О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 20.02. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1225 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ чрез юриск. Ив. Й. срещу решение № 56/07.01.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, 12 състав по в.гр.д. № 4624/2018 г. С решението на САС е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 9688/2015 г. в обжалваната му уважителна част. С решението на СГС в тази му част са уважени искове на И. В. К. срещу ЗАД „Армеец“ по чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.249 т.3 КЗ /отм./ вр. чл.50 ЗА и чл.86 ЗЗД като ЗАД „Армеец“ е осъден да заплати на И. К. застрахователно обезщетение общо 85500 лв. – в размер на сумата от 74000 лв. и в размер на сумата от 11500 лв. ведно с лихви и разноски за претърпени от ищеца имуществени вреди от евикция в резултат от неизпълнение на професионалните задължения на застрахования при ответника адвокат М. В. по сключения договор за осъществяване на правно съдействие във връзка със сключен от И. К. договор за покупка на недвижими имоти – апартамент № 15 и гараж № 33, находящи се в [населено място],[жк]бл.37.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. „Дали чл. 40 от Закона за адвокатурата и чл. 11 от Етичния кодекс на адвоката задължават адвоката да извършва действия по защита и съдействие на своя доверител, излизащ извън границите на възложена с договора за поръчка работа?“ 2. „Дали общата разпоредба на чл.79 от Закона за задълженията и договорите въвежда задължение за обезвреда, когато неточното изпълнение излиза извън рамките на уговореното в договора?“ 3. „Дали следва адвокатът да извърши всички правни и фактически действия по осъществяване на дадена сделка, без да се отчита конкретната воля на страните по договора и извън границите на възложената работа?“
Ответникът по касационната жалба – И. В. К. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач – М. Е. В. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от И. К. срещу ЗАД „Армеец“ по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди от евикция, претърпени от ищеца в резултат на професионалната дейност на адвокат М. В., застрахована при ответника със застраховка „Професионална отговорност“ в качеството си на адвокат. Ищецът твърди, че е възложил устно на адв. В., а тя се е съгласила да извърши необходими действия по проучване на собствеността и статута на два недвижими имота – апартамент и гараж, които възнамерявал да закупи от продавачите, съответно „Вива Инвест Груп“ ЕООД и „Нешънъл Пропъртис Корпорейшън“ ЕООД. Видно от приложената електронната кореспонденцията между тях и изпратени сметки през м.11.2010 г. за извършена от адв. В. работа и платени от ищеца, той бил убеден, че липсват тежести върху двата имота, сключени били продажби по нотариален ред за имотите, след което ищецът бил уведомен, че върху тях има вписана ипотека в полза на „Българо-Американска кредитна банка“ /БАКБ/. Ипотеката е вписана като обезпечение на договори за кредит от 14.06.2007 г., предоставен на „Нешънъл Пропъртис Корпорейшън“ ЕООД и на „Суши“ ЕООД, ипотеката била учредена върху правото на строеж за тези и други имоти от носителя на правото на строеж „Суши“ ЕООД, което в последствие се вляло в „Нешънъл Пропъртис Корпорейшън“ ЕООД, ведно с правото на собственост върху двата имота, обременени с ипотеката. В последствие „Нешънъл Пропъртис Корпорейшън“ ЕООД прехвърлило собствеността върху апартамент № 15 на „Вива Инвест Груп“ ЕООД, от което дружество ищецът придобил на 19.11.2010 г. правото на собственост върху апартамента, а гараж № 33 бил продаден на ищеца на 10.11.2010 г. от „Нешънъл Пропъртис Корпорейшън“ ЕООД. След 12.05.2011 г. по искане на взискателя БАКБ по образувано изпълнително дело изпълнението било насочено срещу недвижимите имоти на ищеца и същите били продадени на публична продан за погасяване задълженията на продавача „Нешънъл Пропъртис Корпорейшън“ ЕООД, като апартаментът бил възложен на купувача М. Нанова, а гаражът – на взискателя БАКБ с влезли в сила постановления и купувачите били въведени във владение на имотите, съответно на 05.06.2014 г. за апартамента и 23.06.2014 г. за гаража. Пред въвзивната инстанция не се е спорило между страните, че ищецът е претърпял вреди в размер общо на 85500 лв. от настъпилата евикция на придобитите от него с процесните сделки два недвижими имота – в размер на 74000 лв. от загубата на апартамента и в размер на 11500 лв. от загубата на гаража /заключения на СТЕ/. САС е приел, че между ищеца и адв. В. е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за правна защита и съдействие. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства относно собствеността на процесните имоти, извършената проверка в Имотния регистър на същата от адв. В. и излагайки изключително подробни съображения, съдът е приел, че адв. В. е допуснала нарушение на вмененото й задължение по чл.40 ал.2 ЗА да защитава интересите на клиента си по най-добрия начин, допуснала е професионална небрежност при изпълнение на проверката на собствеността и тежестите върху имотите, предмет на възложените й необходими действия и проучване на собствеността и статута на двата имота, които ищецът е възнамерявал да закупи и не е извършила пълния необходим обем дейности по проверка за вписани вещни тежести върху тези имоти, за които е имала техническа възможност и достатъчно време да извърши. Според САС на база на данните от Служба по вписванията по партидата на продавачите адв. В. е имала възможност да направи справка при неограничен достъп до регистъра и достатъчно време в периода от възлагане на правната работа /на 03.11.2010 г. след обяд/ до датата, на които са били насрочени увреждащите сделки /на 05.11.2010 г. сутринта/. Тя не е направила забележка до ищеца за вписани тежести върху имотите, като има подробно описание на датите за извършени от нея справки и ползвано време, което е претендирала да й бъде платено от ищеца. Въпреки данните за наличие на юридически лица – праводатели на продавачите, адв. В. не е извършила възможните проверки в базата данни, за да констатира вписаните ипотеки от 2007 г., довели до евикцията на ищеца И. К. от закупените от него два имота. Така осъщественото бездействие от адв. В. е виновно под формата на допусната небрежност и противоправно и така осъщественото й поведение е в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца имотни вреди от евикция, доколкото извършената от нея проверка и даденото положително становище за липса на вещни тежести върху имотите са имали съществено значение за решението на ищеца да придобие собствеността им, като не е спорно, че адв. В. не е предупредила ищеца за посочената договорна ипотека, обременяваща собствеността върху имотите. Относно довода, че бил сключен предварителен договор от ищеца и платено капаро САС е посочил, че сключеният предварителен договор и заплатено капаро не са основание за отпадане на отговорността на адв. В., тъй като обичайно те предхождат сключване на нотариалната сделка, но ако адвокатът е считал, че времето до насрочената сделка не е достатъчно да се гарантират интересите на купувача чрез извършване на надлежна проверка на собствеността е следвало да информира клиента си, че времето между предварителния договор и сделката е недостатъчно за надлежна проверка и за съществуваща възможност за увреждане – чл.40 ал.2 и ал.3 ЗА и чл.11 ал.4 и ал.5 от Етичния кодекс на адвоката. Като не е извършила проверката по партидата на праводателя на продавачите, която по силата на възлагането е била длъжна и е могла да извърши и не е информирала клиента си за наличие за вписана договорна ипотека, обременяваща имотите, а напротив – дала е положително становище за липса на вещни тежести върху тях адв. В. е лишила купувача за съществена за преценка на интересите му информация и от възможност да вземе информирано решение относно придобиването на тези имоти. Според САС пряк резултат от това бездействие е сключване на сделки от ищеца, които не са противопоставими на ипотекарния кредитор и последвалата евикция на купувача от придобитите имоти.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те са некоректно поставени с оглед приетото за установено от САС за възложената поръчка от ищеца и нейния обем – необходими действия по проучване на собствеността и статута на два недвижими имота – апартамент и гараж, които ищецът възнамерявал да купи, доказателствата и доводите на САС относно извършеното от адвоката по тази поръчка /1-ви въпрос/. 2-ри и 3-ти въпрос не са обсъждани в този им вид, а изразяват желанието на касатора за оценка на извършената от него работа, каквато не е направена от САС, с оглед установените от доказателствата действия по изпълнение на договора между страните. Следва да се посочи, че нормите на ЗА, регламентиращи дължимата адвокатска грижа са специални и се прилагат те, както е приел и САС, а не общите разпоредби на ЗЗД за договора за поръчка /2-ри въпрос/. Няма данни за искане на ищеца извън границите на възложената работа, доколкото тази работа касае проучване на собствеността и статута на имотите, предмет на сделките – 3-ти въпрос, който в този му вид е хипотетично поставен.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 2322 лв. /списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56/07.01.2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12 състав по в.гр.д. № 4624/2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК[ЕИК] да заплати на И. В. К., ЕГН [ЕГН] сумата 2322 лв. /две хиляди триста двадесет и два лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.