О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София,23.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №943 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. И. П. и С. С. П., чрез адв.С. срещу решение №204 от 24.01.2019г. по в.гр.д. №4929/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено частично решение №1233 от 26.02.2018г. по гр.д.№1378/2016г. на СГС, І-2 състав и са отхвърлени исковете на Е. И. П. и С. С. П. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на С. П., настъпила в следствие на ПТП от 09.05.2016г. за разликата над 160 000 лева до присъдените размери съответно от 180 000 лева и 200 000 лева, както и в частта, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска на Е. И. П. за сумата над 180 000 лева до претендираните 200 000 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, по-специално разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и с практиката на ВКС по неговото приложение, поради което следва да бъде отменено, а претенцията на всеки от ищците за застрахователно обезщетение да бъде уважена за още 40 000 лева /до предявените размери от по 200 000 лева/. Касаторите поддържат тезата, че въззивният съд необосновано, без преценка на конкретните факти и обстоятелства и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 160 000 лева за тях като съпруга и син на починалото лице е справедлив и е в състояние да компенсира търпените неимуществени вреди. Считат, че съдът е съобразил ирелевантни обстоятелства като размерите на обезщетенията, определени при аналогични случаи и формално е изброил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на неимуществените вреди при смърт на съпруг и родител. Излагат доводи за допуснати процесуални нарушения /не са уважени направени с въззивната жалба доказателствени искания- за събиране на гласни доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК; не са обсъдени всички доказателства/, като в резултат е определено обезщетение, което противоречи на принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Претендират разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси /първите четири въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловили изхода на спора, като поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение №124/11.11.2010г., т.д.№798/2009г. на ІІ т.о., решение №749/05.12.2008г., т.д.№387/2008г., ІІ т.о., решение №151/12.11.2013г., т.д.№486/2012г. на ІІ т.о., решение №130/09.07.2013г., т.д.№669/2012г. на ІІ т.о., решение №158/11.11.2016г., т.д.№2369/2015г. на ІІ т.о., решение №204/07.11.2016г., т.д.№3568/2015г. и др. – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставят и процесуалноправни въпроси относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК и налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, неизслушани от първоинстанционния съд поради нарушение на процесуалните правила, както и длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства, като твърдят противоречие с практиката на ВКС- решение №165/18.05.2013г., гр.д.№1008/2013г., ІV г.о., решение №88/09.07.2012г., т.д.№1015/2011г., ІІ т.о., решение №749/05.12.2008г., т.д.№387/2008г., ІІ т.о. и др.- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поддържат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал2, пр.3 ГПК.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не депозира отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/, предявен от Е. П. за сумата над 180 000 лева и да го отмени в частта, с която са уважени исковете на двамата ищци за сумите над 160 000 лева до присъдените размери съответно 180 000 лева и 200 000 лева, като отхвърли претенциите за сумите над 160 000 лева, въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за всеки от ищците за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на С. П. /съпруг на ищцата Е. П. и баща на ищеца С. П./, е в размер на 160 000 лева. При безспорно установена фактическа обстановка относно механизма на процесното ПТП и вината на водача на л.а.“Д.“ П. П. за неговото реализиране, както и настъпилата в резултат от катастрофата смърт на С. П. /съпруг на ищцата Е. П. и баща на ищеца С. П./, решаващият съдебен състав приема, че основният спор е свързан със справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди. С оглед постановките в ППВС №4/1968г. съдът излага доводи, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства- при причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и т.н. След преценка на доказателствата решаващият съдебен състав приема за установено, че отношенията в семейството на починалия са били много добри /съпрузите са били задружни и загрижени един за друг; починалият е бил много добър баща и посвещавал голяма част от времето си за отглеждането и възпитанието на своето дете/; съпругата и детето са преживяли тежко загубата и не са я преодолели и до момента; детето се е затворило в себе си; съпругата е изпаднала в тежко депресивно състояние и е получила психическо разстройство с панически атаки вследствие на преживения стрес, наложило специализирана лекарска помощ и прием на медикаменти. Като е съобразил тези обстоятелства и младата възраст на починалото лице /39г. към момента на настъпване на инцидента/, както и момента на настъпване на застрахователното събитие– 09.05.2016г. и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите- израз на промените в икономически условия в страната, съдът определя 160 000 лева като справедливо обезщетение за всеки от ищците за претърпените от него неимуществени вреди. При определяне на обезщетението съдебният състав е съобразил и съдебната практика по сходни случаи.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значими за спора като обуславящи неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, както и с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, вкл. младата възраст на починалия, съществувалата емоционална връзка и близост между ищците и починалото лице /съпруг на ищцата и баща на ищеца/, негативните психологически преживявания и страдания, претърпени от тях, вкл. психичното заболяване на ищцата /психическо разстройство с панически атаки/ и необходимостта от специализирана лекарска помощ и прием на медикаменти; неотзвучалата емоционална травма от внезапната загуба, както и икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/1968г. Доколко конкретният размер на определеното от него обезщетение е справедлив, това е въпрос, който е относим към правилността на обжалвания акт, подлежаща на проверка само при вече допуснат касационен контрол.
Не е налице противоречие и с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и с цитираните в изложението на касаторите решения на ВКС. При определянето на обезщетението съдът е съобразил както общите критерии като обществено-икономическите условия, намиращи проявление в лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка ГО, така и специфичните, конкретните факти по делото /интензитета на болките и страданията на ищците, обусловени от естеството и интензитета на връзката им с починалия /съпруг на ищцата и баща на ищеца/ и обстоятелствата, при които е настъпила загубата му/, като цитираната съдебна практика по аналогични случаи не е обсъждана като самостоятелен критерий, а единствено за сравнение. Преценката на въззивния съд е конкретна и комплексна, обсъдени са всички релевантни за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД факти.
Не е налице противоречие и с практиката на ВКС /решение №165/18.05.2013г., гр.д.№1008/2013г., ІV г.о./ по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК. Въззивният съд е счел за неоснователни исковете за обезщетение за сумата над 160 000 лева, не защото не се установяват твърдените от ищците неимуществени вреди, а с оглед направената при съвкупна преценка на критериите по чл.52 ЗЗД преценка, че за тези вреди справедливият размер на обезщетение е в посочения размер.
Не е налице противоречие и с цитираната практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото. Налице е задължителна съдебна практика- т.2 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и множество решения по чл.290 ГПК, с които е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В конкретния случай въззивният съд е постановил решението в съответствие с цитираната практика, като е обсъдил наведените от страните доводи и се е произнесъл по направените оплаквания, вкл. е възприел и обсъдил обстоятелствата относно психичното състояние на ищцата и предприетото от нея лечение, установени от приетата във въззивното производство съдебно-психиатрична експертиза.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касаторите доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №204 от 24.01.2019г. по в.гр.д. №4929/2018г. на Апелативен съд- София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.