О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 24.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1935 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД –София чрез адв. Г. А. срещу решение № 905/16.04.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, Пети състав по т.д. № 4419/2017 г. С решението на САС е потвърдено решението на Софийски градски съд /СГС/ в частта, в която „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД – София /сега касатор/ е осъден да заплати на „СТИЛ-93“ ООД на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД сумата от 54971.20 лв., представляваща платена цена за достъп на основание отменено решение на ДКЕВР, ведно със законна лихва от 27.10.2016 г. до окончателното плащане, отменено е отхвърлителното решение на СГС по иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 183.60 лв. и е постановено уважително решение за отменения размер при присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК. С касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ал.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ във връзка с чл.629 ал.1 ГПК до съда на ЕС с искане за спиране на производството пред ВКС на основание чл.631 ал.1 вр. ал.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „СТИЛ-93“ ООД оспорва допускане на касационното обжалване и касационната жалба по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от „СТИЛ-93“ ООД срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД – София на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът е производител на електроенергия и като такъв в изпълнение на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп на производителите на електроенергия до електропреносната и електроразпределителната мрежа за периода 11.10.2012 г. – 18.11.2013 г. е заплатил на ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД – София сума в общ размер на 54971.20 лв. по 37 броя приложени фактури, като претендира връщане на платеното, с оглед отмяната на посоченото решение на ДКЕВР с влязло в сила решение по адм.д. № 13239/2012 г. на Върховния административен съд /ВАС/. Искът за главницата е уважен от СГС и е отхвърлен искът по чл.86 ал.1 ЗЗД. Изложени са подробни съображения относно безспорно установените факти между страните, че ищецът е собственик на ВЕЦ „Ловеч“, ВЕЦ „К. рид“ и ВЕЦ „Радомирци“ и е сключил договор № 7/01.12.2010 г. за изкупуване за законово определен срок по определена от ДКЕВР преференциална цена. Изложени са и съображения във връзка подадената жалба срещу решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г., неговата отмяна от ВАС, с която ищецът свързва основанията за връщане на платената цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Посочено е, че ищецът не дължи цените, определени с отмененото решение и последиците от отменения акт е обратното действие, поради което временните цени следва да се приемат като изначално несъществуващи. По жалби и на двете страни /в отхвърлителната и уважителната част/ САС е потвърдил решението на СГС в уважителната му част, отменил го е в частта, в която искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е отхвърлен и е постановил решение, уважаващо иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за отменения размер. За да потвърди решението на СГС в уважителната му част, САС е приел, че същото е постановено в рамките на правораздавателните правомощия на съда и съобразно твърдения на ищеца в исковата му молба, относно обстоятелствата, на които се основава иска и търсената с него защита /чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК/, като не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд на императивни правни норми /разяснения на т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. САС е възприел за неоснователни оплакванията на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД – София за съществуване на договор между страните с предмет предоставяне право на достъп до електроразпределителната мрежа, наличието на който според тази страна дерогира предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, съобразно института на неоснователното обогатяване, като е посочил изрично, че единствено установения факт за сключен договор между страните е този от 01.12.2010 г. за изкупуване на електроенергия и същият няма съдържание, относимо към конкретния правен спор, относно плащане на цена за достъп до съответната мрежа. По тези съображения, според САС са неоснователни оплакванията за неправилна преценка на основанията, на което са извършени процесните плащания. САС се е позовал на формираната еднопосочна практика на ВКС, обективирана в поредица решения на касационни състави, цитирани от страните и служебно известни на САС, в какъвто смисъл е и постановеното решение на СГС, относно отмененото решение на ДКЕВР и неговите последици. САС изрично се е позовал на установените по делото в първоинстанционния съд обстоятелства от фактическа и правна страна и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В изложението към касационната жалба касаторът е изложил множество изключително подробно формулирани въпроси, обуславящи, според него, изхода на спора и основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейските общности. Въпросите са обособени в 13 пункта с множество подвъпроси към тях, като някои касаят едновременно допускане на касационната жалба и са основание за преюдициално запитване до Съда на европейските общности. Въпросите не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото са или необсъждани в този им вид от САС /„допустимо ли е въззивният съд, който е констатирал неправилна правна квалификация на първоинстанционния съд, следствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти да откаже да оповести констатацията си на страните и да им даде възможност в състезателна процедура да упражнят правото си на ефективни правни средства“/ или са хипотетично поставени, /“какво е основанието за възникване на парично задължение по договор за достъп до електроразпределителна мрежа на производител на ВЕИ и какъв е юридическият факт, удостоверяващ неговото отпадане“/ или са без връзка с изложените от САС мотиви – негови и възприети от СГС /“обратното действие на отмяната на нестабилен индивидуален административен акт ……. и правното действие на отмяната“/. В този смисъл така формулирани са въпросите под № 4.1, 4.2, 6, 6.1, 6.2, 7, 8, 8.1, 8.2, 8.3, 8.4, 9, 9.1, 9.2, 9.3, 9.4, 10, 11, 11.1, 11.2, 11.3, 12, 12.1 и 12.2. Много от въпросите съдържат твърдения за неправилност на въззивното решение, което не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК или изразяват виждането на самия касатор за приложение на практиката на ВКС и тълкуването й, което също не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. В този смисъл така формулирани са въпросите под № 5, 5.1, 5.2, 5.3, 5.4. По същество част от въпросите /въпрос 5/ възпроизвеждат заявените такива от Висшия адвокатски съвет /т.1, буква а и г и т.3/, чието предложение за приемане на тълкувателно решение по тях е отклонено от ОСГТК на ВКС с решение № 7/04.10.2017 г., доразвиват същите, както и защитната теза на касатора, неговите възражения и доводи, независимо дали са направени и обсъдени от САС. Въпросите са свързани с отмяната на индивидуалния административен акт, какъвто е характерът на решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. За да отклони предложението на председателя на Висшия адвокатски съвет, в мотивите си ВКС подробно е посочил решенията на тричленни състави на ВКС, в които е дадено разрешение на поставените въпроси и смисълът, в който те са решени. За правилна е счетена практиката, според която влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13 ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Правоотношението по предоставяне услугата достъп на производителите на електроенергия от възобновяеми източници до електроразпределителните мрежи /включително и в хипотезата, уредена от § 197 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.54, в сила от 17.07.2012 г./ възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент – сключен договор за достъп или фактическо присъединяване към мрежата на съответния оператор и административноправен – решението на ДКЕВР, за определяне на временна цена за достъп, като съществен елемент на сделката. Съставите на ВКС са възприели правна квалификация на претенцията за връщане на платената цена – чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД /както и допустимост, вкл. надлежна процесуална легитимация на ищците и основателност на исковете/. Решението на САС, предмет на касационната жалба, е в съответствие с исковата молба, изложените в нея обстоятелства, на които се основава искането /чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК/ и няма основание за допускане на касационно обжалване с оглед данни за недопустимост на същото, за която ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и каквато касаторът поддържа във формулираните си въпроси под № 13, 13.1 и 13.2. Доколкото решението на САС е съобразено изцяло с цитираната в тези мотиви на ВКС практика, даваща основание на ВКС за отклоняване на предложението за приемане на ТР по въпроси, свързани с характера на индивидуалния административен акт, какъвто е решението на ДКЕВР, неговата отмяна и последиците му, не е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед наличие на хипотези на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някоя от специфичните за достъпа до касационен контрол основания, не и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК.
По искането за преюдициално запитване:
Искането за преюдициално запитване е аргументирано с формулирани три въпроса: Във връзка със статута на решението по чл.36а ал.2 ЗЕ на ДКЕВР /1-ви въпрос/, регулаторния орган по ЗЕ – ДКЕВР, като на институция на държавата – членка на ЕС като дейност и актовете му подчиняват ли се на правилата на ЕС /2-ри въпрос/ и приложимите норми на ЕС, погрешно приложени от САС /3-ти въпрос/. Формулирани са и три подвъпроса: Приложими ли са правилата на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и съвета към актовете на ДКЕВР по чл.36а ал.2 ЗЕ за определяне на цената на достъп за производителите на електроенергия от ВИ до електропреносната и електроразпределителната мрежа на територията на Република България /въпрос 3.1/ Следва ли чл.16 § 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване ползването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и последствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска операторите на разпределителната система да поемат изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай, че при транспонирането на Директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл.16 § 4 от същата Директива /въпрос 3.2/. Допустимо ли е при отсъствие на нормативен акт на вътрешното право, който да допуска изрично приложението на чл.16 ал.4 на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и съвета на територията на Република България, подобен правен резултат да се постига с 1/ с индивидуален административен акт на ДКЕВР или 2/ отсъствието на такъв акт /въпрос 3.3/. Искането се явява неоснователно. Предвид разпоредбата на чл.234 ал.2 от ДЕО вр. чл.628 ГПК, преюдициално запитване може да бъде отправено от национална юрисдикция на страна-членка, когато преюдициалното заключение ще е от значение за правилното решаване на спора по висящо дело. Доколкото преюдициалното заключение не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, а има значение за акта по същество, който в случая обаче може да бъде постановен единствено при допуснат касационен контрол, се налага извод, че преюдициално запитване без обжалваното решение да е допуснато до касационно обжалване /с недопускането на касационно обжалване се преустановява и висящността на конкретния спор/, не може да бъде отправено, а искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС, а искането за преюдициално запитване следва да се остави без уважение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата претендираните разноски в размер на 3291.12 лв. /договор за правна защита и съдействие, пълномощно и кредитен превод/.
Мотивиран от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 905/16.04.2018 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, Пети състав по т.д. № 4419/2017 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД-София за откриване на процедура по постановяване на преюдициално заключение от Съда на Европейските общности и спиране на производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД-София, ЕИК[ЕИК] да заплати на „СТИЛ-93“ ООД, ЕИК[ЕИК] сумата 3291.12 лв. /три хиляди двеста и деветдесет и един лева и 12 ст./ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.