О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 15.05. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3035 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 14755 от 15.VІІІ.2018 г. на пловдивското „Ч.” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 1492 на Софийския апелативен съд, ТК, 9 с-в, от 15.VІ.2018 г., постановено по т. д. № 5574/2017 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 870/9.V.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-4, по т. д. № 84/2009 г. в атакуваната негова част: за осъждането на търговеца настоящ касатор – на основание чл. 57б, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн – да заплати на ищцовото „Д. Ф. С.А.” АД със седалище в гр. Анже (Angers), Франция, сума в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване правото на френското акционерно д-во върху регистриран дизайн на Общността №[ЕИК]-0008.
Оплакванията на българския търговец настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на френския търговец с правно основание по чл. 57б, ал. 1, т. 12 от Закона за промишления дизайн да се отхвърли изцяло, вкл. ведно с присъждането в негова тежест на разноски, като по този начин бъдело признато, че касаторът „с поведението си, изразено в извършени продажби на детски колички с марката „Ф.”, не е причинил преки вреди и пропуснати ползи на ищеца и поради това не дължи обезщетение”. Инвокират се доводи, че неправилно било кредитирано от САС заключението на допуснатата счетоводна експертиза, а също и че неправилно бил допуснат като свидетел едноличния търговец В.Б.В., представляващ „едно трето, неучастващо в процеса лице, чиито счетоводни документи и показания са напълно неотносими” към предмета на спора.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, където се възпроизвежда отново фактическата обстановка по делото, българският търговец неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Дали при наличието на две противоречиви заключения по de facto едни и същи задачи, депозирани от две счетоводни експертизи (първоначална и допълнителна), заключенията на вещите лица по които са били изготвени на база представени счетоводни документи от едно трето, неучастващо в процеса лице, въззивният съд е следвало да обсъди и двете заключения, или е трябвало да ги отхвърли, ведно със свидетелските показания на неправилно допуснатия свидетел В. при формиране на решаващите си изводи по делото?”
Отделно от горното, според касатора САС се е произнесъл по следните четири материално- и процесуалноправни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „По тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 57а, ал. 1 и чл. 57б от Закона за промишления дизайн”.;
2./ „Доколко използването на вторични счетоводни записи и свидетелски показания на едно трето, неучастващо в процеса лице, е в светлината на задължението на въззивния съд по чл. 164 и сл. ГПК?”;
3./ „Доколко установеното различно цялостно впечатление у информирания потребител обуславя решаващия извод на въззивния съд, че съществува пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответника и вредата при ищеца, при положение, че този ищец не е представил никакви първични счетоводни документи за продажби, извършени директно от него на територията на Република България”;
4./ „Доколко след като въззивният съд е констатирал /стр. 6, втори абзац/, че „кръстачката е съществен елемент, тъй като спомага количката да се сгъва по определен начин, а това определя мобилността й”, не е съобразил разпоредбата на чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 6/2002, според който „Промишленият дизайн на Общността не предоставя права върху особеностите на външния изглед на един продукт, които са наложени изключително от техническата му функция”?
Ответното по касация „Д. Ф. С.А.” със седалище и адрес на управление в гр. Анже (Angers), Франция, не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на „Ч.” ЕООД–гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова осъдителна част – досежно присъденото в полза на френския търговец ищец, на основание чл. 57б ЗПромД, обезщетение в размер на сумата от 6000 лв., въззивната инстанция е приела, че нарушение на промишления дизайн от страна на пловдивския търговец настоящ касатор е налице /макар и само в един от елементите на количките/, както и че то е било извършено в периода 2007-2008 г., когато на пазара са били реализирани 280 бр. колички под марката „Ф.”, при средна цена от около 300 лв. за всяка, видно от представените по делото фактури. В пределите на установения от законодателя диапазон /”между 500 лв. и 100 000 лв.”/ съставът на САС е определил размера на дължимото обезщетение по справедливост, двукратно намалявайки реализираната от настоящия касатор печалба от продажбата на това количество колички.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с поредни №№ 2, 3 и 4, за които се поддържа, че обуславяли приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, всъщност се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, а т.нар. „материалноправен въпрос” /с пор. № 1/ не само е неясно формулиран, но и директно се припокрива с оплакването в касационната жалба за нарушаване на материалния закон. Същото е и заключението по отношение релевирания в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК, отнасящ де до евентуално наличие на приложно поле на касационното обжалване в тхипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се припокрива с оплакването в жалбата за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 164 ГПК/. Касаторът не само не сочи конкретни решения на състави от ГК или ТК на ВКС, в противоречие с които да се явява постановено обжалваното въззивно решение, но и погрешно счита, че разпитаният като свидетел ЕТ бил „трето, неучастващо в процеса лице”. Напротив, той е лице, участващо в исковото производство именно в процесуалното си качество на свидетел.
В заключение, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли някоя от двете, релевирани от търговеца настоящ касатор допълнителни предпоставки.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1492 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 15.VІ.2018 г., постановено по т. д. № 5574/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2