О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 08.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
Е. МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2042 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на община Правец, чрез адв. М. М., адв. К. И. и адв. Н. П. срещу решение № 1043/30.04.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Пети състав по т.д. № 4324/2017 г. С решението на САС е потвърдено решение на Софийски окръжен съд /СОС/ в осъдителната му част, с която касаторът е осъден да заплати на „Модус Консулт“ ЕООД възнаграждения по три договора с включен ДДС, съответно: 19680 лв. по договор № К-6/06. 07.2009 г., 71760 лв. по договор № К- 7/06. 07. 2009 г. и 12480 лв. по договор № К-9/14. 09. 2009 г. за изготвяне на проектни предложения и управление на проекти, сключени между Община Правец, като възложител и Консорциум „Модус-Инеум Консултинг“ като изпълнител – праводател на ищеца „Модус Консулт“ ЕООД за тези суми по договори за цесия, ведно с обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва върху присъдените суми по главниците за посочени периоди за забавено плащане за времето преди завеждане на иска, както и за периода след завеждането на иска до окончателното плащане с направените разноски.
Касаторът поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.2, алтернативно чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Модус Консулт“ ЕООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решение на СОС в обжалваната му уважителна част, САС е приел, че е учреден Консорциум „Модус-Инеум Консултинг“. Между Консорциума и община Правец са сключени договори за изготвяне на проектно приложение и управление на проект „Реконструкция и рехабилитация на общински пътища“ /три дестинации/, „Туристическа пътека“ по поречието на р. Б. при с. Своде, „Туристически маршрут“, като тези договори са изпълнени и изпълнението е прието от общината, извършила авансови плащания, както и първи междинни такива, сключила с ДФ Земеделие договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване реализацията на проектите „Рехабилитация на общинските пътища“. община Правец е останала задължена за плащане за възложената и приета работа на Консорциума, чиито вземания към общината са цедирани на ищеца „Модус Консулт“ ЕООД. САС е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че учреденият Консорциум с посочени съдружници в него са приели, видно от приложените по делото протоколи, че представителството на Консорциума пред всички трети лица, вкл. с право да се подписват договори и да се извършват и приемат плащания е предоставено на съдружника и юридическо лице „Модус Консулт“ ЕООД чрез Я. Т. – търговски пълномощник на „Модус Консулт“ ЕООД, вкл. с изрично посочената община Правец /т.5 от протокол от 15.09.2008 г./. Обсъждайки постигнатото съгласие в тези протоколи и излагайки подробни съображения, САС е приел, че учредената представителна власт за Консорциума е изпълнена съобразно договореното в приложените протоколи и всички възражения на общината във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Физическото лице Я. Т. не е извършвало действия извън договореното, сключило е и договори за цесия от името и за сметка на Консорциума за дължимите вземания от общината, тъй като възложените дейности са надлежно изпълнени и приети от общината. На община Правец са връчени надлежни уведомления по чл.99 ал.4 ЗЗД за извършените цесии. Договорите за цесия не са оспорени – нито извънсъдебно, нито в настоящото производство. Възложените работи на Консорциума са изпълнени и приети от общината, останала задължена за процесните плащания – част от дължимите възнаграждения по сключените договори, цедирани на ищеца, предмет на настоящия иск.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. Налице ли е задължението на цедента (предишния кредитор) по договор за цесия да включи в уведомленията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и да съобщи на длъжника, че и вземанията на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД също са предмет на прехвърляне, както и да посочи техния размер? 2. В случай че цедентът по договор за цесия не включи в уведомленията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и не съобщи на длъжника, че и вземанията на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД също са предмет на прехвърляне, то валидно ли е прехвърлянето по отношение на тези вземания? 3. След прекратяване на гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД, прекратяват ли се предварителните пълномощия на неговия представител? В случай че той извърши действия от името и за сметка на съдружниците в консорциума след датата на прекратяването му, за валидно извършени ли ще се считат тези действия по отношение на съдружниците? 4. Допустимо ли е постановеното съдебно решение в случай че е предявен иск на съдружник в гражданско дружество, без последният да участва в производството?“
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така формулираните въпроси са необуславящи изхода на спора. Първите два въпроса са неясно и хипотетично поставени, без връзка с приложените по делото доказателства за извършената цесия и нейното съобщаване по чл.99 ал.4 ЗЗД, както и установеното в самия закон, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното /чл.99 ал.2 ЗЗД/. Третият и четвъртият въпрос са необуславящи изхода на спора – по тях няма произнасяне от САС, нито доказателства за прекратяване на Консорциума като гражданско дружество, а и претенцията не е заявена от Консорциума, а от дружество „Модус Консулт“ ЕООД, на което е цедирана, без да има изискване от закона при предявения от него иск за цедираното вземане в процеса да участва и Консорциума. Вярно е, че ВКС следи служебно за нищожност или недопустимост на въззивното решение /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, но в настоящия случай няма данни за нищожност или недопустимост, каквато поддържа касаторът, с оглед твърдения, че исковете са предявени от единия участник в Консорциум „Модус-Инеум Консултинг“ при наличие на неоспорен договор на цедиране вземанията на Консорциума на ищеца. При тези доказателства не е налице нито вероятна недопустимост на въззивното решение, нито основание по чл.280 ал.2 ГПК – разпоредба, на която се позовава касаторът със същите съображения относно активната легитимация на ищеца „Модус Консулт“ ЕООД. Не са изложени и съображения за наличие хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 8640 лв. адвокатско възнаграждение /списък по чл.80 ГПК, данъчна фактура и банкови извлечения/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1043/30.04.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав по т.д. № 4324/2017 г.
ОСЪЖДА Община Правец, ЕИК[ЕИК],гр. Правец, пл. „Т. Ж.“ № 6 да заплати на „Модус Консулт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 8640 /осем хиляди шестстотин и четиридесет лева/ лв. направени разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.