О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 24.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2778 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. Г. със законен представител – баща М. Г. М. чрез служебно назначен процесуален представител адв. Пл. М. срещу решение № 161/13.07.2018 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, гражданска колегия по в.гр.д. № 262/2017 г., с което е потвърдено решение на Русенски окръжен съд /РОС/, отхвърлящо предявения от М. Г. М. като законен представител на малолетната М. Г. иск за сумата 1000000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – „очевадна несправедливост“ – чл.280 ал.2 предл. трето ГПК.
Ответникът по касационната жалба – УМБАЛ „Русе“ АД, сега УМБАЛ „Канев“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
Третото лице помагач – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред РОС е предявен иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД от М. Г. М. в качеството му на баща и законен представител на малолетното му дете М. Г. срещу УМБАЛ „Русе“ АД, сега УМБАЛ „Канев“ АД за претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000000 лв., причинени от виновно противоправно деяние на служители на ответното дружество, изразяващо се в немарливо изпълнение на лекарските им задължения, действия или бездействия или несвоевременно предприемане с оглед състоянието на майката и плода на терапевтични и лечебни процедури, които довели до констатирано около 24 часа след раждането тежко мозъчно увреждане на детето М.. Детето е с диагноза Хипоксична исхемична енцефалопатия. РОС е отхвърлил иска. ВТАС е потвърдил решението му след събиране на допълнително доказателство – изслушване заключение на вещо лице д-р И. Г. С. – детски невролог от „Клиниката по педиатрия и генетични болести“. ВТАС е констатирал, че РОС е допуснал комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на вещи лица – акушер-гинеколог, невролог и неонатолог с определени задачи, като за определяне и назначаване на така посочените специалисти РОС е писал множество писма до УМБАЛ в [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], но с оглед невъзможност да бъдат определени специалисти от тези лечебни заведения и градове пред РОС са приети заключения само от вещо лице Н. Ж. – неонатолог и д-р А. Ч. – акушер-гинеколог, разпитани по делегация от Софийски районен съд. ВТАС е констатирал, че не е изслушано заключение и на детски невролог, макар такъв да е определен, все с оглед изпратено писмо от РОС, от УМБАЛ „Свети Г.“ от [населено място] – д-р И. Г. С. – невролог специалист по детска неврология от „Клиниката по педиатрия и генетични болести“ – допуснато процесуално нарушение от РОС, поради което е отменил дадения ход по същество /определение от 05.10.2017 г./, като е допуснал съдебно-медицинска експертиза от д-р И. Г. С.. Изслушаните вещи лица са специалисти от други градове, а не от Русе, където е седалището на ответника и е родено детето, с оглед уваженото искане на бащата М. Г. М., направено в о.з. от 07.10.2015 г. пред РОС, да бъде назначена независима съдебно-медицинска експертиза от специалисти от други градове, за да бъдат незаинтересовани. С определение от същата дата на РОС е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза с участието на вещи лица акушер-гинеколог, детски невролог и неонатолог, които да се определят от изпълнителен директор на УМБАЛ „Г. Странски“ [населено място]. В изпълнение на това определение на РОС са изпратени писма до посочените по-горе лечебни заведения за определяне на съответни вещи лица с такава специалност, вкл. след последвали откази, поради невъзможност да бъде сторено това от някое от запитаните заведения са изпратени нови писма до други лечебни заведения в други градове. В изпълнение на изпратените писма са депозирани и изслушани заключения на вещите лица доцент Н. Ж. – специалист по педиатрия и неонатология, д-р А. Ч. – специалист по АГ и д-р И. С. – специалист по детска неврология, като заключенията на първите двама са изслушани по делегация от Софийски районен съд, а на д-р С. от Пловдивски районен съд. Заключенията са изготвени след анализ на представената по делото медицинска документация, с оглед показанията на разпитаните свидетели, а експертизата на д-р С. и след личен преглед на детето М. Г.. ВТАС е възприел заключенията в тези експертизи, проследяващи и установяващи данни за раждането на М. от втора бременност на нейната майка, след прекъсване на първата бременност по медицински причини /след установяване на мъртъв плод/, протичането на втората бременност с осъществен серклаж, както и постъпването на майката на М. на 27.04.2010 г. след полунощ в УМБАЛ „Русе“ АД със започнали да изтичат околоплодни води. Детето М. е родено на 28.04.2010 г. в 8.30 часа след цезарово сечение. ВТАС е възприел заключенията на посочените по-горе вещи лица, описали и анализирали действията на служителите на ответника при раждането на детето М. и е приел, че тези служители не са извършили противоправна дейност, обуславяща отговорността им за непозволено увреждане. Според ВТАС не е установено, че служителите на лечебното заведение са нарушили установените стандарти на добрата медицинска практика с бездействие или несвоевременно предприемане, с оглед състоянието на майката и плода, на терапевтични и лечебни процедури, които да се довели до констатираното мозъчно увреждане на детето 24 часа след раждането. ВТАС е възприел изводите, направени в медицинските експертизи, че увреждането на детето е настъпило поетапно – вътреутробно и продължило след раждането. Тежкото му състояние е в резултат на два инсулта, единият е настъпил вътреутробно, а другият след раждането на базата на вродена аномалия – артерио-венозна малформация. Според вещото лице С.-И. тежкото увредено състояние на детето – с пареза на четирите крайници, с тежко умствено изоставане и липса на говор било в резултат на двата инсулта, а малформацията е вродена. Още след раждането, при първия скенер се вижда, че има инсулт, който е настъпил вътреутробно. Действията на лекарския екип след раждането на детето били насочени към извършване на всичко възможно за намаляване на мозъчното увреждане. Извършените от медицинските специалисти – служители на ответното дружество в родилното отделение на УМБАЛ „Русе“ АД диагностични и терепевтични действия съответстват на медицинските стандарти по акушерство и гинекология, при влошаване състоянието на детето след 24 часа от раждането му са извършили всичко необходимо за намаляване на мозъчното увреждане. Поради липса на установено по несъмнен начин противоправно деяние от страна на медицинските специалисти, служители в родилното отделение на ответника, според ВТАС не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на този ответник по реда чл.49 вр. чл.45 ЗЗД по предявения иск.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: „1. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, участие в процеса лице, което не е назначено от съда с изрично определение, съгласно чл.197 ал.1. от ГПК за „вещо лице“ и не е от списъка на вещите лица от Регистъра за вещи лица към МП, и не е доказало по надлежния ред ,че притежава специални знания и умения и стаж и компетентност в областта на предмета на експеримента. 2. Как следва да се ценят доказателства средство на такава експертиза и можели да се каже и приеме ,че решение в определения казус почива на „установени обстоятелства , факти и закона“ съгласно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК.“
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Така формулираните въпроси са във връзка със спора, но не съответстват на данните по делото във връзка с искането на ищеца за допускане на съдебно-медицинска експертиза, но от специалисти от други градове и положените усилия от РОС и ВТАС за осъществяване на това искане. Както вече се посочи по-горе в о.с.з. пред РОС от 07.10.2015 г. пълномощникът на ищеца е поискал съдебно-медицинска експертиза от специалисти от други градове, за да не бъдат заинтересовани лица. В изпълнение на това искане от РОС е допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица – акушер гинеколог, невролог и неонатолог, като е посочено вещите лица да се определят от изпълнителния директор на УМБАЛ „Г. Странски“ [населено място]. Изпратени са множество писма, както се посочи по-горе, вкл. напомнителни, до различни лечебни заведения. С определение от 20.04.2016 г. РОС е възложил изпълнението на комплексна съдебно-медицинска експертиза по исканите от ищеца въпроси на посочените в отговор на писмата си доц. д-р Н. Ж. и д-р А. Ч.. Поради невключването в тази експертиза на детски невролог, както първоначално е допусната експертизата, ВТАС е отменил хода по същество и е допуснал допълнителна експертиза от детски невролог, какъвто е бил включен първоначално от РОС, но не е била изпълнена и от такъв, а само от вещи лица гинеколог и неонатолог. При тези данни, установени по делото от многобройните изпратени писма от съда до съответни лечебни заведения и отговори от последните, налице е визираната в чл.396 ал.2 ЗСВ хипотеза на необходимост от назначаване на специалисти, невключени в съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица /чл.396 ал.1 изр.1 ЗСВ/, а не нарушение на съдопроизводствените правила, на каквото навеждат формулираните от касатора въпроси. И РОС и ВТАС са направили всичко необходимо, за да изпълнят искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза от вещи лица извън лечебното заведение и града, където е родено детето, с оглед изключване на възможност за заинтересованост. Щом това е така депозираните заключения са изготвени от вещи лица, назначени в съответствие с изискванията на чл.195 и сл. ГПК, без да е поискано отстраняване им /чл.196 ГПК/ и съдът дължи обсъждане на тези заключения, заедно с другите доказателства по делото /чл.202 ГПК/, което е и направено в случая, при изложени изключително подробни съображения и от РОС и от ВТАС. Обстоятелството, че ВТАС е възприел заключенията и извършения анализ по тях от трите вещи лица, което не съответства на защитната теза на ищеца, сега касатор, не мотивира нито въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито хипотеза на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто в случая не е налице. По делото са установени положени усилия за ангажиране на множество специалисти, притежаващи специални знания /чл.195 ал.1 ГПК/, без да бъдат заинтересовани, които да установят извършените от служителите на ответното дружество диагностични и терапевтични дейности при раждането на М., с оглед на които съдът да установи наличието или липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Установеното изключително тежко състояние на детето след раждането и към настоящия момент само по себе си не е основание за ангажиране отговорността на ответника, при установените прекарани два инсулта от детето – вътреутробен и след раждането на детето на базата на вродена аномалия – артерио-венозна малформация, извършените от медицинските специалисти – служители на ответното дружество в родилното отделение, диагностични и терепевтични действия в съответствие на медицинските стандарти по акушерство и гинекология и липса на установено по несъмнен начин противоправно деяние от тяхна страна.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като не са поискани такива от ответника за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161/13.07.2018 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия по в.гр.д. № 262/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.