О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 12.03. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1566 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на РЗОК-Разград чрез главен юрисконсулт Р. Д. срещу решение № 63/14.03.2019 г. на Разградски окръжен съд /РзОС/ по в.гр.д. № 29/2019 г., потвърждаващо решение на Районен съд Кубрат /РСК/, с което касаторът е осъден да заплати на „МБАЛ-Кубрат“ ЕООД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ал.1 ЗЗО сумата от 22823 лв., незаплатена надлимитна дейност – стойност на извършената болнична медицинска дейност по клинични пътеки за м. май 2015 г. по фактура № 154/10.06.2015 г., ведно със законна лихва и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „МБАЛ-Кубрат“ ЕООД оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред РСК е предявен иск от „МБАЛ-Кубрат“ ЕООД срещу РЗОК-Разград, с който на основание чл.79 ЗЗД се претендира заплащане на незаплатена надлимитна дейност в размер на 22823 лв., дължима за м. май 2015 г. по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 170199/25.02.2015 г. За да потвърди уважителното първоинстанционно решение РзОС е приел, че следва да се извърши плащане и на надлимитните дейности, каквито е установено, че са извършени и фактурирани от ищеца, сега ответник по касация /заключение на СИЕ/, тъй като в договореността между страните не е предвидена възможност след изчерпване на предварително определени стойности, лечебното заведение да прекрати извършване на определени по договора дейности. Съдът е обсъдил наличието на сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 170199/25.02.2015 г. и допълнителни споразумения по него на основание чл.59 ал.1 ЗЗО и в съответствие с националния рамков договор от 2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, съгласно чл.1 от който ищецът като изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по изброените клинични пътеки при посочени цени за тях по чл.19, които се заплащат от здравната каса. По делото няма спор, че ищцовото лечебно заведение е извършило процесните надлимитни дейности по клинични пътеки, същите са надлежно отчетени и заявени за плащане, но неизплатени от ответната страна. Въззивният съд е приел, че в процесния договор между страните са въведени стойности, в рамките на които е следвало да се заплаща на изпълнителя оказаната от него медицинска помощ на здравноосигурени лица. Наред с това съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.35 ЗЗО, даваща права на здравноосигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пътека здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, без въведени ограничения на тази помощ. Това според въззивният съд означава, че осъществената болнична помощ следва да бъде заплатена в изпълнения обем и при наличие на сключен договор между болница и здравната каса. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.5 от договора за оказване на болнична медицинска помощ, с който ищецът се е задължил да осигури договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, да разполага по всяко време на изпълнение с изправна медицинска апаратура и оборудване, да не изисква заплащане или доплащане от такива лица за дейности, предмет на договорите, освен в изрично предвидени случаи. От така цитираните разпоредби от сключения договор между страните е установено, че ищецът е изпълнил възложените му дейности, поради което възложителят и ответник по делото НЗОК дължи заплащане на тези дейности, съобразно сключените между тях договор и допълнителни споразумения. Допълнителен аргумент за този извод е и установеното по делото обстоятелство, че част от извършените дейности са платени от НЗОК.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания касаторът не формулира въпроси, покриващи общото основание за достъп на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Твърденията, че „обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т.е. не са неограничени“ и „има ли колизия между разпоредбите на чл.22 – 29 от ЗЗО и чл.4 ЗБНЗОК/2015 г.“ не формулират такива въпроси. Не формулират въпроси и твърденията за несъответствие на решението на РзОС с решение № 2/2007 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 12/2006 г. А и в цитираното решение на Конституционния съд е посочено, че законът за бюджета на касата по същество представлява финансов план за разходване на средствата, но той не отрича посочените в чл.52 ал.1 от Конституцията принципи на здравното осигуряване и здравната помощ в различните й варианти.
Доколкото не са формулирани въпроси, обуславящи изхода на спора, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на РзОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 лв. /пълномощно, списък на разноските и документ за превод на Юробанк/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/14.03.2019 г. на Разградски окръжен съд по в.гр.д. № 29/2019 г.
ОСЪЖДА РЗОК-Разград, [населено място], бул. „България“ № 36 да заплати на „МБАЛ-Кубрат“ ЕООД, [населено място], ул. „Княз Борис Първи“ № 12 сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.