъдебното производство е приел, че се разкриват престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданско-правния спор и които не могат да бъдат установени от гражданския съд.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи са свързани с оплакванията за неправилност на въззивното определение поради неговата необоснованост и незаконосъобразност – основания за отмяна, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №295/11.11.2019г., постановено по ч.т.д. №409/2019г. на Апелативен съд– Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.