Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 16.04. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1833 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „Бул инс“ АД чрез адв. Ал. И. срещу решение № 72/28.02.2019 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение по в.т.д. № 749/2018 г., касателно уважената част на предявения иск срещу касатора за присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5000 лв. до 20000 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – З. Г. Ж. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред Старозагорски окръжен съд /СТОС/ е предявен иск за 35000 лв. от З. Ж. срещу ЗД „Бул инс“ АД по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 05.12.2014 г. между управляваното от нея МПС и управляваното от А. Й. МПС, като ПТП-то е виновно причинено от водача А. Й., застрахована при ответника по риска „Гражданска отговорност“. А. Й. е призната за виновна по н.о.х.д. № 1280/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора за извършено престъпление по непредпазливост при управление на МПС, при което е причинила средна телесна повреда на З. Ж., изразяваща се в контузия на шията, контузия и оток на гръбначния мозък – шийния отдел, увреждане от травматичен произход на нервни коренчета на ниво шиен отдел с радиколопатия, изразяваща се в болков синдром и нарушение на инервацията на горните крайници, причинило трайно затруднение на движението на шията за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро вр. чл.342 ал.1 предл.3-то НК. СТОС е уважил иска за 25000 лв. със законната лихва, считано от 05.12.2014 г. до окончателното плащане, като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 35000 лв. Не е прието, нито има данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата З. Ж.. По жалба само на ЗД „Бул инс“ АД в уважената част на първоинстанционното решение за разликата над 5000 лв. до присъдените 25000 лв. ПАС е намалил присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 20000 лв. със законните последици. ПАС е постановил решението си при безспорно установен механизъм на процесното ПТП и вина за същото на водача Й., при спор само относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. ПАС е изложил подробни съображения относно характера на уврежданията на З. Ж. и проведеното лечение. Коментирал е заключението на изслушана експертиза за травматичните увреждания на ищцата, причинените затруднения при движението й, проведеното лечение за 7 месеца, включващо балнео и физиолечение, показали добър ефект, без да е необходимо оперативно лечение. ПАС е изложил подробни съображения относно необходимостта ищцата да носи шийна яка за известно време, че увреждането е в динамика, влиянието на увреждането върху личността на пострадалата, определените лимити на застрахователните компании и социално икономическите условия в случая, с оглед на които и при съобразяване с критериите за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД е определил обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20000 лв., с оглед на което е постановил решението си.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания, касаторът не формулира въпрос покриващ общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Изложени са доводи под формата на риторични въпроси за спазване принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение по конкретното дело и съответствието с ППВС № 4/1968 г. Нито тези доводи, нито цитираните решения на тричленни състави на ВКС за присъдени други размери на обезщетения по други дела не формулират такъв въпрос и то при изложените от ПАС много подробни съображения, относно приложението на чл.52 ЗЗД в конкретния случай. Не представляват такива въпроси и твърденията и изложени доводи за вписаните диагнози в представените амбулаторни листове на пострадалата, при наличие на влязла в сила присъда по н.о.х.д. за причинена на ищцата средна телесна повреда при процесното ПТП и изслушано заключение на СМЕ, неоспорено и възприето от съда.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто тук не е налице, с оглед изключително подробните съображения, изложени от ПАС, относно критериите за определения размер за обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника З. Г. Ж. сумата 1000 лв. разноски за настоящата инстанция /договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК/. Съдът намира, че възражението на ЗД „Бул инс“ АД по чл.78 ал.5 ГПК за същото е неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение, определено в размер на 1000 лв. при минимален размер на възнаграждението от 847.50 лв., определен по чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обуславя извод за прекомерност с оглед приложения отговор на касационната жалба и характера на спора по конкретното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72/28.02.2019 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 749/2018 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на З. Г. Ж., ЕГН [ЕГН] сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.