5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
София,19.08. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ……………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2890 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5157/29.VІІІ.2018 г. на застрахователната компания „Лев Инс” АД-София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 170 на Варненския апелативен съд, ТК, от 12.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 290/2018 г., с която този касатор е бил осъден – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ – да заплати на ищцата по прекия иск Е. Е. Х. от [населено място] следните две суми: 1./ В размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди от смъртта на внучката й С. Ж. в резултат от процесното ПТП, настъпило на 8.VІІ.2012 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата молба /7.VІІ.2017 г./ и до окончателното й изплащане; 2./ В размер на 18 303.15 лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница на обезщетението за неимуществени вреди за последните три години преди завеждане на делото;
Единственото оплакване на застрахователя настоящ касатор е за постановяване на въззивното решение в тези две негови осъдителни части в нарушение на материалния закон, тъй като в конкретния случай не били налице визираните в ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г. основания за излизане извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., а именно това да се допуска само по изключение: когато житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост. Поддържа се от касатора и нарушаване на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото в полза на бабата обезщетение в размер на сумата от 60 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка било крайно завишено. С оглед всичко това застрахователното дружество претендира частично касиране на въззивното решение в атакуваните му две осъдителни части.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата, подателят й ЗК „Лев Инс” АД-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1961 г., в ППВС № 5/1969 г., но също и в ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК по тълк. дуело № 1/2016 г., както и в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., по правния въпрос за кръга на лицата, имащи, право на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на въззивната инстанция по следния правен въпрос: „По какъв начин справедливостта намира външен израз в съдебния акт?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Е. Е. Х. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК /нейна дъщеря/ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд настоящата касационна жалба на застрахователната компания Лев Инс” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, предявен като частичен за сумата от 60 000 лв. /от претенция за общо 200 000 лв./, както и по обективно кумулативно съединеният с него осъдителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер общо на 18 303.15 лв. за тригодишен период преди завеждането на делото, въззивната инстанция е приела, че основният спорен по делото въпрос е свързан с наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира такова обезщетение „с оглед качеството й на възходящ от втора степен роднина” на починалото на 11-годишна възраст дете С. Ж., явяваща се внучка на Х.. Въз основа на възприетата от състава на Варненския апелативен съд фактическа обстановка по делото, той е достигнал до решаващия си правен извод, че в процесния случай ищцата е доказала наличието на здрава и продължителна семейна обвързаност със загиналата в хода на настъпилото на 8.VІІ.2012 г. ПТП нейна внучка С. Ж., тъй като освен, че я е гледала от най-ранната й детска възраст, тя е продължила и след това да се грижи за нея, да прекарва свободното си време с нея, изграждайки по такъв начин постоянна, трайна и изключително емоционална връзка. Съответно загубата на детето е била изключително тежко преживявана от бабата, видно от наложилото се ангажиране на медицинска помощ за овладяване на рязко влошилото се нейно здравословно състояние, психологическите й страдания продължавали и към датата приключване на устните състезания по делото и въобще „инцидентът я е променил значително в негативна посока”. Така, въз основа на събраните в процеса гласни доказателства, въззивният съд е направил заключението си, че Х. е „претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята внучка”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че вторият, формулиран в изложението на касатора правен въпрос, се явява такъв с изцяло хипотетичен характер, докато първият – досежно кръга на лицата, които са активно легитимирани да претендират обезщетения за неимуществени вреди, е бил разрешен не в противоречие, а – напротив, в точно съответствие с постановката по т. 1 на ТР № 1/21.VІ.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.: с оглед успешно проведеното по конкретното дело пълно главно доказване „за особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, застрахователят настоящ касатор ще следва да бъде осъден да заплати на процесуалния й представител по пълномощие адв. Е. Ф. от САК сумата 2 233.06 лв. /две хиляди, двеста тридесет и три лава и шест стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, чиито размер е определен в съответствие с действалата към датата на завеждане на делото редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 на Варненския апелативен съд, ТК, от 12.VІІ.2018 г, постановено по т. дело № 290/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора Застрахователна компания „Лев Инс” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78,АЛ. 3 ГПК и чл. 38 от Закона за адвокатурата – да заплати на процесуалния представител на ответницата по касация Х., а именно адвокат Е. Ф. с кантора в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет. ІІ, офис#10, СУМА в размер на 2 233.06 лв. (две хиляди, двеста тридесeт и три лева и шест стотинки), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2890 по описа за 2018 г.
)