О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 10.04. 2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1839 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Л. П., чрез адв.Д.А. срещу решение №84 от 05.04.2019г. по в.т.д. №61/2019г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение №230 от 18.12.2018г. по т.д.№25/2018г. по описа на Окръжен съд- Добрич. С потвърдената част на първоинстанционното решение е осъден П. Л. П. да плати на „Янк – 100“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ап.3, сумата 47 770.70 лева, представляваща част от общо дължима сума в размер на 76 433.12 лева- обезщетение за неоснователното ползване без правно основание за стопанската 2014/2015г. на общо 955.414 дка земеделски земи, представляващи:
1/ниви, находящи се в землището на [населено място], както следва: нива с площ от 23,901 дка с кад.№094026; нива с площ от 30,005 дка, с кад.№094033; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094041; нива с площ от 62,845 дка, с кад.№094042; нива с площ от 25,000 дка, с кад.№094043; нива с площ от 25,001 дка, с кад.№094044; нива с площ от 30,000 дка, с кад.№094060; нива с площ от 39,999 дка, с кад.№094061 и
2/ ниви, находящи се в землището на [населено място], общ.Шабла – нива с площ от 297,598 дка, с кад.№012001; нива с площ от 22,430 дка, с кад.№012011; нива с площ от 22,996 дка, с кад.№012012; нива с площ от 12,036 дка, с кад.№012013; нива с площ от 19,885 дка, с кад.№012015; нива с площ от 9,018 дка, с кад.№012016; нива с площ от 15,947 дка, с кад.№012018; нива с площ от 8,037 дка, с кад.№012019; нива с площ от 17,423 дка, с кад.№012020; нива с площ от 16,363 дка, с кад.№012021; нива с площ от 14,583 дка, с кад.№012024; нива с площ от 14,001 дка, с кад.№012025; нива с площ от 12,502 дка, с кад.№012026; нива с площ от 20,983 дка, с кад.№012029; нива с площ от 36,510 дка, с кад.№12006; нива с площ от 20,983 дка, с кад.№12030; нива с площ от 20,982 дка, с кад.№12031, на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, както и разноските по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Касаторът оспорва изводите на съда, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД. Излага доводи за необоснованост на обжалвания акт, като поддържа твърденията си за недействителност на договорите за аренда и анексите към тях, както и на споразуменията по чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ, респ. твърди, че от доказателствата не се установява ищецът да е имал право за ползва процесните имоти. Оспорва и обстоятелството, че е ползвал фактически процесните имоти за кокретния период от време. Намира за неправилно и приетото от въззивния съд относно размера на обедняването и обогатяването и свързването им със стойността на неплатено, респ. неполучено рентно плащане. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част и да бъдат изцяло отхвърлени исковете, като му се присъдят направените разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, като твърди, че са обусловили изводите на въззивния съд и са значими за изхода на спора:
„1. При осъществена между страните размяна на престации, осъществен ли е фактическият състав на чл.59 ЗЗД и налице ли е обедняване за ищеца?;
2. Правно легитимиран ли е ищецът да предяви иск по чл.59 ЗЗД, ако собствеността/ползването се основава на недействително правно основание?;
3. Споразумителните протоколи за комасиране на земеделски земи, които ищецът е подписал в трети лица, правно основание ли са той да претендира от ответника заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД, аконе са налице други доказателства, които да обуславят неговото право на ползване върху имотите?;
4. Ако между страните няма сключен договор за аренда, следва ли при предявен иск по чл.59 ЗЗД дължимото обезщетение за вредата да се определя в размер равен на средната пазарна рента?;
5. Порочно ли е решението на въззивния съд, в чиито мотиви се епозовал на несъществуваща разпоредба на закона и тези мотиви сапослужили за крайния му извод, респ. формулиране дистопизитива на решението?;
6. При проверка редовността на исковата молба, следва ли въззивният съд за извърши проверка и за валидността на правното основание, на което се позовава ищецът при предявяване на иск по чл.59 ЗЗД?“.
Твърди, че поставените въпроси са от значие за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът „Янк-100“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна по доводи, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд на първо място приема, че с оглед уточненията на исковата молба /във въззивното производство/, респ. липсата на твърдения за наличие на договор между страните за ползване на описаните земеделски земи за исковия период, единственият иск, с който ищецът разполага за защита на накърнените си права от лишаване на възможността за ползва процесните имоти, е искът с правно основание чл.59 от ЗЗД. Съдът излага мотиви, че ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи собственото си обедняване, обогатяването на ответника, както и връзката между обогатяването и обедняването или по-конкретно, че земите, които е имал право да обработва за стопанската 2014/2015г. са били обработвани от ответника, а ответникът- наличието на правно основание за ползването. Решаващият съдебен състав, с оглед твърденията на страните, както и изявленията им в хода приключилото между тях производство по т.д.№249/2015г. на ОС–Добрич и след анализ на доказателствата по делото, приема за установено, че ищецът има право да ползва процесните земеделски земи, като въпреки водените между страните преговори за замяна на земеделските земи, които всеки един е имал право да обработва в землищата на [населено място], [населено място], общ.Шабла и [населено място], не се е стигнало до сключване на договор за замяна за исковия период. Съдът след преценка на събраните гласни доказателства намира, че се установява по безспорен начин фактът, че за стопанската 2014/2015г. ответникът е обработвал процесните земеделски земи, находящи се в землищата на [населено място] и [населено място], общ. Шабла, като обстоятелството, установено от заключението на ССЕ, че същите не са заведени в счетоводството му и не са получавани субсидии за тях, не може да обоснове извод за липса на фактическо обработване и прибиране на продукцията.
Въззивният съд излага аргументи, че обедняването на ищеца е със стойността на рентното плащане за земеделските земи в процесните землища, което същият би получил от ползването на земята. С оглед установения от повторното закючение на ССЕ среден размер на рентните плащания в землищата на [населено място] и [населено място], общ.Шабла /80 лева на декар/, съдът намира, че дължимото обезщетение за ползването от ответника без основание на процесните имоти – общо 955.414 дка земеделски земи за стопанската 2014/2015г. е в размер на 76 433.12 лева, поради което частичните искове за сумата 47 770.70 лева са основателни.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.
Поставените от касатора правни въпроси не са обуславящи за правния спор и по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първият правен въпрос не е поставен коректно, тъй като е свързан с твърдение, че по делото било установено, че между страните е осъществена замяна на земеделска земя за обработване в процесния период, поради което не бил налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Обстоятелствената част на исковата молба е уточнена във въззивното производство, като въззивният съд излага мотиви, че доколкото не се твърди наличие на договор между страните за ползване на процесните имоти за стопанската 2014/2015г., правната квалификация на иска по чл.59 ЗЗД е правилно определена. Обстоятелството, че въпреки водените разговори договор между страните с предмет ползване на процесните земеделски земи не е бил сключен, е прието за безспорно установено по делото. Предвид изложеното, „размяна на престации“ нито се е твърдяла в производството, нито е била обсъждана от съда.
Вторият и третият въпрос са свързани с оспорване действителността на договорите, легитимирали ищецът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Тези въпроси инкорпорират защитната теза на ответника за нарушения на Закона за арендата в земеделието и разпоредбите на ЗСПЗЗ, регламентиращи комасацията на земеделски земи, респ. предполагат възприемане като основателни на възраженията за недействителност на анексите към арендните договори и за ограниченото действие на споразуменията по чл.37в, ал2 ЗСПЗЗ, което изключва характера им на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обуславящият правен въпрос с решаващо значение по делото е относно активната материалноправна легитимация на държателя на недвижим имот да претендира на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за лишаването му от ползване на имота, но касаторът не е поставил такъв въпрос, поради което не следва да бъде обсъждан.
Отговорът на четвъртия правен въпрос изисква преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, тъй като е свързан в установяване обема на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Този въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът е хипотетичен и предполага преценка и анализ на доказателствата по всяко едно дело. Въпросът е свързан с оплакванията на касатора за неправилни изводи на въззивния съд при определяне размера на обезщетението, но правилността на изводите и обосноваността на решението подлежат на проверка само след допускането му до касационен контрол при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Петият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ за решаващите правни изводи на съда. Дори да приемем, че в обжалваното решение има грешно посочен номер на правна разпоредба, доколкото съдът е изложил подробни мотиви относно съдържанието на правната норма и начина й на прилагане, грешката не е определяща и обуславяща за крайните правни изводи. В този смисъл въпрост не е от решаващо значение за изхода на спора.
Шестият въпрос е общо и неясно формулиран, като не може да се определи какво означава „валидността на правното основание, на което се позовава ищецът при предявяване на иск по чл.59 ЗЗД“, още по-малко в контекста на въпроса- „при проверка редовността на исковата молба“.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По разноските:
Ответникът по жалбата има право на разноски за касационното производство, но с оглед липсата на доказателства за направени такива, искането му следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84 от 05.04.2019г. по в.т.д. №61/2019г. на Апелативен съд-Варна в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.