О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
С.,29.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 606 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. П. Г. и Б. К. Ч. и двамата чрез адв. Ст. Ч. срещу решение № 2836/03.12.2018 г. /посочено погрешно в жалбата от 04.12.2018 г./ на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, ХІІ с-в по в.гр.д. № 3366/2018 г. в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и предявените от Б. К. Ч. и К. П. Г. са отхвърлени изцяло.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулират следните въпроси: „1) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити па застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 2) При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве? 3) Следва ли единствено поради факта, че ищците по делото имат още пет деца, търпят неимуществени вреди в намален обем, независимо от естеството на създадените отношения между тях починалата им дъщеря, за което свидетелства събраните гласни доказателства? 4) За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има предположение за поставяне в риск? 5) Налице ли е нарушение на материалния и процесуалния закон от страна на въззивния съд при формиране на извод за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалото лице, да се съобразява само с констатациите, съдържащи се в мотивите на влязлата в сила присъда, и изготвената въз основа на тях съдебно автотехническа експертиза? 6) Налице ли е нарушение на материалния и процесуалния закон от страна на съда, когато същият кредитира заключение на автотехническа експертиза, работила по мотивите на влязлата в сила присъда, без да съобрази събраните пред гражданския съд доказателства?“
Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да постанови решението си САС е взел предвид следното: Пред СГС са предявени искове по чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД срещу НББАЗ от К. П. Г. и Б. К. Ч., първоначално за сумата от по 26000 лв., като част от сумата 200000 лв. за всеки, при направено увеличение на размера на частичните исковете, уважено от съда, от 26000 лв. на 80000 лв. за Б. Ч. и от 26000 лв. на 140000 лв. на К. Г.. Исковете са за претендирани обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. Б. К., родена от Б. Ч. и отглеждана от К. Г., настъпила при ПТП на 04.10.2015 г., виновно причинено от водач на МПС Я. Христов Ч., което МПС е с гръцка регистрация, като между страните не е спорно, че водачът е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с гръцки застраховател, който е разполагал с валиден сертификат „Зелена карта“ към момента на застрахователното събитие. Водачът, причинил процесното ПТП е осъден за извършеното виновно деяние, представляващо престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.1-во вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342 НК. Водачът е признат за виновен за извършеното престъпление при управление на МПС без необходимата правоспособност и в пияно състояние – концентрация над 0.5 промила, а именно 0.64 промила, при което е причинил смъртта на Д. К. и е избягал от местопрестъплението. От изслушаната съдебна автотехническа експертиза е установено, че пострадалото дете, на 2 години и 7 месеца към процесното ПТП е играело на тротоара на около 1 м. навътре от левия бордюр, като се е насочило към десния бордюр на пътното платно, при което е било ударено от преминаващия лек автомобил, движещ се с 60 км/ч, при което ударът е бил непредотвратим за шофьора, доколкото произшествието е настъпило при ясно време и суха настилка, но в тъмната част на деня и при управлението на МПС-то на къси светлини. Ищцата е майка на детето, вписана в акта за раждането му като такава, а К. Г. не е вписан в акта за раждане, но е живял на съпружески начала с майката при установени от разпитаните свидетели полагани грижи от двамата за починалото дете и други деца, отглеждани от тях. Установено е по делото, че след процесното ПТП НББАЗ е изплатил доброволно на 20.06.2017 г. на Б. Ч.– 120000 лв. и на К. Г. – 60000 лв. При така установените обстоятелства СГС е определил цялостен размер на обезщетението от по 150000 лв. за всеки от ищците и след приспадане платеното от НББАЗ за всеки е присъдил допълнително 90000 лв. на К. Г. и 30000 лв. на Б. Ч.. Изслушани са свидетелски показания за полаганите грижи от ищците и тежко понесената от тях загуба на детето. СГС не е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете.
По жалби на двете страни в уважителната и отхвърлителната му част, САС е отменил решението на СГС в осъдителната му част и съответните разноски и е постановил друго, отхвърлящо иска на К. Г. за 90000 лв. и на Б. Ч. за 30000 лв. Съображенията на САС за този извод са свързани с прието съпричиняване на вредоносния резултата в размер на 20%. Безспорно установеното обстоятелство, че малолетното дете /на 2 години и 7 месеца към ПТП-то/ е било оставено без надзор и е играело на [улица]в [населено място], предприело е внезапно пресичане на улицата, за да премине от левия към десния бордюр, което е било една от причините за настъпване на инцидента, при установяване на безспорно установения факт, че процесното ПТП е станало в тъмната част на денонощието и ударът за водача е бил непредотвратим /заключение на извършена АТЕ/. САС е определил цялостен размер на обезщетението за майката в размер на 120000 лв. и за К. Г., живеещ на съпружески начала с нея на 60000 лв., като е съобразил установеното от разпитаните свидетели за тежко понесената от двамата загуба на детето и съществуващите в страната обществено икономически отношения. При така определен цялостен размер на обезщетенията и след приспадане на приетото съпричиняване се полага обезщетение от 96000 лв. за Б. Ч. и от 48000 лв. за К. Г.. При установеното доброволно плащане от НББАЗ в размер на 60000 лв. за К. Г. и 120000 лв. за Б. Ч. според САС предявените частични искове следва да се отхвърлят изцяло.
Формулираните от касаторите въпроси са във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По същество въпросите се свеждат до критериите за определяне на справедливото застрахователно обезщетение /първите 3 въпроса/ и съпричиняването на вредоносния резултат /останалите въпроси/. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил в този случай съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, в случая изразяващо се в загуба на дете, поради което за определяне на дължимото обезщетение не може да бъдат въведени предварително определени критерии. Такива са и дадените с т.11 на ППВС № 4/1968 г. указания, с които САС се е съобразил. Изложени са съображения за тежко понесената от двамата ищци загуба на детето. Обсъдени са показанията на разпитаните по делегация свидетели, установили създадени отношения между починалото дете и К. Г. като между биологичен родител и дете, както и изживяната тежко от двамата ищци, живеещи на съпружески начала загуба на детето, която не била преодоляна и към настоящия момент. Присъждането на по-нисък размер на обезщетението за първия ищец е продиктувано, според САС, от това, че е различен интензитета на търпени страдания в случая, който загуби собствено дете от този, който между починалото лице и претендиращия обезщетението са били създадени отношения сходни като между биологичен родител и дете. Именно с оглед на така установените обстоятелства САС е определил размерите на обезщетенията, съответстващи на съществуващите в страната обществено икономически отношения. Вярно е, че САС е посочил и обстоятелството, че ищците са отглеждали общо 6 деца, но това не е обусловило извод за по-нисък размер на обезщетението. При така съобразените критерии за определяне на справедливия размер на обезщетението и изложени съображения за това от САС приложените решения по обективно неидентични казуси за присъдени обезщетения не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД /т.7 от ППВС № 17/1963 г./. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие, паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава ще обоснове конкретната във всеки случай преценка за реалния принос и за разпределението на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие ще определят и приноса му за настъпването на вредите. В случая САС е съобразил приноса на участниците в произшествието – водача на процесното МПС, причинил смъртта на детето по непредпазливост /влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.300 ГПК/, но и поведението на детето, оставено само и без надзор на 2 години и 7 месеца на улицата в тъмната част на денонощието, предприело внезапно пресичане на улицата, за да премине от левия към десния бордюр, при което ударът е бил непредотвратим за водача на МПС-то /заключение на АТЕ/. При така установените обстоятелства и изложени от САС съображения, както и за останалите формулирани въпроси приложените решения по обективно неидентични казуси не обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4200 лв. /списък по чл.80 ГПК и фактура/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2836/03.12.2018 г. /посочено погрешно в жалбата от 04.12.2018 г./ на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, ХІІ с-в по в.гр.д. № 3366/2018 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. П. Г. ЕГН [ЕГН] и Б. К. Ч. ЕГН [ЕГН] да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК[ЕИК] общо сумата 4200 /четири хиляди и двеста/ лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.