О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 27.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1324 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ю. А. Т., И. Л. Т. и М. А. Т., действаща лично и в качеството си на ЕТ „ Хип Дедал – М. Т.“, всички чрез адв. К. С. срещу решение № 176/22.01.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 5390/2018 г. С решението си САС потвърждава решение на Софийски градски съд /СГС/, отхвърлящо иск на касаторите по чл.439 ГПК, за признаване за установено по отношение на „ОПАЛ – Ф“ ООД, че са погасени по давност следните вземания:
– по изпълнителен лист от 25.09.2009 г., издаден по гр.д. № 409/2008 г. на САС, 6 състав: за сумата от 20351.33 лв., дължима солидарно от И. Л. Т. и М. А. Т.; за сумата от 20351.33 лв., дължима солидарно от Ю. А. Т. и М. А. Т.; за сумата от 20351.33 лв., дължима от М. А. Т., действаща като ЕТ „Хип Дедал – М. Т.“.
– по изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по т.д. № 1440/2003 г. на СГС, ТО, 2 състав: за сумата от 2351.33 лв., дължима от Ю. А. Т.; за сумата от 2351.33 лв., дължима от И. Л. Т.; за сумата от 2351.33 лв., дължима от М. А. Т., действаща като ЕТ „ Хип Дедал – М. Т.“.
Присъдени са и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Визира и очевидна неправилност. В изложението си формулира следните въпроси: „І. Прекъсва ли започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност, искане на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ до съдебния изпълнител, подадено по прекратено по реда на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително производство? ІІ. Съставлява ли официално удостоверяване поставено от служител на съдебен изпълнител правоъгълен печат, съдържащ датата на постъпване на молбата или документа в деловодството на частния съдебен изпълнител, и каква е доказателствената сила на подобен печат. ІІІ. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК? ІV. Относно очевидната неправилност на обжалваното решение.“
Ответникът по касационната жалба – „ОПАЛ – Ф“ ООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС е посочил подробно установените от доказателствата факти, относно образуваните изпълнителни дела № 499/2009 г. и № 372/2010 г. все на ЧСИ У. Д., присъединено към изпълнително дело № 499/2009 г., както и всички подадени молби и извършени действия по тях. Подробно са изброени извършените искания от взискателя по делото, прекъсване на давността, постановеното спиране на изпълнението и възобновяването му, подадените молби от взискателя, преводни суми по сметката на ЧСИ, наложени възбрани на имоти на длъжници, извършени описи на такива, оценки, насрочване и извършване на публична продан, насрочената нова такава, поради обявяване на предишната за нестанала. При преценката твърденията на ищците, че не дължат посочените вземания, поради изтекла давност по чл.117 ал.2 ЗЗД, САС е съобразил, че изтичането на този срок е предпоставено от бездействието на кредитора, което в изпълнителното производство се изразява в непредприемането на изпълнителен способ за събиране на паричното вземане в продължение на 5 години от деня на последното по време валидно изпълнително действие, в случай че давността не е била прекъсната в хипотезата на чл.116 б.“в“ ЗЗД. САС е съобразил разясненията в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Според САС искането на взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ, заявено след като изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК не може да бъде оценявано като действие без правно значение, което по тази причина да бъде игнорирано, а от там и да бъде отречено проявлението на целения правен ефект – прекъсване на погасителната давност. Изложени са съображения, че в конкретния случай съдебният изпълнител е следвало да констатира, че молбата от 08.01.2015 г., в която е поискано продължаване на изпълнителните действия във връзка с публична продан е валидна – подадена е от взискателя, до надлежния орган, по изп.д., по което е приложен изпълнителния лист, установяващ вземането, но нередовна, тъй като е подадена по изп. д., прекратено по силата на закона. В съответствие с това и на основание чл.426 ал.3 вр. чл.129 ГПК съдебният изпълнител трябвало да даде указания за отстраняване на тази нередност /внасяне на държавна такса за образуване на изп.д./ и след привеждане на молбата в съответствие с изискванията на закона да извърши поисканото изпълнително действие. В този случай, според САС поправената молба ще се счита за редовна от деня на подаването – чл.129 ал.5 ГПК, с което течението на давността ще бъде прекъснато от тази дата. Според САС неприемливо е неизпълнението на това задължение на съдебния изпълнител да води до неблагоприятни последици за кредитора, изразяващи се в незачитането на валидно извършено в рамките на 5 годишния срок изпълнително действие, което прекъсва давността. По тези съображения, според САС с подаването на молбата от 08.01.2015 г. давността е била прекъсната, започнал е да тече нов 5 годишен давностен срок, който към деня на подаването на исковата молба в съда – 13.11.2017 г. не е бил изтекъл. Според САС исковата претенция е неоснователна и в случай, че давността не е била прекъсната с подаването на молбата от 08.01.2015 г. Изложени са съображения във връзка с подадените 4 молби до ЧСИ, приложени в том І, лист 50, 51, 54 и 55, всяка една от които инкорпорира в себе си съдържанието на частен документ – в частта, която съставлява написания текст на обръщението към съдебния изпълнител и подписа на техния подател има официално удостоверяване, извършено от ЧСИ при поставяне от длъжностното лице /съдебен изпълнител или помощник/ на правоъгълен печат, вкл. датата на постъпването на молбата в деловодството на ЧСИ. Доказателствената сила на частният документ е установена в чл.180 ГПК и всяка една от молбите в случая съставлява доказателство за това, че изявленията в тях са направени от Д. И. Б. – управител на „ОПАЛ – Ф“ ООД и този факт не се и оспорва от ищците. Според САС оспорването на удостоверените от длъжностното лице данни в правоъгълния печат ангажират ищците с тежестта да ангажират доказателства, че това удостоверяване е неистинско, тъй като не установява датата на депозиране на молбата и номера на изпълнителното дело, по което са представени – чл.193 ал.3 предл.1-во ГПК. Такова доказване не е успешно проведено от ищците, следователно не е опровергано официалното удостоверяване на фактите за датите на подаване и депозиране на молбите в деловодството на ЧСИ, подробно изброени с дати и посочени резолюции върху тях. Щом това е така тези документи /посочени молби с дати/ не следва да бъдат изключени от доказателствата, което налага крайния извод, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 13.11.2017 г. 5 годишния давностен срок не е бил изтекъл.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Съгласно тези указания, настоящият състав на ВКС намира, че въпросите са във връзка със спора, но са без оглед на изложените съображения от САС относно преценката на подадените молби, тяхната валидност и редовност /конкретно молбата от 08.01.2015 г./, което касае обсъждането на събраните по делото доказателства, а не покрива общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. Съдът е съобразил разрешението по ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 и в този смисъл приложената практика е по обективно неидентични казуси и не установява хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 3000 лв. /Договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176/22.01.2019 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 5390/2018 г.
ОСЪЖДА Ю. А. Т. с ЕГН [ЕГН], И. Л. Т. с ЕГН [ЕГН] и М. А. Т. с ЕГН [ЕГН], действаща лично и в качеството си на ЕТ „ Хип Дедал – М. Т.“ с ЕИК[ЕИК] да заплатят на „ОПАЛ – Ф“ ООД, ЕИК[ЕИК] сумата 3000 лв. /три хиляди лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.