О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 07.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 870 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /БТК ЕАД/ чрез юриск. А. М. срещу решение № 184/22.01.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 15-ти състав по т.д. № 3769/2018 г. в отменително отхвърлителната му част.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „- Наличието на изрично и писмено волеизявление от насрещната страна по договора, с което се заявява неговото предсрочно прекратяване, достатъчно основание ли е да се счете, че отношенията между контрахентите са прекратени; – Следва ли доказателства по делото да се разглеждат изолирано без да се вземе под внимание какви са договорните отношения между страните в тяхната цялост; – Допустимо ли е да се заплащат неустойки, станали дължими при предсрочно прекратяване на договора, при наличие на изявление за предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните;“
Ответникът по касационната жалба – Община Брегово оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред Видински окръжен съд /ВдОС/ са предявени искове от БТК АД срещу Община Брегово за заплащане на посочени в 5 пункта суми дължими на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.55 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за цена на ползване на мобилна гласова услуга, на отпаднало основание, поради предсрочно прекратяване на договор между страните и неустойка за посочен период от време, всички със законна лихва за забава. Исковете са уважени от ВдОС, като по жалба на Община Брегово решението е отменено и предявените искове са отхвърлени за всички суми освен за сумата 5932.05 лв., посочена в пункт 1 в исковата молба и представляваща цена за ползване на мобилни гласови услуги, който иск, според САС е основателен по чл.79 ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва. Всички останали претенции са отхвърлени от САС. За да постанови решението си САС е приел, че между страните има сключен договор за електронни съобщения и услуги от 18.11.2015 г. със срок 24 месеца, с определени условия и тарифни планове за 595 броя мобилни номера. Между страните са сключени и други два договора № 18 и № 19 от 10.08.2015 г. след проведена процедура по реда на ЗОП и на база на публична покана. Изслушано е заключение на вещо лице, основно и допълнително, установяващо какви СИМ карти са активирани и какви такси са начислени от БТК АД на Община Брегово. САС е приел за неоснователно възражението, че договорът от 18.11.2015 г. не е самостоятелен договор, а представлява допълнително споразумение между страните по предшестващи договори между тях, сключени на 10.08.2015 г. под № 18 и № 19, след проведена поръчка по ЗОП. Изложени са съображенията от САС в тази връзка, че в договора от 18.11.2015 г. никъде не е посочено, че е част от друг договор или е анекс към предходно сключен един или два договора № 18 и № 19 от 10.08.2015 г. Изводът е направен и с оглед заключението на вещо лице за наличие на таксуване и отчитане на мобилни устройства на БТК АД, ползвани от Общината и съответстващи на издадените от БТК АД процесни фактури. За останалите претенции, свързани с твърдяно предсрочно прекратяване с приложено писмо изх. № 1999/29.08.2016 г. САС е изложил съображения за неоснователност, тъй като в това писмо липсва волеизявление за предсрочно прекратяване на договора от 18.11.2015 г., а щом това е така не са основателни и претенциите в посочените пунктове след този по пункт 1, тъй като всички са свързани с предсрочно прекратяване на договора, каквото САС не намира за извършено. Изложени са съображения, че договорът от 18.11.2015 г. нито се цитира в това писмо, нито косвено се препраща по някакъв начин към него, напротив, посочват се други договори – тези от м. август 2015 г., сключени по реда на ЗОП, като се изразява воля за прекратително основание, уговорено по тях – достигната стойност от 66000 лв. за прекратяване на договора.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания така формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а са хипотетично поставени, без оглед на приетата за установена от САС фактическа обстановка по делото относно сключения между страните договор и волеизявлението за прекратяване в приложеното писмо изх. № 1999/29.08.2016 г. При така изложените съображения от САС в мотивите на обжалваното решение няма основание да се приеме, че формулираните въпроси от касатора са свързани с решаващата воля на съда, а непосочване на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Няма данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито на очевидна неправилност. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто по настоящото дело не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/22.01.2019 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 15-ти състав по т.д. № 3769/2018 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.