О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 08.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2665 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. С. И. и „Гамор“ ООД /н/ чрез адв. П. Н. срещу решение № 141/19.06.2018 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 173/2018 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд /ВОС/. С решението на ВОС е отхвърлен като неоснователен иск по чл.694 ал.3 вр. ал.1 ТЗ на П. И. в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност и от „Гамор“ ООД /н/, представлявано от П. И. в качеството му на длъжник в производството по несъстоятелност срещу „Улъйбка“ ЕООД за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на „Гамор“ ООД /н/, вземане на кредитора „Улъйбка“ ЕООД в размер на 119913.76 лв., произтичащо от договор за продажба на вземане от 10.03.2015 г., по силата на който е прехвърлено на „Улъйбка“ ЕООД вземането на Алкан Левхъ Е. към „Гамор“ ООД /н/, обективирано в споразумение от 05.02.2015 г. Решението е постановено при участието на синдика на „Гамор“ ООД /н/. Присъдени са разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – „Улъйбка“ ЕООД и Б. Н. Б. – синдик на „Гамор“ ООД /н/ не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
По делото е установено, че с решение № 1009/21.12.2015 г. по т.д. № 696/2015 г. по описа на ВОС е обявена неплатежоспособност на „Гамор“ ООД с начална дата 31.12.2014 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Първоначално вземането на „Улъйбка“ ЕООД е било включено в списъка на неприетите вземания на несъстоятелното дружество, но след проведена процедура по чл.692 ТЗ вземането е прието в производството по несъстоятелност на „Гамор“ ООД. Вземането произтича от договор между Алкан Левхъ Е., като цедент и „Улъйбка“ ЕООД, като цесионер за продажба на вземане от 10.03.2015 г., по силата на който цедентът продава на цесионера свои главни акцесорни вземания от „Гамор“ ООД в общ размер на 119913.76 лв. ведно с всички други съществуващи или бъдещи акцесорни вземания /законни лихви, разноски, неустойки/ срещу продажна цена в размер на 80% от събраното вземане. Цедентът Алкан Е. се легитимира като носител на цедираното вземане въз основа на сключеното между него като кредитор, „Гамор“ ООД и сдружение „Браншови щит“ гр. Пловдив като поръчител споразумение от 05.02.2015 г., по силата на което „Гамор“ ООД декларирало и признало, че дължимата от него към „Уни Кредит Булбанк“ АД сума от 119913.76 лв., представляваща месечни вноски по договор за банков инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г. и договор за финансов лизинг № 97184/17.12.2012 г. е заплатена на банката от кредитора, поради което сумата се дължи на кредитора. В същото споразумение дружеството е поело задължение в срок до 02.03.2015 г. да заплати сумата на кредитора. На същата дата е подписан и анекс към споразумението, в който са посочени по дати и размери заплатените от Алкан Е. месечни вноски по договорите за кредит и лизинг. За обезпечение на задълженията по споразумението „Гамор“ ООД и сдружение „Браншови щит“ са издали запис на заповед с поемател Алкан Е. за сумата от 150000 лв., джиросана на „Улъйбка“ ЕООД. За да потвърди отхвърлителното решение на ВОС, ВАС е възприел фактическите и правни изводи на ВОС. Обсъдени са доводите на ВОС във връзка с оплакването на П. С. И. и „Гамор“ ООД /н/ – сегашните касатори и въззивници пред ВАС за недействителност на споразумението от 05.02.2015 г. като извършено в двугодишен срок преди откриването на производството по несъстоятелност на „Гамор“ ООД, имащо увреждащо действие спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник и страните по него са свързани лица. Според ВАС това оплакване е неоснователно, доколкото в мотивите си ВОС изрично е посочил, че тези доводи и оплаквания за споразумението биха могли да бъдат отнесени към хипотези на чл.646 и чл.647 ТЗ, но в случай на предявен на това основание иск, който не може да бъде разглеждан в производство по предявен иск по чл.649 ТЗ. Според ВАС наличието на свързани лица на страни по сделката Алкан Е. и „Гамор“ ООД само по себе си не е основание за недействителност на сключеното между тях споразумение. ВАС е приел за установено, че „Уни Кредит Булбанк“ АД е предоставила на „Гамор“ ООД в качеството му на кредитополучател сумата 1300000 лв., а „Уни Кредит Лизинг“ АД е предоставил на „Гамор“ ООД вещи и оборудване, описани в сключени девет лизингови договора. Всички договори са подписани освен от банката, лизингодателя и „Гамор“ ООД и от още петима солидарни длъжници по силата на чл.304 ТЗ вр. чл.101 ЗЗД, между които и двамата управители на „Гамор“ ООД – Алкан Е. и П. И.. Всички солидарно задължени физически и юридически лица имат отношение към дейността на „Гамор“ ООД, но по делото липсват доказателства част от усвоения кредит или лизингови вещи да са получени и използвани от лице, различно от кредитополучателя и лизингополучателя „Гамор“ ООД. Установено е изплащане по банковия кредит на „Гамор“ ООД, извършено от Алкан Е. /заключение на ССЕ/. Посочени са платените суми по кредита и по финансовия лизинг, осчетоводени в счетоводството на „Гамор“ ООД като задължения по сметка 499 – други кредитори. Установено е и, че Алкан Е. е заплатил и дължимия от „Гамор“ ООД ДДС. При тези доказателства ВАС е направил извод за съществуване на вземането на Алкан Е. от „Гамор“ ООД в размер на 119913.76 лв., предмет на споразумението от 05.02.2015 г. и доказано по делото от посочените по-горе доказателства. Според ВАС не е налице нищожност на споразумението от 05.02.2015 г., поради: противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и по конкретно на чл.304 ТЗ и липса на основание, нито нищожност на договора за продажба на вземане от 10.03.2015 г., поради липса на основание – на уговорена определена продажна цена. ВАС е изложил съображения, че е налице продажна цена в договора за продажба на вземането от 10.03.2015 г. – в договора за цесия е посочен общия размер на цедираното вземане – 119913.76 лв. ведно с всички други съществуващи или бъдещи акцесорни вземания, при договорена цена за същото в размер на 80% от събраното вземане. Така е договорено не само цената, но и плащането – след събиране на вземането, което ВАС не счита за индиция за възникване на мандатно правоотношение. Според ВАС не е допуснато нарушение на добрите нрави, доколкото остават недоказани твърденията за прехвърляне на вземането в нарушение на общоприети правила за поведение в търговския оборот. Изложени са и съображения, че не е налице заобикаляне на закона или забрана, която е нарушена /санкциите по чл.646 и чл.647 ТЗ/ и създаване на привиден кредитор, доколкото в случая не са предявени отменителни искове по чл.646 и чл.647 ТЗ. Не е доказана и абсолютна симулация на споразумението от 05.02.2015 г. и анекса към него, което не може да се установи от показания на разпитани свидетели в друго производство – прокурорска преписка № 5238/2015 г. на РП – Пловдив. Решението е подписано с особено мнение на съдия В. П., който счита, че искът е основателен и следва да се уважи до размер 59956.88 лв. – половината от изплатените от Алкан Е. суми по кредита, а в останалата му част за разликата до 119913.76 лв. искът да се отхвърли. Този извод е мотивиран с изложени съображения във връзка с обстоятелството, че П. И. и Алкан Е. са съдлъжници по договорите, но и съдружници в „Гамор“ ООД.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясно мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички приети по делото писмени доказателства и възражения страните? 3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка при формиране на решаващата си воля? 4. При преценката на оборване на презумпцията по чл.127, ал.1 от ЗЗД, имат ли доказателствено значение изявленията на страните и същите отразяват ли се на предмета на доказване?“; по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, процесуалноправни въпроси: „1.Длъжен ли е съдът да зачете за случил се презумирания факт, в случай, че той не е оспорен от страните по делото? 2. Обвързан ли е съдът от неоспорена законова презумпция? 3. Ако в производството по делото не са наведени твърдения за различно от онова, което предполага законът, съдът следва ли да се произнася по наличието на презумирания факт? 4. При липса на оспорване на законовата презумпция по чл.127, ал.1 от ЗЗД, съдът дължи ли произнасяне по презумирания факт? 5. При липса на възражение за наличие на установен със законова презумпция факт, съдът дължи ли произнасяне по въпроса за оборването му?“ и материалноправни въпроси: „1. Ако солидарните длъжници имат интерес от усвояване/използване на средствата по отпуснат целеви банков кредит и от придобиване вещите по договор за финансов лизинг, приложима ли е презумпцията по чл.127, ал.1 от ЗЗД? 2. Ако заетата сума е използвана само от един от солидарните длъжници, всякога ли се дерогира презумпцията по чл.127, ал.1 от ЗЗД или трябва да се отчете наличието на интерес у останалите солидарни длъжници от усвояване на средствата от заемателя/кредитополучателя?“
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл въпросите, формулирани в изложението в три групи при допълнителен критерий за селекция съответно по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК са принципно поставени, без оглед на изложените от ВАС съображения, приетата фактическа обстановка и направените доводи и възражения от страните. Въпросите са и превратно поставени, изразяват само желание за друг краен резултат на спора, но не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Така въпросите от първата група касаят обсъждането от ВАС на доказателствата, доводите и възраженията на страните, без да посочват конкретни необсъдени доводи и доказателства, а доколкото са посочени такива в изложението, доводите на касаторите изразяват несъгласие с направените от ВАС изводи. Твърденията за липса на обсъждане, каквото е направено, по същество касаят невъзприемане на направените изводи от ВАС за неоснователност на възраженията на касаторите по настоящото дело, въззивници пред ВАС. За всички въпроси във връзка с чл.127 ал.1 ЗЗД и съдържащата се в него презумпция /4-ти въпрос от първата и втората група и 1-ви и 2-ри въпрос от третата група/ следва да се посочи, освен, че са условно поставени, не са и обсъждани от ВАС в този им вид, поради което няма основание да се приеме, че са обусловили решаващите изводи на съда по спора. Същите не са обсъждани в мотивите на ВАС, доколкото в конкретния случай няма спор между съдлъжниците за платената част от дълга от един от тях, предмет на споразумението от 05.02.2015 г. ВАС изрично е посочил, че няма данни кредитът да е усвоен или лизингови вещи да са получени и използвани от лице, различно от кредитополучателя и лизингополучателя – „Гамор“ ООД. Въпросите от третата група не са обсъждани от ВАС в този им вид и са поставени и извън приетата и установена от ВАС фактическа обстановка. Не е налице очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК, която касаторът свързва с пропуск на съда да се произнесе по възражение за нищожност на процесните сделки, каквото произнасяне е направено, но не се възприема от касатора. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто в случая не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141/19.06.2018 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 173/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.