О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 13.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 576 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД чрез адв. Пл. К. срещу решение № 1807/12.07.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ТО, 5 състав по в.т.д. № 5684/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 1515/2016 г., отхвърящо иск на „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД срещу „ЕУ Инвест Имобилиен“ ЕООД с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 28736.72 евро – неустойка за 166 дни забава, считано от 17.09.2015 г. до 29.02.2016 г. по чл.14 от предварителен договор от 14.09.2015 г. за изпълнение на задължение по чл.2.3.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „ЕУ Инвест Имобилиен“ ЕООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС по така предявения иск по чл.92 ЗЗД, САС е приел установените от СГС факти, които не са спорни между страните, а именно: на 14.09.2015 г. между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за цена 191008 евро с ДДС, продавач по който е „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД, а купувач – „ЕУ Инвест Имобилиен“ ЕООД; в договора е посочено, че имотът, предмет на продажбата е ипотекиран в полза на ОББ АД и върху него са наложени възбрани в полза на ОББ АД и „Сити Пойнт“ ЕООД; в чл.2-2 страните са се съгласили част от продажната цена в размер на 17895.21 евро да се заплати при сключването му, като гаранция за изпълнение задълженията на купувача, а остатъкът от цената да е дължим до 17.09.2015 г.; купувачът е поел задължение да открие доверителна сметка на името на продавача в „Алианц банк България“ АД и да предаде сумата по нея; постигнато е съгласие страните да сключат окончателен договор на 18.09.2015 г. като се явят при нотариус рег. № 139 на НК Х. в 10.00 часа; неявяване на някоя от страните, констатирано с протокол на нотариуса се счита за отказ на неявилата се страна да сключи окончателен договор, а при неплащане на дължимите суми от купувача в уговорените срокове се счита, че купувачът се отказва от сключване на окончателен договор, дори да се яви при нотариуса в уговорения ден и час; в чл.4 изр. последно от договора страните изрично са пояснили, че неразкриване на доверителна сметка и/или неплащане на остатъка от продажната цена от страна на банката при представени от продавача изискуеми документи се приема за неизпълнение на договора от страна на купувача; поети са задължения от продавача в деня, в който получи капаро по договора да подаде молба пред СГС за прекратяване на образувано т.д. № 5083/2015 г., както и да представи нотариално замерено споразумение между него „Мицевски Билд“ ЕООД и „Проект 21“ ЕООД; в чл.12 от договора се съдържа уговорка за задатък, който следва да бъде възстановен в двоен размер в случай, че продавачът не изпълни някое от задълженията си; в чл.14 ал.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение задълженията на купувача, продавачът задържа заплатеното капаро; в чл.14 ал.2 се уреждат задължения при виновно неизпълнение то страна на купувача за дзаплащане на цената вв прадвидените срокове /капаро и остатък/, като е уговорено неустойка за забава; в чл.14 ал.3 е договорена възможност за разваляне на договора от продавача с изрично писмено изявление, когато купувачът се откажа от сключване на окончателен договор.
По делото не е спорно още, че на 14.09.2015 г. купувачът „ЕУ Инвест Имобилиен“ ЕООД е превел по сметка на продавача сумата 17895.21 евро, че нито една от страните не се е явила при нотариус рег. № 139 на НК Х. в 10.00 часа на 18.09.2015 г. за сключване на окончателен договор, че остатъкът от дължимата цена не е преведен по доверителна сметка на името на продавача, нито се установява такава да е била открита изобщо от купувача, съобразно чл.2 ал.3 от договора. Установено е, че на 14.09.2015 г. е подписано споразумение между „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД, „Мицевски Билд“ ЕООД и „Проект 21“ ЕООД с нотариална заверка на подписите. На 15.09.2015 г. е входирана молба на „Мицевски Билд“ ЕООД /с предишно наименование „Сити Пойнт“ ЕООД, взискател по посочено изп. дело № 167/2011 г. на ДСИ при Районен съд Ловеч с длъжник „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД за вдигане на наложена върху имота, предмет на процесния предварителен договор възбрана. На същата дата е подадена молба от „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД по т.д. № 5083/2015 г. и с определение от 02.10.2015 г. производството по делото е прекратено. До сключване на окончателен договор между страните не се е стигнало, нито е заведен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД от „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД. Изложени са съображения за образувано производство по несъстоятелност „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД, прекратено поради постигнато споразумение с единствения кредитор на „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД.
Тълкувайки сключения договор между страните във връзка с безспорно установените факти относно сключения предварителен договор и изпълнение на поетите с него задължения САС е приел, че ответникът и купувач „ЕУ Инвест Имобилиен“ ЕООД е отказал да сключи окончателен договор, тъй като нито се е явил пред нотариуса в посочения ден и час, нито е открил доверителна сметка в полза на ищеца, нито е привел остатъка от договаряната цена по нея. От своя страна ищецът, като продавач е изпълнил задълженията си по предварителния договор като в деня, следващ деня, в който ответникът е привел сумата от 35000 лв. е осигурил подаване на молба за вдигане на възбраната по посоченото изп. дело, както и е подал молба за неговото прекратяване. При тези данни ищецът е изправна страна и като такава може да иска реално изпълнение на задълженията за заплащане на цената и сключване на окончателен договор или да приеме неизпълнението на купувача и да развали договора, като с това прекрати договорната връзка между страните. Според САС твърденията на ищеца и неговото поведение са противоречиви, тъй като ищецът сочи, че договорната връзка между страните по предварителния договор не е прекратена, но не претендира реално изпълнение по нея /не е предявил иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, за което действие производството по несъстоятелност не е било пречка по аргумент от чл.637 ТЗ/. От друга страна ищецът счита, че правомерно задържа платената от ответника авансова сума от 35000 лв., след като същият се е отказал да сключи окончателен договор. С оглед соченото противоречие САС е счел, че следва да разкрие действителната воля на ищеца, която бъде тълкувана, предвид постигнатите в предварителния договор уговорки, както и предвид неговото поведение. В тази връзка и тълкувайки изпълнените задължения по чл.10 и чл.11 от купувача САС е приел, че в чл.14 страните са договорили задържане на авансово платената сума от купувача като задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД. Обезщетителната функция на задатъка не е свързана с вида на неизпълнението, тъй като с него се обезпечават единствено вреди от пълно неизпълнение. С оглед на това и предвид установеното, че продавачът – ищец не се е явил пред нотариус за сключване на окончателен договор, нито е предявил иск по чл.19 ал.3 ЗЗД САС е приел, че ищецът като изправна страна по договора, макар и да не е направил изрично писмено заявление за разваляне на договора, с конклудентни действия е приел отказа на ответника по предварителния договор с последиците на чл.93 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че предварителният договор е прекратен. Според САС претендираната от ищеца неустойка за забава би се дължала в случай, че той би предпочел да търси реално изпълнение на предварителния договор, съответно обезщетение за причинените от неизпълнението вреди. При прекратен /развален/ договор ищецът има право само на обезщетение за пълно неизпълнение, каквото в случая не е изрично договорено в предварителния договор, извън задържане на даденото капаро – чл.88 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД. Разрешение, което е намерило и израз в ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. САС е изложил и съображения, че обявяването на ищеца в несъстоятелност не е пречка за разглеждане на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД и не е основание да се приеме, че договорът е развален по право, както е приел СГС, а освен това образуваното производство по несъстоятелност е прекратено. Независимо от тези основания за основателност на възражението на въззивника, сега касатор, няма основание за извод за основателност на иска по чл.92 ЗЗД, поради което и крайният извод на СГС, отхвърлящ този иск е правилен според САС.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. В случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за забавата винаги заедно с изпълнението или може да иска само обезщетение за забава? 2. Може ли съдът по свой почин да реши, че изправен кредитор е развалил облигационната връзка по реда на чл. 93, ал. 2 ЗЗД с конклудентни действия, при положение, че последният недвусмислено и изрично е заявил воля да продължи изпълнението на сключения договор? 3. Остава открит обаче въпросът дали може да бъде предявен иск само за мораторно обезщетение или неустойка, без да иска точно изпълнение.“
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Съобразно тези указанията формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те са хипотетично поставени, без оглед и връзка с изключително подробните съображения на САС относно договореното между страните, сключения предварителен договор, неговите клаузи и конкретно извършеното от двете страни по поетите задължения, както и неизвършеното такова, прието за установено от САС и конкретно липсата на предявен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, което не се оспорва и от самия касатор.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто тук не е налице при така изложените съображения на САС за наличие на развален договор, което разваляне очевидно е прието от ищеца със задържане на платеното капаро и непредявяване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, неявяване при нотариус, неразкриване на сметка и неплащане на остатъка от цената.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника „ЕУ Инвест Имобилиен“ ЕООД сумата 500 лв. адвокатски хонорар за настоящата инстанция /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1807/12.07.2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав по в.т.д. № 5684/2017 г.
ОСЪЖДА „Сити Пойнт Ловеч“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „ЕУ Инвест Имобилиен“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 500 лв. /петстотин лева/ адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.