О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308
С., 11.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 759 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Г. и В. Т. Г. и двамата чрез адв. П. С. срещу решение № 3/03.01.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 12 състав по гр.д. № 2983/2017 г. С решението на САС е отменено решението на Софийски градски съд /СГС/ от 21.11.2016 г. в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктора“ чрез Областно пътно управление – П. /А./ е осъдена да заплати на ищците – Н. Г. и В. Г. на основание чл.49 ЗЗД по 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. В. Т., починал при ПТП на 03.05.2010 г. с лихви и разноски и е постановено друго решение, отхвърлящо исковете за отменените размери; потвърдено е решението на СГС в частта му, отхвърляща исковете на ищците срещу А. по чл.49 ЗЗД за разликата над 8000 лв. до 60000 лв. за всеки и са отхвърлени исковете на ищците срещу [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетения от по 60000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. Т.. Присъдени са разноски.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и при условията на евентуалност ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктора“, чрез Областно пътно управление – П. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от Н. Г. и В. Г. срещу А. и евентуално срещу [фирма] за присъждане на обезщетения от по 60000 лв. за всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. Т., настъпила при ПТП на 03.05.2010 г. Ищците твърдят, че причините за ПТП-то са свързани с виновно и противоправно бездействие на първия ответник, довело до лоша пътна настилка в процесния участък и поведението на управляващия товарен автомобил „И.“ К. К., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК [фирма], прекратил дейността си, поради преобразуване – вливане в [фирма]. Относно механизма на процесното ПТП ищците твърдят в исковата молба, че синът им е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ в посока от [населено място] към [населено място], при осъществяване на ляв завой е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което загубил управление на лекия автомобил, навлязъл в лентата на движение на движещият се в обратна посока товарен автомобил, при което настъпило ПТП. Изложени са твърдения за допуснато виновно поведение на водача на товарния автомобил – не бил спазил отстоянието от осевата линия, употребил лекарства и алкохол. СГС е уважил исковете срещу А. на основание чл.49 ЗЗД за по 8000 лв. за всеки от ищците и ги е отхвърлил за разликата до пълните предявени размери, като е приел, че предвид основателността на исковете срещу първия ответник, исковете срещу евентуалния ответник [фирма] не подлежат на разглеждане. САС е отменил решението на СГС в уважителната му част и е постановил друго, отхвърлящо исковете по чл.49 ЗЗД за отменените размери, потвърдил е отхвърлителното решение на СГС срещу този ответник за разликата от отменените до предявените размери на исковете, разгледал е исковете срещу евентуалния ответник [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и ги е отхвърлил изцяло.
САС е приел, че ответникът А. като стопанин на пътя, на който е настъпило ПТП-то има определени задължения по Закона за пътищата и Правилника за прилагането му да го поддържа в изправност така, че да осигури безопасно и удобно движение. Наличието на неизправност на пътното платно – обрушване на горния слой на асфалтовото покритие, образуващо плитка дупка с дължина 5 м., широчина 0.3 – 0.5 м. и дълбочина 3 см. свидетелства за бездействие на служителите на ответника да изпълняват законовменените им задължения по поддръжка на пътя, което представлява противоправно поведение по смисъл по чл.45 ЗЗД, но липсват доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между това неизпълнение и настъпилите вреди от процесното ПТП. САС е приел от доказателствата по делото, че ударът между двете МПС-та – управляваното от сина на ищците и насрещно движещият се товарен автомобил е настъпил в лентата на движение на товарния автомобил и за двамата шофьори е бил непредотвратим. Пострадалият е управлявал автомобила си в тежко алкохолно опиянение с 3.56 промила на алкохол в кръвта, а в кръвната проба на водача на товарния автомобил К. К. са установени 0.3 промила. Товарният автомобил се е движил със скорост 65 км/ч., а лекият автомобил, управляван от пострадалия със скорост около 113 км/ч. и при ляв завой се е отклонил вляво, навлязъл е в лентата на движение на насрещно движещият се товарен автомобил, при което е настъпило процесното ПТП. При удара лекият автомобил се е завъртял около вертикалната си ос и с предната си дясна част се е ударил в дясната страна на товарния автомобил. Обсъждайки заключенията на изслушаните по делото авто-технически експертизи САС е приел, че същите категорично изключват причина за катастрофата да е преминаването на лекия автомобил през дупката, защото в такъв случай автомобилът би се отклонил към десния край на платното и не би навлязъл в насрещната лента за движение. САС е отхвърлил евентуалният иск срещу [фирма] – застраховател на водача на товарния автомобил по риска „Гражданска отговорност“, тъй като е приел все от заключенията на вещите лица относно механизма на ПТП-то, че водачът на товарния автомобил е спазвал отстояние от разделителната линия между платната, отклонил е автомобила плътно вдясно, за да избегне удара и липсват каквито и да е данни този водач да е нарушил ЗДвП – движил се е с разрешена и съобразена скорост, плътно вдясно, но ударът е бил непредотвратим, въпреки неговото адекватно поведение, с оглед неадекватното такова на водача на лекия автомобил – син на ищците. Има доказателства за известно претоварване на товарния автомобил, но вещото лице счита, че претоварването не е повлияло на възможността за спиране. Установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на товарния автомобил е в допустимото от закона количество. Причината за ПТП-то е високата скорост на пострадалия при ПТП-то, при която при завой наляво е загубил контрол на управлението, отклонил се е вляво и е навлязъл в лентата на движение на товарния автомобил срещу него. Има и допълнително заключение на авто-техническа експертиза, като и двете вещи лица са категорични, че причината за ПТП-то е неадекватното поведение на пострадалия. Изложени са и съображения за тежкото алкохолно опиянение на пострадалия шофьор, при липсата на което той би проявил необходимата адекватна реакция да не загуби устойчивостта на автомобила си.
Поставените в изложението на касаторите въпроси касаят обсъждането на събраните по делото доказателства и в този смисъл не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, освен това са и некоректно поставени с оглед изложените от САС съображения. Така в т.1-5 в изложението са формулирани като въпроси „в кои случаи въззивният съд разполага с правомощия да приеме за доказани различни факти от тези приети от първоинстанционния съд; ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това следва ли извод за липса на причинно-следствената връзка като елемент на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД и за задълженията на САС да обсъди всички доводи и възражения на страните“. Но видно от изложените съображения на САС в мотивите на обжалваното решение, обсъждайки всички събрани по делото доказателства и конкретно заключенията на авто-техническите експертизи относно механизма на процесното ПТП, въззивният съд не е приел нови факти, различни от установените и приетите от първоинстанционния съд, а е направил други изводи от установените факти относно отговорността на ответниците по исковете на предявените основания – чл.49 ЗЗД и чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Следва да се посочи още, че доколкото са обсъдени всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, за което са изложени съответни съображения от САС, голословни са твърденията за необоснованост в обжалваното решение на изведените правни изводи относно липсата на основания за ангажиране отговорността на ответниците по предявените искове, а посочването на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК само по себе си не мотивира приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3/03.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав по гр.д. № 2983/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.