О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
гр. София, 12.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1283 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам /“КТБ“ АД /н/, чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу решение №271 от 31.01.2019г. по т.д.№2873/2018г. на Апелативен съд- София, с което отменя решение №1696/30.08.2017г. по т.д.№3564/2016г. по описа на Софийски градски съд, VІ-11 състав и постановява допълване на основание чл.68, ал.3 ЗБН на списъка на вземанията, приети в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/, като включва в същия необезпечено вземане на К. Б. Г., ЕГН [ЕГН] от гр. Вършец за сумата 47821.91 лева, представляваща непокрита от системата за гарантиране на влоговете част от банков влог по Рамков договор за платежни услуги за потребители от 02.01.2013г. във връзка с анекс № 92214/02.01.2013г., с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН /ред. ДВ, бр. 67/2003/.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Касаторът оспорва като незаконосъобразни изводите на съда, че договорът за цесия между ищцата и „Б. Минерал Т.“ АД е развален; че след разваляне на договора за цесия възразилото лице е възвърнало качеството си на „вложител“; че развалянето на договора за цесия рефлектира в правната сфера на банката-длъжник; че процесното вземане е възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на юриск.възнаграждение.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, които твърди, че са обусловили решаващите изводи на съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „1. Подлежи ли на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземане, за чието съществуване банката като длъжник е уведомена след откриване на производството по несъстоятелност?; 2. Възстановимо ли е с обратна сила прекратеното правоотношение по договор за паричен влог, след като нареждането за прекратяване е дадено от вложителя /цедент/?; 3. Допустимо ли е със съдебното решение по възражение по чл.66, ал.6 ЗБН съдът служебно /без да е сезиран с такова искане/ да се произнесе по реда на привилегията, с която вземането ще бъде включено в списъка на приетите вземания?; 4. Може ли договор да бъде развален по взаимно съгласие на страните?; 5. Как следва да се тълкува „развалянето“ на договорите по чл.20а, ал.2 ЗЗД- като прекратяване на договора по взаимно съгласие или като разваляне с едностранно волеизявление в случай на договорно неизпълнение по чл.87 ЗЗД?; Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелност на банка вземане, което към датата на откриване на производството по несъстоятелност не се е намирало в патримониума на претендиращия го кредитор?“. Излага и доводи, че е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът К. Б. Г. оспорва жалбата, като излага съображения както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да приеме за основателно подаденото от ищцата възражение по чл.66, ал.6 ЗБН, като постанови допълване на списъка на вземанията, приети в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ чрез включване на нейното вземане за сумата 47821.91 лева, въззивният съдът приема, че са налице всички предпоставки на чл.68, ал.3 ЗБН. Излага подробни аргументи, че процесното вземане представлява вземане на вложител по договор за банков влог в „КТБ“ АД, което по силата на договор за цесия е било придобито от новия кредитор „Б. Минерал Т.“ АД с признатата му привилегия съгласно чл.94, ал.1, т.4, пр.2 ЗБН /ред. преди изм. с ДВ, бр.62 от 14.08.2015г./, а с оглед надлежното уведомяване на 14.11.2014г. на банката-длъжник за цесията, след цитираната дата легитимиран кредитор спрямо банката се е явявал цесионерът. Като обосновава тезата, че договорът за цесия може да бъде развалян, прекратяван или отменян по взаимно съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона /чл. 20а, ал. 2 ЗЗД/, вкл. отпадането на връзката по действителен договор за цесия може да се осъществи и при сбъдването на предвиденото в сделка по общо съгласие на страните прекратително условие, решаващият съдебен състав се аргументира, че в случая прекратяването на действието на цесията е настъпило по силата на споразумение между ищцата /цедент/ и „Б. Минерал Т.“ АД /цесионер/, на което същите са придали обратно действие. Излага мотиви, че за да се обвърже валидно банката-длъжник с прекратяването на договора за цесия и да бъде задължен същият да изпълни по отношение на стария кредитор /цедента/, длъжникът следва да бъде уведомен за прекратяването на цесионния договор, което е било осъществено на 10.06.2015г. от цесионера, а на 08.06.2015г. от цедента.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че от 10.06.2015г. кредитор на банката за процесното вземане се явява ищцата, а доколкото извършените прехвърляния не засягат съществуването, основанието и съдържанието на вземането, същото остава произтичащо от сключения между ищцата и банката договор за депозит, следователно и носителят на това вземане /цесионерът в периода до 10.06.2015г., съответно ищцата след това/ притежава качеството вложител, което налага и служебното включване на вземането в списъка на приетите вземания, без да е необходимо нарочното му предявяване. За неоснователни са счетени възраженията на ответната страна, че вземането не е съществувало към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, изведени от чл.4, ал.1 ЗБН, като изрично е посочено, че извършените с вземането разпореждания, изменяйки само едната страна по вземането /кредитора/, не са засегнали неговото съществуване, основание и съдържание, т.е. вземането е възникнало преди откриването на производството по несъстоятелност спрямо банката.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.
Първите два и последният въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са съществени за правния спор, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на съда, поради което по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъждал уведомяването на банката-длъжник за прекратяването на договора за цесия само с оглед действието на сключеното между цедента и цесионера споразумение за прекратяване на цесията по отношение на длъжника, но не и като релевантно за възникване и съществуване на вземането, както и за упражняване на правото на удовлетворяване на това вземане в производството по банкова несъстоятелност. Въззивният съд, след анализ на доказателствата по делото, е изложил подробни мотиви, че прехвърлянията не засягат съществуването, основанието и съдържанието на вземането, т.е. то остава произтичащо от сключения между ищцата и банката договор за депозит, поради което и носителят на това вземане притежава качеството вложител. Като е приел, че извършените с вземането разпореждания, изменяйки само едната страна по вземането /кредитора/, не са засегнали неговото съществуване, основание и съдържание, решаващият съдебен състав е стигнал до извода, че вземането е възникнало преди откриването на производството по несъстоятелност спрямо банката.
Четвъртият и петият въпрос са общи и теоретични, не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция по делото. Решаващият съдебен състав нито е обсъждал възможността да бъде развалян договор по взаимно съгласие, нито е приел, че процесният договор за цесия е развален. Съдът е изложил мотиви, че отпадането на връзката по действителен договор за цесия може да се осъществи и при сбъдването на договорено прекратително условие- в случая, свързано с упражнено съобразно договора право на страната по него – цедента да го прекрати поради неизпълнение на задължения на физическо лице, страна по споразумението за цената по договора за цесия, за даване на обезпечения на кредитора за цената – цедент. Като е приел, че прекратяването на действието на цесията е извършено по споразумение на страните по нея, което има действие по отношение на банката- длъжник от момента на уведомяването й, съдът е намерил за ирелевантно дали прекратяването е имало между страните обратно действие или не и дали са били налице предпоставките за едностранно разваляне поради неизпълнение.
Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост. Тези нарушения биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационен контрол на решението.
По отношение на третия правен въпрос е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но не се установява допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай касаторът не излага никакви доводи за необходимостта от тълкуване на определена правна норма, нито твърди наличие на неправилна съдебна практика по поставения въпрос. Разпоредбата на чл.68, ал.3 ЗБН, регламентираща съдържанието на решението по чл.68, ал.1 ЗБН, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Законодателят изрично е предвидил, че при уважаване на възражението срещу неприето от синдика вземане, съдът постановява допълване на списъка по чл.67, ал.2, като посочва вида, основанието и размера, с които вземането следва да бъде включено в списъка, вида и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №271 от 31.01.2019г. по т.д.№2873/2018г. на Апелативен съд- София.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, чрез синдиците А. Д. и К. М. да заплати за сметка на масата на несъстоятелността сумата 30.00 лева държава такса по сметка на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.