О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 10.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1926 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Сдружение с нестопанска цел „Джем-Южна България“, [населено място] срещу решение №155 от 13.05.2019г. по в.т.д.№755/2018г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №209 от 23.11.2018г. по т.д.№33/2018г. по описа на Окръжен съд- Кърджали. С първоинстанционното решение по иск на Н. Ю. М. са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети от Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност „Джем-Южна България“, проведено на 29.04.2018г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва основния извод на съда, че свикването на ОС е незаконосъобразно, като излага доводи за законно провеждане на заседание на УС, на което е взето решение за свикване на ОС на посочената дата и при определения дневен ред, както и за разгласяване на поканата по предвидения в устава ред. Поддържа и твърдение, че срокът по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ тече от вписването на решенията в съответния регистър, а процесните решения изобщо не са вписани, което въззивният съд не е взел предвид. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд и исковете с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ да бъдат отхвърлени.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси:
„1. Следва ли член на сдружение с нестопанска цел първо да обжалва решенията на УС, за да упражни правото си на жалба за отмяна на решения на Общото събрание по реда на чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ?;
2. Следва ли да има вписване на решенията на Общото събрание, за да възникне правото на жалба за отмяна на решения на Общото събрание по реда на чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ?;
3. Моментът на вписване на решения на Общо събрание на сдружение идентичен и е с момента на узнаване с оглед точно определяне на началния момент, от който срокът за предявяване на иск по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ?;
4. Какъв е персоналният обхват на правилото на чл.599, ал.1 ГПК и включват ли се в категорията „трето лице“ членове на сдружението и лица от персоналния състав на неговите органи, които не са членове?;
5. Приложимо ли е правилото на чл.599, ал.1 ГПК, установяващо необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства в съдебен регистър, по отношение на лица, които не са трети лица по смисъла на разпоредбата, при положение, че вписването не е конститутивно?;
6. Трети лица по см. на чл.599, ал.1 ГПК ли са членове на сдружението и с вписването в съдебен регистър на решения на Общото събрание на сдружение решенията считат ли се узнати от членовете на сдружението, с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл.25, ал.6, пр.1-во ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ?“.
Поддържа, че по първите пет въпроса решението противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №51 от 03.02.2005г., т.д.№303/2004г. на II т.о. и решение №122 от 29.07.2011г., т.д.№690/2011г., II т.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че по тях, както и по шестия въпрос е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като има неяснота относно приложението на чл.599, ал.1 ГПК.
Ответникът Н. Ю. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговора на жалбата, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Окръжен съд-Кърджали е образувано по иск с правно основание чл.25, ал.6 вр. ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на ответника, взети на 29.04.2018г., поради нарушения на закона и устава при свикване на ОС /липсва решение на УС за свикване на ОС и поканата за ОС не е била поставена на мястото за обявления в сградата, в която се намира адреса на управление на сдружението, най-малко 1 месец преди деня на провеждането му/ и при неговото провеждане /решенията са взети при липса на кворум/. Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, с което исковете са уважени, като приема за установено, че няма надлежно взето решение на УС за свикване на процесното ОС. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че от събраните гласни доказателства се установява, че на посочената в оспорения протокол от заседание на УС дата /24.03.2018г./ е имало сбирка на УС, но не са присъствали част от вписаните членове, други са пристигнали значително по-късно и след като някои вече са си били тръгнали, като не е било взето решение за свикване на ОС на сдружението на посочената дата и при посочения дневен ред, нито по време на сбирката е съставен протокол. След анализ на доказателствата съдът стига до извод, че протоколът е съставен по-късно и подписан от част от членовете на УС, като съдържанието му е невярно. Излага аргументи, че дори да са били гласувани решения, то те са взети в нарушение на устава, тъй като УС не е имал кворум от 50% плюс 1 /реално са присъствали 5 от общо 12 членове /.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Нито един от поставените въпроси не е разрешен от съда като част от предмета на делото и не е обусловил изводите му, за да се приеме, че е значим за изхода на спора. С изключение на първия въпрос, останалите са изцяло свързани със срока за предявяване на иска по чл.25, ал.6 вр.ал.4 ЗЮЛНЦ, като ответникът не е оспорвал допустимостта на производството. Подаването в законоустановения срок на исковата молба за отмяна на решенията на ОС на съдружниците в СНЦ е свързано с допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. В случая исковете са предявени на 10.05.2018г. /11 дни след провеждане на ОС/, т.е. много преди да изтече 1-месечния преклузивен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ за оспорване като незаконосъобразни решенията на ОС, проведено на 29.04.2018г. В този смисъл съдът не е бил длъжен и не е тълкувал разпоредбата на чл.599, ал.1 ГПК, не е обсъждал изобщо поставените от касатора въпроси относно презумпцията за знание и действието на вписване в съдебен регистър, респ. дали членовете на сдружението са „трети лица“ или не, респ. нужно ли да бъде вписано едно обстоятелство, за да им бъде известно, от кога тече срокът за оспорване на незаконосъобразните решения в различните хипотези и т.н.
Първият правен въпрос също не е обусловящ и не отговаря на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил подробни мотиви за ненадлежното свикване на ОС, като основаният довод е липса на взети решения от УС за свикване на ОС на посочените дата и място и при определения дневен ред. За пълнота на мотивите и с оглед допълнително въведените твърдения и оспорвания от страните е посочил, че дори да е гласувано решение, то е незаконосъобразно поради липса на кворум. Обстоятелството, че липсва решение на УС за свикване на ОС, изключва обсъждането на въпроса дали същото е следвало да бъде оспорено пред ОС преди да бъде предявен иск за отмяна на решенията на ОС, респ. въпросът не е обусловил решаващите изводи на съда.
Касаторът не е обосновал и наличието на допълнителните предпостави на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като не е посочил съдабна практика на ВКС, на която въззивното решение по поставения въпрос да противоречи, нито е изложил аргументи за необходимостта от тълкуване на приложимите правни норми. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер от 720 лева адв. възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №155 от 13.05.2019г. по в.т.д.№755/2018г. на Апелативен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Джем-Южна България“, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Н. Ю. М., ЕГН [ЕГН] сумата 720 лева разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.