О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 16.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………….………. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 929 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1935 от 5.ІІІ.2019 г. на „Панагюрски мини” ЕАД (в ликвидация), подадена чрез процесуалния представител на дружеството по пълномощие от САК против определение № 59 на Пловдивския апелативен съд, ГК, І-ви с-в, от 8.ІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 59/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на търговеца настоящ частен касатор срещу протоколното определение от проведеното на 10.Х.2018 г. открито съдебно заседание на ОС-Пазарджик по гр. дело № 567/2017 г.: за прекратяване на първоинстанционното производство, както и за определянето на хонорар в окончателен размер от 1 000 лв. в полза на назначения от първостепенния съд „при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК” особен представител на ответника С. С. Н. /адвокат А. Н. Ч. от АК-Пазарджик/.
Оплакванията на търговеца настоящ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 482 ГПК/, поради което се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с наличието на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 3 от ТР на ОСГТК по тълк. дело № 1/2010 г., съответно в т. 1 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК, а също и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 285 на с-в на ІІІ-то г.о. от 17.V.2010 г. по гр. дело № 1306/09 г., както и в определение № 49/16.І.2012 г. на с-в на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 1028/2011 г., по следните три правни въпроса:
1./ „Има ли служебно задължение съда да прогласи нищожността /на възлагателното постановление – бел. на ВКС/?”;
2./ „Законно ли е изпълнението да бъде насочено срещу имуществени права, които не принадлежат на длъжника?”;
3./ „Поражда ли вещнопрехвърлителен ефект постановлението за възлагане в хипотезата, при която имотът, обект на изпълнението, е възложен на привиден кредитор?”
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявал въпросът: „Може ли да се защити собственикът на движими вещи, предмет на публична продан заради задължение на трето лице?”
По реда на чл. 275, ал. 1 ГПК ответникът по касация /както и по установителния иск в прекратеното първоинстанционно пр-во/ С. С. Н. от гр. Панагюрище, същият действащ и като ЕТ с фирма „ДИСИ-С. Н.”, писмено е възразил чрез назначения от съда негов особен представител от АК-Пазарджик както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, както и за определяне на възнаграждение по правилата на Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „Панагюрски мини” ЕАД (в ликвидация) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение на ОС-Пазарджик по гр. дело № 567/2018 г., постановено по реда на чл. 130 ГПК, въззивната инстанция е констатирала – въз основа на данните по делото, че първостепенният съд е бил сезиран с предявени под условието на евентуалност спрямо двамата ответници в И.М. главен положителен установителен иск за право на собственост върху движими вещи с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и с евентуален отрицателен установителен иск за собственост върху същите вещи, чието правно основание е в текста на чл. 440 ГПК. Въз основа на тази своя констатация Пловдивският апелативен съд е изградил решаващия си извод за недопустимост на всяка от съединените искови претенции: предвид оригинерния характер на вече извършената публична продан на процесните движими вещи /т.е. преди завеждане на прекратеното от ОС-Пазарджик гр. дело/, изключващ оспорването й по исков ред, а оттам – и за недопустимост, поради липса на правен интерес, на отрицателния установителен иск.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивни я съд,у този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и 4-те, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба въпроси не са били предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното определение, т.е. същите са изцяло хипотетичен характер.
С оглед всичко гореизложено, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от търговеца настоящ частен касатор допълнителни предпоставки за това – по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и очевидно неправилен съдебен акт, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. Пловдивският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 59 на Пловдивския апелативен съд, ГК, І-ви с-в, от 8.ІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 59/2019 г.
О С Ъ Ж Д А частния касатор „Панагюрски мини” ЕАД (в ликвидация) ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в село Елешница, община Панагюрище, област Пазарджик – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр ЧЛ.78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на адвоката А. Н. Ч. от АК-Пазарджик, същият с кантора в този град на ул. „Есперанто” № 7, СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща дължим хонорар в качеството му на особен представител на първоначалния ответник С. С. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1