Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
София, 16.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1785 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Анатоли М. Т. чрез особен представител адв. Ант. С. срещу решение № 39/25.02.2019 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 337/2018 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си касаторът формулира следния въпрос: „Могат ли да бъдат санирани празнотите касаещи индивидуализирането на задължението относно неговия размера и вида в договор за поръчителство, щом в договора за банков кредит е записано,че договора за поръчителство е неразделна част от него ,когато и двата договора са подписани в едни и същи момент ,от едно и също физическо лице независими от това ,че е действало в различно качество“
Ответникът по касационната жалба – „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответниците по касационната жалба – „Анатоли Т.“ ЕООД /н/ и Н. В. Т. не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
По делото е установено, че е сключен договор за банков кредит на 23.09.2008 г., по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила кредит в размер на 100000 лв. за рефинансиране на банкови задължения на „Анатоли Т.“ ЕООД. За обезпечаване на задълженията по кредита е подписан договор за поръчителство от 23.09.2008 г. с Анатоли М. Т., а с анекс от 14.06.2012 г. е променен погасителния план по договора за кредит и е прието допълнително обезпечение – поръчителство и от Н. В. Т.. Срокът за погасяване на кредита е до 20.09.2015 г. Кредитът е усвоен еднократно от дружеството кредитополучател на 25.09.2008 г., като последното плащане за погасяване на дължими суми по договора за кредит е извършено 29.05.2014 г. Задължението не е погасено, поради което на дружеството /в несъстоятелност междувременно/, на Анатоли М. Т. и на Н. В. Т. са изпратени нотариални покани за предсрочна изискуемост на сумите по договора, а в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6263/2017 г. на Районен съд Плевен срещу „Анатоли Т.“ ЕООД /н/, Анатоли М. Т. и Н. В. Т.. С оглед постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение „Първа инвестиционна банка“ АД е предявила иск по чл.422 ГПК. С решение от 14.08.2018 г. Плевенски окръжен съд /ПлОС/ е приел за установено по отношение на банката, че ответниците „Анатоли Т.“ ЕООД /н/ и Анатоли М. Т. дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумите: 59121.54 лв. – главница със законна лихва от 18.08.2017 г. до окончателното плащане; 20326.79 лв. – договорна лихва за посочен период; 13473.33 лв. – лихва за просрочие за посочено време; 5036.86 лв. – разсрочени дължими лихви, съгласно погасителен плана към анекс № 1 от 14.06.2012 г.; 886.83 лв. – комисионни за управление на кредита; 297.61 лв. разноски за застраховки за обезпечение по кредита и 75.60 лв. – разноски за връчване на нотариални покани, за които суми на основание чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № № 6263/2017 г. на Районен съд Плевен. С това решение е отхвърлен предявен от „Първа инвестиционна банка“ АД иск по чл.422 ГПК срещу Н. В. Т. за дължими суми, посочени по-горе, солидарно с „Анатоли Т.“ ЕООД /н/ и Анатоли М. Т.. По въззивна жалба на Анатоли М. Т. срещу решението на ПлОС в частта му, касаеща Анатоли М. Т. – уточнителна молба от 15.11.2018 г. на особения представител на Анатоли М. Т., решението на ПлОС по така уточнената му обжалвана част, касаеща Анатоли М. Т. е оставена в сила. ВТАС е приел за неоснователно оплакването на Анатоли Т. за нищожност на договора му за поръчителство по сключения договор за банков кредит с дружеството, чийто представляващ е бил Анатоли Т. към момента на сключване на кредита и конкретно, че в договора за поръчителство липсват основни параметри на договора за кредит – договорена лихва, срок за погасяване, клауза за предсрочна изискуемост. Освен, че възражението е направено несвоевременно – едва с въззивната жалба, ВТАС е изложил съображения, че в договора за банков кредит, сключен между дружеството, представлявано от Анатоли М. Т. в раздел ХІІ, точка 23, буква „б“ изрично е отразено, че за обезпечаване на изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора се учредява поръчителство от Анатоли М. Т. за сумата от 100000 лв., съгласно договор за поръчителство, неразделна част от договора за кредит, като двата договора – за кредит и поръчителство са сключени на 23.09.2008 г. Аналогични са и обстоятелствата със сключения анекс № 1 към договора за банков кредит от 14.06.2012 г., който Анатоли М. Т. е подписал като поръчител и представляващ „Анатоли Т.“ ЕООД, както е подписал и договора за банков кредит от 23.09.2008 г. При тези доказателства ВТАС е направил извод, че задължението по договора за банков кредит, за който е учредено поръчителство и анекс към него, сключени с Анатоли М. Т., които са неразделна част от договора за банков кредит – вписано изрично от него е индивидуализиран. Анатоли М. Т. е запознат с клаузите на договора за кредит и анекса към него, а обстоятелството, че Анатоли М. Т. е действал като представител на дружеството – кредитополучател „Анатоли Т.“ ЕООД не е основание да се направи друг извод – едно и също физическо лице е действало като орган на дружеството, поело е задължение по договора за поръчителство и анекса към него.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания така формулираният въпрос от касатора не съответства на изразените съображения на ВТАС, формирали решаващата му воля относно неоснователността на въззивната жалба на Анатоли Т., а изразява само защитната теза на касатора за липса на индивидуализиране на задължението в договора за поръчителство към договора за банков кредит и в този смисъл не покрива общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът е формулиран при превратно пресъздаване на изложените от ВТАС съображения. ВТАС не мотивира неоснователността на въззивната жалба на Анатоли Т. със „санирани празноти“ в договора му за поръчителство. Изложени са конкретни съображения, че договорът за поръчителство, сключен с Анатоли М. Т. е неразделна част от договора за банков кредит в раздел ХІІ, точка 23, буква „б“, при което няма никакво основание да се приеме, че липсва индивидуализиране на договора за поръчителство, подписан от Анатоли М. Т., подписал като представляващ „Анатоли Т.“ ЕООД и договора за банков кредит и анекс № 1 от 14.06.2012 г. към него.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Обстоятелството, че искът на банката срещу другия поръчител Н. Т. е отхвърлен не е основание за наличие на предпоставки на чл.280 ал.2 ГПК, доколкото доказателствата за сключване на договор за поръчителство с Н. Т. са различни от тези за сключен договор с Анатоли Т. като време и съдържание. Различни са и поддържаните доводи и възражения от тези две страни.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39/25.02.2019 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 337/2018 г.
ОСЪЖДА Анатоли М. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.