О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 13.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 773 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. В. И., представлявана от нейния настойник и законен представител Е. И. К. чрез адв. Ал. И. срещу решение № 3027/21.12.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 1-ви състав по в.гр.д. № 811/2018 г. в отменително отхвърлителната му част.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. В изложението си твърди, че „Значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, обусловил правните изводи на съда, е въпросът за приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, което е основание за допускане на делото до касационен контрол.“
Ответникът по касационната жалба – ЗК „Уника“ АД“ АД не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от И. В. И., ЕГН [ЕГН] чрез нейния настойник и законен представител Е. И. К. за сумата 275000 лв., неимуществени вреди от смъртта на нейната майка В., настъпила при ПТП на 24.04.2016 г. Детето И. е родено на 10.06.2010 г. от В., с баща неизвестен, настойник е леля й Е. И. К.. Майката на ищцата е пострадала като пътник в лек автомобил, движил се с 80 км/ч., застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“, който се е сблъскал с автобус, движил се със 60 км.ч. по мокър път, поради навлизане на автомобила в насрещното движение и последвал челен сблъсък. СГС е присъдил 150000 лв., като е определил цялостен размер на обезщетението от 250000 лв., от него е приспаднал платените доброволно от застрахователя преди процеса 100000 лв. и е присъдил още 150000 лв., като за разликата до пълния предявен размер 275000 лв. е отхвърлил иска. САС е изменил решението на СГС, като е отменил същото в уважителната му част за разликата от 30000 лв. до 150000 лв. и е отхвърлил иска в отменената част. Не е прието съпричиняване – доводите са, че майката пътувала без колан, но според вещото лице наличие на колан не би предотвратил леталния изход при този механизъм на ПТП-то. По отношение на другия довод за наличие на алкохол в кръвта на шофьора на МПС-то /0.6 промила/, САС е приел, че няма данни пострадалата да се е качила на автомобила знаейки това обстоятелство. САС е определил цялостно обезщетение от 130000 лв., приспаднал е платените от ЗК „Уника“ АД“ 100000 лв., при което е приел, че следва да се присъдят 30000 лв. Изводът е направен с оглед данните по делото – заключение на вещи лица /психиатър и психолог/ и показания на свидетел, че детето, макар и на невръстна възраст – 6 години живее в семейна среда, заедно с брат си и децата на леля си и вероятно ще получава подкрепа от това семейство занапред. Вещите лица са констатирали голяма привързаност на детето към леля му, определена за негов настойник. Според САС определянето на по-голям размер на обезщетението от 130000 лв. не е оправдано от гледна точка на разбирането на обществена справедливост и от ползите, които би имало за малолетната ищца. Според САС е неприемливо виждането, че по-голям размер на обезщетението ще допринесе в по-голяма степен за адаптирането на ищцата към променената семейна среда. САС е съобразил размера на обезщетението и с икономическата конюктура в страната към момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни лимити, както и със съдебната практика по сходни случаи.
Въпросът за приложението на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и критериите за прилагане на този принцип е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция, сочен в изложението – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил в този случай съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС № 4/1968 г. указания и с които САС се е съобразил. Както се посочи по-горе САС е съобразил възрастта на детето, новата семейна среда, в която се отглежда от семейството на леля си с брат си и нейните деца. Съобразени са и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпилото ПТП, поради което няма основание да се приеме, че посочените решения по обективно неидентични казуси за определени обезщетения за други случаи обуславят допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Няма данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито на очевидна неправилност. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто по настоящото дело не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3027/21.12.2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав по в.гр.д. № 811/2018 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.