9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№268
гр. София,21.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Х. т.д. №1825 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. М. И., чрез адв.В.З. срещу решение №45 от 21.02.2019г. по в.т.д. №635/2018г. на Апелативен съд- Варна, с което е потвърдено решение №18 от 16.08.2018г. по т.д.№72/2017г. на Окръжен съд- Разград. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Р. М. И. срещу ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място] за сумата 250 000.00 лева – обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2015г. на път II-49 Разград-Търговище, при км. 28+069, виновно причинено от водача А. Р. Д., при управление на л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника с полица №01114002790457 от 13.11.2014г., валидна от 13.11.2014г. до 13.11.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане; сумата 4 100.70 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, изследвания, прегледи, помощни средства и уреди, и за закупуване на лекарства, вследствие на гореописаното ПТП; сумата 1 488 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди – пропуснати ползи, представляващи разлика от получаваното от ищеца трудово възнаграждение и заплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за времето от 17.07.2015г. до м. 07.2017г., вследствие на описаното ПТП.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не са обсъдени всички доказателства по делото, по-специално свидетелските показания и трите заключения на авто-техническата експертиза. Намира за необоснован извода на съда относно механизма на ПТП, вкл. че деянието на водача на л.а. „Джип [населено място]“ не е виновно и противоправно, респ. че няма нарушение на ЗДвП. Счита, че не са обсъдени всички релевантни обстоятелства, вкл. моментът на настъпване на опасността – присветване на стоповете на движещия се пред джипа л.а. „Опел Корса“, възможността на водача на джипа да предотврати произшествието като своевременно намали скоростта и спре или като се движи в най-дясната част на лентата и заобиколи правещия обратен завой л.а. Опел Корса“. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Налице ли е виновно противоправно поведение на водач на МПС, ако същият не се е движил в крайната дясна лента на пътното платно и не е предприел маневра спиране при възприемане на автомобила на другия водач? Длъжен ли е въззивният съд да даде отговор на въпроса от кой момент възниква задължението на водача на МПС да предприеме мерки за безопасност чрез изпълнение на задълженията, визирани в чл.20, ал.2 ЗДвП, за да направи извод за противоправност в поведението му?
2. Какви са процесуалните задължения на съда за обсъждане на доказателствата, възраженията и доводите на страните?
3. Как следва съдът да подходи при наличие на съдебни експертизи с различни констатации и може ли избирателно да кредитира една от тях без да обсъжда останалите и даде отговор защо не приема заключенията им?“, като твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Без да излага конкретни доводи се позовава и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и на основанието чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на решението.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за неговата правилност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приема, че при съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че с действията си ищецът е поставил сам себе си в опасност и е предизвикал процесното ПТП, като е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално чл.25, ал.1 и чл.39 ЗДвП. Не се констатират допуснати от водача на л.а. „Джип Гранд Чероки“ нарушения на правилата на ЗДвП, което изключва и възможността за ангажиране на деликтната му отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, респ. функционално обусловената отговорност на ответното застрахователно дружество.
Като намира за безспорни фактите относно сключването на застраховка ГО на водача на процесния л.а.„Джип Гранд Чероки“ в ответното дружество и настъпването на 17.07.2015г. /в срока на действие на застраховката/ на ПТП между водача на този автомобил и л.а. „Опел корса, управляван от ищеца, вследствие на което последният получава описаните травми, решаващият съдебен състав определя като основен спорен въпрос какъв е механизмът на ПТП, респ. кой от водачите със своето поведение е причинил произшествието.
С оглед заключенията на приетите в първоинстанционното производство три САТЕ /единична, повторна единична и тройна/, както и събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд приема, че процесното ПТП настъпва при движение в посока Разград-Търговище на автомобилите, управлявани от застрахования при ответника водач и от ищеца, като автомобилът управляван от ищеца при преминаване през десен плавен завой /с относително голям радиус на кривата/ намалява скоростта си на движение, при което присветват стоповете му и се изнася плътно в дясната част на пътното платно, след което предприема маневра „завиване в обратна посока“, при която завива рязко на ляво, пресича осевата линия и навлиза частично в платното за насрещно движение, при което настъпва сблъсък с движещия се след него и опитващ се да го заобиколи от ляво л.а. “Джип Гранд Чероки“, управляван от застрахования А. Д.. Като приема, че опасната зона за спиране представлява най – малкото разстояние, на което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствие на пътя, решаващият съдебен състав излага доводи, че предприемането на маневрата „обратен ляв завой“ от страна на ищеца е моментът, в който водачът на л.а „Джип Гранд Чероки“ би могъл да възприеме това като опасност на пътя, т.е. е имал обективната възможност и задължение да възприеме извършваната маневра „обратен ляв завой“ от л.а. „Опел Корса“ и да предприеме необходимото за нейното избягване, съблюдавайки разпоредбите на закона.
С оглед поведението на ищеца, който в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.25, ал.1 и чл.39 ЗДвП/ предприема манерва „обратен ляв завой“ в забранен участък с ограничена видимост и без да пропусне движещите се след него автомобили, и при отчитане, че в момента на възникване на опасността разстоянието между двата обекта е било 19.68 метра при опасна зона за спиране 55.5 м- 67.45 м, като липсват данни водачът на л.а „Джип Гранд Чероки“ с поведението си преди опасната зона да е създал предпоставки за настъпването на процесното ПТП, съдът излага мотиви, че виновен за ПТП е ищецът, а водачът на л.а. „Джип Гранд Чероки“ не е имал техническа възможност да предотврати удара. Като отчита и факта, че в насрещното пътно платно се е движил л.а. „Пежо“, с който водачът на джипа е съобразил поведението си, съдът намира, че задействането на спирачната система не би довело до избягване на удара с л.а. „Опел Корса“, който е бил непредотвратим предвид недостатъчното разстояние, в т.ч. и странично. С оглед заключението на тройната АТЕ , въззивният съд приема, че времето за реакция за водача на джипа при скорост 70-80 км/ч /под максимално разрешената от 90 км/ч за този пътен участък/ е било крайно недостатъчно, за да се предприеме алтернативно разминаване с маневриращия автомобил на ищеца, заобикаляйки същия от дясно, тъй като не би била налице минималната странична безопасна дистанция. Съдът намира, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП от страна на водача на л.а „Джип Гранд Чероки“, които да са довели до настъпване на ПТП или да са в причинна връзка с настъпилите вреди за ищеца. Невъзможността водачът на л.а „Джип Гранд Чероки“ да забележи своевременно маневриращия л.а.„Опел Корса“, управляван от ищеца и да избегне сблъсъка не се дължи на движение с несъобразена скорост /чл.20, ал.2 ЗДвП/ или заемане на неразрешена позиция /чл.15 и чл.16 ЗДвП/. Съдът счита, че подаването на стоп сигнал от страна на ищеца по никакъв начин не може да се възприеме като възнамерение да се извърши маневра „завиване в обратна посока“ /обратен ляв завой/ чрез влизане плътно в ляво на платното за движение, в близост до осевата линия, преминаване на същата и навлизане в платното за движение на насрещно движещите се автомобили. С оглед изложеното водачът на МПС л.а „Джип Гранд Чероки“ от обективна и субективна страна не би могъл в по-ранен момент от предприетата маневра „обратен ляв завой“ и от по-голямо разстояние, надвишаващо опасната зона на спиране на автомобила, да възприеме ищеца като опасност на пътя. Скоростта на л.а. „Опел Корса“ преди удара е достигнала до 15-10 км/ч, което е възприето от движещия се зад него л.а. „Джип Гранд Чероки“ като спиране по средата на пътя, извършено след рязко навлизане в най-лявата част на пътната лента. Водачът на л.а. „Джип Гранд Чероки“ е бил поставен в състояние на внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му, която ситуация той не е могъл да предвиди и да предотврати чрез намаляване на скоростта или спиране поради възникване на опасността за движението му в опасната зона за спиране на превозното средство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият правен въпрос, макар и свързан с установяването на противоправно поведение на водач на МПС при ПТП и преценката за нарушение на чл.20 ЗДвП, не е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Така както е формулиран от касатора въпросът е хипотетичен, като отговорът зависи от преценка на конкретните факти и обстоятелства във всеки един отделен случай. Въззивният съд е обосновал извода си за недоказано противоправно деяние на водача на лекия автомобил „Джип Гранд Чероки“ с извършената преценка относно релевантните факти: механизма на процесното ПТП и поведението на участниците, наличието на обективната възможност за предотвратяване на удара, както и дължимото поведение от водачите с оглед обстоятелствата, при които е станал инцидента, конкретната пътна и атмосферна обстановка. След цялостен анализ на доказателствата по делото решаващият съдебен състав е приел, че при процесното ПТП няма нарушение на ЗДвП, вкл. на чл.20, ал.2 ЗДвП от страна на застрахования в ответното дружество водач, тъй като опасността на пътя е настъпила в момента, когато управляваният от ищеца автомобил е предприел неразрешена маневра „обратен ляв завой“, като водачът на движещото се след него МПС „Джип Гранд Чероки“ от обективна и субективна страна не би могъл в по-ранен момент да възприеме ищеца като опасност на пътя. Съдът въз основа на доказателствата и най-вече на заключението на тройната авто-техническа експертиза е установил, че при предприетата от ищеца внезапна маневра /обратен ляв завой/ движещият се след него джип първо се е отклонил вдясно с цел да продължи движението напред, разминавайки се с маневриращия автомобил, след което е задействал спирачната система и е тръгнал наляво, като целта отново е била заобикаляне на намиращия се напряко по средата на пътя /пресякъл осевата линия и частично навлязъл в насрещното платно/ завиващ автомобил. Решаващият съдебен състав е обсъдил възраженията на ищеца и е приел, че минаването на джипа в най-дясната част на пътното платно покрай завиващия лек автомобил е било технически възможно, но не биха могли да се спазят страничните отстояния за безопасно разминаване. Съдът не е отрекъл задължението на водача на МПС да се движи в крайна дясна лента на пътя, а въз основа на установените факти и специфичните обстоятелства в конкретния случай е стигнал до крайния извод за обективна невъзможност на водача на л.а „Джип Гранд Чероки“ да забележи в по-ранен момент маневриращия л.а.„Опел корса“, управляван от ищеца и да избегне сблъсъка, като е изложил мотиви, че тази невъзможност не се дължи на движение с несъобразена скорост /чл.20, ал.2 ЗДвП/ или заемане на неразрешена позиция /чл.15 и чл.16 ЗДвП/.
Останалите два процесуалноправни въпроси са свързани със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да постанови решение въз основа на събраните доказателства, както и със задълженията на съда да обсъжда заключенията на съдебните експертизи заедно с останалите доказателства и да се обосновава, когато не ги възприема, като отговор на тези въпроси е даден в трайната практиката на ВКС. Със задължителното за съдилищата ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, както и в множество решения по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора, се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира своето решение като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди възраженията и доводите на страните относно релевантните факти. В цитираните решения по чл.290 ГПК е прието, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато не е оспорено от страните, а следва да го обсъжда с всички останали доказателства, като независимо дали го възприема или не, следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му.
По отношение на тези въпроси не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Решаващият съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, вкл. на свидетелските показания, на авто-технически експертизи, обсъдил е всички относими възражения на страните и е изложил подробно аргументирани собствени мотиви относно правнорелевантните факти. Изводите на съда за неоснователност на предявените искове са направени след анализ на доказателствата /и поотделно, и в съвкупност/, като изрично е посочено кои доказателства се кредитират и на какво основание. Позовавайки се на трайната съдебна практика въззивният съд е изложил изрични мотиви кое експертно заключение кредитира. Съдът е отчел кое от заключенията е оспорено и кое не, както и обосноваността им с оглед останалите доказателства по делото, вкл. е обсъдил в кои части повторната единична и тройната авто-техническа експертиза си противоречат, респ. кои изводи приема като обосновани. Всички изложени от касатора доводи във връзка с поставените въпроси представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неговата необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но тази преценка може да бъде направена само след допускане на решението до касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не е изложил никакви доводи относно соченото основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
По въпросите относно задълженията на въззивния съд във въззивното производство е налице задължителна съдебна практика, която изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на останалите въпроси не е налице нито една от посочените хипотези, като самият касатор се позовава на трайната съдебна практика по приложението на чл.236, ал.2 и чл.202 ГПК, която настоящата инстанция споделя като правилна и ненуждаеща се от осъвременяване.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem”, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №45 от 21.02.2019г. по в.т.д. №635/2018г. на Апелативен съд- Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.